"Това, което правим, е да дадем на хората място, където да отседнат, да спят и да се хранят. Тогава се свързваме със социалните служби. Ако хората имат въпроси, ние ги обсъждаме и се обръщаме към службите. Помагаме им да си намерят собствено жилище или добро място за престой, ако имат нужда - например хората, пристрастени към алкохол, трябва да бъдат насочени към терапия. Но нямаме много време за всеки от тях, само за някои. Понякога ги свързваме с друга институция, с църква или социална служба" - с тези думи ни посреща Франц Дилиър, социален работник в дома за хора в нужда към Армията на спасението в Берн. Разположен в къща на 2 етажа с малка пристройка, социалният център наистина прилича на дом, и е такъв за стотици швейцарци и хора от над 80 националности. Това са хора, останали без подслон, заради семейни или други проблеми, ограбени туристи, бежанци или просто имигранти, които не могат да започнат работа и няма къде да спят.
Всеки от нощуващите трябва да плаща по 11 франка на вечер, което включва нощувка и закуска. Но това не е достатъчно, за да покрие реалния разход за един човек - той е 52 франка. Ако хората нямат пари, те могат да останат, без да плащат, но само за 2 или 3 вечери. "Понякога човек идва и казва - започнах работа сега, ще имам пари в края на месеца. Понякога се издължават в края на месеца, а понякога просто си тръгват, без да платят. Тогава губим пари", казва Франц.
Основната къща е на 2 етажа, с няколко спални, голяма всекидневна и кухня, обзаведена по най-съвременен начин.
На първия етаж настаняват наркозависими хора и хора, които имат проблем с алкохола. На втория етаж са по-тихите хора. Там стаите са по-комфортни.
В къщата не е разрешено да се употребява алкохол, да се вземат наркотици или да се носят оръжия . На горния етаж има специална стая за пушене, но никой не може да пуши в спалните или тоалетните.
"Стараем се хората да бъдат будни през деня и да спят през нощта. Вечер затваряме къщата в 11 часа, а през уикенда - в полунощ, така че хората вече трябва да са по леглата. Сутрин ги будим в 7 и те трябва да са извън стаите до 8. През уикенда могат да спят през целия ден. Ако обаче не ги събудим, те ще спят до обяд и вечерта няма да могат да си легант. А ние не обичаме нощния живот", казва Франц.
В къщата идват хора от целия свят. През миналата година в нея са нощували 12 българи и 65 румънци, докато са търсели работа в Берн. Винаги има десетина души, които ходят на работа всеки ден. Останалите се стараят да си намерят нещо дребно, като да разнасят вестници сутрин, споделя Франц. Ако през зимата леглата са запълнени, хората се настаняват във всекидневната, по диваните, така че да няма студуващи.
"Сутрин им даваме закуска, а за обяд кухнята ни е отворена и те могат да си сготвят. Ако някой мирише на лошо, ние му казваме, че трябва да се изкъпе. Но ако всичко е наред, не го проверяваме. Разполагаме и с пералня, така че те могат да изперат дрехите си там. Ако в стаята например мирише на застояло, ние ги молим да го направят. Ако не се къпят или не перат дрехите си, те трябва да напуснат къщата. Освен това, всеки трябва да оправя леглото си. Жената, която идва да почисти стаята, трябва да провери, дали леглото не е подмокрено. Понякога, когато са пили алкохол или имат психичен проблем, сутрин матракът е мокър. Затова персоналът проверява", казва Франц.
Той ни развежда из къщата - приятно обзаведени и слънчеви спални, огромна всекидневна с билярд и маса за джаги, удобна кухня, чисти бани и тоалетни. Жените са настанени отделно, в пристройката, защото много от тях са преживели насилие, и се страхуват от контакт с мъже. В някои от стаите се забелязва, че хората в нужда всъщност имат добър жизнен стандарт.
"Не знаем как, но много от тези бедни хора имат собствен лаптоп и телефон. При това телефони, които са по-добри от моя!", чуди се Франц.
В къщата виждаме също библиотека с книги и кошчета за разделно събиране на отпадъците. Персоналът на дома държи за спазването на основните правила, но не се меси в изповядването на дадена религия.
„Ние ще дадем подслон на всеки, независимо какъв е - мюсюлманин, християнин, индуист. В момента имаме индуист от Шри Ланка. Ако те спазват правилата, няма проблем. Понякога имаме мюсюлмани, които не уважават жените от персонала тук. В такава ситуация аз трябва да поговоря със съответния човек и ако той не промени отношението си, трябва да си тръгне. Но това, че човек просто изповядва религията си, не е проблем за нас. По време на Рамадана мюсюлманите искат да готвят в 11 вечерта, тъй като религията не им позволява това през деня. Ние казваме: не може, кухнята е отворена до 8 часа, най-късно до 9", категоричен е социалният работник.
Според уговорка с градската управа, персоналът на къщата не може да проповядва християнската религия: „Но ако някой дойде и попита: Какво представлява християнската религия? - ние ще му обясним. Ако един християнин дойде и ни каже: Имам толкова много проблеми, не знам какво да правя, моля ви, помогнете ми - тогава ще му кажем, че ще се молим заедно с него и ще потърсим решение на проблемите. Някои хора питат защо няма Неделна служба тук, в къщата. Тогава ги насочваме към църквата на Армията на спасението или друга църква".
Франц се стъписва леко, когато го питаме, защо се прави всичко това.
„Армията на спасението е основана в Лондон. Те започват този тип грижа, защото е имало много бедни хора и семейства, бездомни хора, които са спели на улицата. Те виждат, че хората са в нужда, и започват да им помагат. Заедно с църковното учение възниква и благотворителната организация. Те казват, че е важно хората да вярват, а вярващите да помагат. Хората от Армията на спасението вярват в Господ и заедно с вярата помагат на другите. Не мога да вярвам в Господ и едновременно с това да затварям очите си за бедните", разказва Франц.
Ако някой в дома има нужда от медицинска помощ, той се насочва към спешен кабинет за неосигурени лица. Хората, които са се регистрирали в социалната служба, имат право на финансова помощ за храна, която е между 15 и 25 франка на ден. Има едно условие, при което персоналът на дома отказва да настани човек в нужда.
Самият Франц се е обучавал за бояджия, а след това е учил и теология, с желанието да замине на мисия в Непал. Останал в Берн, за да служи на Армията на спасението, той е доволен от възнаграждението си и от мисията на работата си: „Радваме се на възможността да правим добро. Тази част от работата ни харесва повече. Но трябва да се справяме и с другата страна - когато тук има човек, упражняващ насилие, той трябва да си отиде, но ние знаем, че друг като него ще дойде отново. Живеем с това с всеки ден. Ако обаче можем да помогнем на някого истински, ние се чувстваме добре. Като работещи в тази институция, ние живеем с Бог. Ако имаме проблеми или моменти, свързани с насилие, ние се молим заедно. И знаем, че това е нашата работа, и така е добре".
Част от хората се връщат, за да благодарят: „Понякога те се връщат тук след година и молят отново за помощ. Има един човек, който идва всяка година, защото иска да посети и види майка си. Той казва: тук се чувствам най-добре, защото можем да си поговорим. И ни моли за пари, за своята майка. После ги връща, но винаги се обръща към нас. Но също така има и хора, които наистина променят живота си. Но те са малко".
За да функционира къщата, общината заплаща по-голямата част от издръжката, а Армията на спасението провежда акции за набиране на дарения, особено около празниците. Напоследък организацията разчита и на жеста на възрастни хора, които завещават имуществото си, а Армията на спасението го продава. В Швейцария за Армията на спасението работят над 2000 души, като по-голяма част от тях се занимават със социална дейност.
* Репортажът е направен в рамките на проекта „Демокрацията е процес" на Фондация Дарик и „Репортери без граници", Швейцария, финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество.
