Уважаеми зрители, читатели и слушатели,
Поднасям ви своите извинения за това, което ви причиняваме.
Извинявам се аз, защото все някой трябва да го направи. Правя го, макар че ще бъда заклеймен и от свои, и от чужди. Но ви го дължа. Всички ние ви го дължим.
Извинявам се на хората, които са внесли парите си и семейните ценности в клон на Общинска банка-Бургас, а ние, медиите им съобщихме с жестока кръвожадност, че снощи те са били обрани. Дори написахме точните суми, с които са си тръгнали крадците. После никой не се извини, когато стана ясно, че трезорите са непокътнати. Никой не се извини, когато стана пределно ясно, че в самата банка не знаят точния размер на откраднатата сума, но вероятно става въпрос за около 30 000 или 40 000 лв.
Аз се извинявам на всички разтревожени и уплашени вложители и притежатели на сейфове, които се бяха струпали пред банката, за да разберат какво става със спестяванията им. Същите спестявания, които би трябвало да са откраднати след удара на годината.
Извинявам се на семействата на охранителите в банката за това, че написахме и съобщихме просто ей-така как трима охранители били открити в безпомощно състояние. После се оказа, че имало само един охранител и той бил вързан за стол. Дори не е бил ранен, нито безпомощен. Никой не се извини на хората, чиито роднини работят като охрана в банката. Нали си представяте как ще се почувствате, ако прочетете или чуете, или видите в медиите как вашият близък е бил намерен в безпомощно състояние. Вие си представяте, но ние не си представяме. Ние просто сме надушили мириса на кръв и не мислим. А ако няма кръв, ставаме пиявици и я пускаме, за да шурти по пода. Тогава новината е много търсена, четена, слушана и гледана. И я въртим до безкрайност.
Извинявам се на всички за това, че пишем, говорим и показваме неща, които понякога са много лични и би трябвало да останат такива. Извинявам се, че личното пространство на всеки човек за нас отдавна е станало източник на новини.
Извинявам се за това, че при нас е пълно с истерични журналистки - жени, които произвеждат вместо новини истерии, кошмари, комплекси, страхове и паника. Толкова могат.
Извинявам се за това, че при нас е пълно с журналисти мъже, които с готовност и невероятна пъргавина се спускат да правят на някои мъже политици неща, от които биха се погнусили и магистрални проститутки. Толкова можем.
Извинявам се на всички вас за това, че всяка сутрин ние пробягваме през охраната на вашето лично пространство и докато сте на трибуната пред вашия живот, ние насочваме към главата ви пистолет, преди да ни спрете. И за разлика от един преекспониран газов пистолет нашият никога не засича.
Извинявам се за това, че всяка божа сутрин ви разстрелваме от упор с отвратителни новини и ви отнемаме надеждата, че в нашия квартал, нашия град и нашата държава може да се случи нещо хубаво.
Чудя се дали бихте се съгласили да гледате онлайн през уеб камери или телевизионни камери какво се случва в градската морга, градския екарисаж и градската тоалетна? Вероятно ще реагирате възмутено и ще откажете да си причините това.
Всъщност вие не сте разбрали, но ние медиите отдавна сме превърнали новините в морга, тоалетна и екарисаж, за което моля за вашето извинение.
Извинявам се за това, че за нас, медиите единствените хубави новини са онези, които са платен репортаж и се се стараем много за тях, защото те не са за вас, а за хората, които са ги платили.
Много ви се извинявам и ви моля да ни простите, че за нас добрината от човек към друг човек никога не е водеща новина, но злото във всичките му форми е нон стоп поле за нашите изяви.
Застанал съм на колене и ви моля, много, много, много ви моля да ни извините за онова, което сме ви сторили.
Ако Данте Алигиери имаше възможност да напише нова версия на своята "Божествена комедия", със сигурност щеше да опише един съвсем нов кръг на Ада. Мястото, където ще сме ние, медиите.
Скъпи слушатели, читатели и зрители, извинявайте и ни простете.
Срам ме е от нас. Срам ме е от мен.
Затова ако ми позволите, ще ви напиша тази новина.
Днес е прекрасен ден. Направете нещо хубаво и аз ще го отразя. Все отнякъде трябва да се започне, нали?
