Правителството е нестабилно. Искат му оставката вече 66 дни. Протестират. То аха да падне, но...стои. И така вече два месеца. Всички мислят, че няма мърдане, оставка ще има. Но оставка няма, опасявам се, че няма и да има. В близките месеци, дори години.
Звучи нелогично и нелепо, но това е един възможен отговор на политическата криза. Малко вероятен, но вече възможен. Защо?
Защото, управляващите се научиха да живеят с искането за оставка. Даже започнаха да говорят, че това е необходим коректив в управлението. Психологически те институционализираха протеста. Той не е извън нормалното, той е нормален, вкаран в статуквото, такова, каквото си го представят в БСП, ДПС и Атака. Те знаят, протести има и ще стават дори по-големи. Защото предстои есен на недоволство.
И какво от това?
Правителството знае, че протестите ще се усилват, септември ще се включат повече хора, ще има повече уличен натиск. Но Орешарски и неговите министри, както и парламентарното им мнозинство се научиха да живеят с това. Ако не можеш да промениш нещата - научи се да живееш с тях, това е тяхната рецепта за управление, ден да мине, друг да дойде. Колкото толкова. Никаква оставка.
Има и друго.
Тези, които протестират са наистина красиви в онзи смисъл на духа, за който говори Георги Господинов. Тези хора, надявам се, няма да пристъпят границата на законността само защото не харесват политическия резултат. И това се знае от управляващите. Които пък от своя страна няма да се върнат от онази територия, в която се пренесоха с назначаването на Пеевски - територията на политическото задкулисие, неморалност и липса на всякаква отговорност. Те остават там.
Ето защо те нямат усещането за същността на кризата, в която вкараха България. Истинска духовна криза, която те нито разбират, нито искат да разберат. Напротив, те ще продължат по същия път и със същите средства. Двата свята на България - хората, които искат отговорност, морал и съпричастност от политиците, нямат и няма да намерят никакви допирни точки с онези, които поставиха Пеевски за шеф на ДАНС.
Затова изход няма.
Едните ще протестират до пълно изтощение - другите ще управляват до пълно умопомрачение. От това ще загубим всички.
Защото политическата нестабилност води само до проблеми. По-малко бизнес, по-малко чужди инвестиции, по-малко работни места. И най-лошото - никакви реформи в образование, здравеопазване, пенсионното дело и структурите за сигурност.
Така страната ни ще крета на ръба на нормалността и ще загуби времето, което е крайно необходимо за промяна.
Но не всичко е толкова песимистично.
Все пак изход има.
Всъщност БСП, ДПС и Атака с острието си Орешарски направиха възможна революцията на нетърпимостта. Няма никакво значение как и колко дълго ще управляват.
А те ще се опитат да управляват до край.
Историческата ирония е в това, че без да искат, показаха по недвусмислен начин истинското лице на българския политически елит - грозен, себичен и егоистичен. От тук нататък е въпрос на време, това да се промени и страната ни да бъде управлявана от нормални политици и нормални партии.
Дори това да отнеме месеци и години.
Още коментари на автора можете да прочетете тук:
