Кога ще спрем да сме безотговорни към качеството си на живот
Наскоро от Софийска вода разкопаха за подмяна на тръби улицата пред кооперацията, в която живея заедно с още 9 семейства. И това се превърна във водеща тема сред съседите, които масово се оплакваха, че е кално, че им спират водата. Нали е за хубаво, казвах им аз, но те отказваха да погледнат в перспектива. Още по-наскоро повдигнах въпроса за подмяна на щрангове и тръби във входа, с което щяхме да затворим цикъла - нови тръби до входа и нови тръби във входа. Така чистата вода от чешмите щеше да е гарантирана. Не постигнахме съгласие със съседите, въпреки че средствата, които трябваше да отдели всяко едно домакинство, бяха незначителни или поне в границата на приемливото, дори за недотам заможните семейства.
Какво се оказва? Софийска вода и концесионерите в страната инвестират годишно милиони в подновяване на водопроводи. Днес разкопават един квартал, утре улица в друг, вдругиден - трети. Ежегодно се подменят не десетки, а стотици километри водопроводи. Работа на парче, ще кажат пак критиците. И ще са прави дотолкова, доколкото най-малкото, но най-същественото парче от пъзела на чистата вода липсва. Това парче обаче не се намира под уличната настилка, а между стените на нашите домове.
Експерти твърдят, че в масовия случай щранговете в жилищните кооперации, строени през 60-те, 70-те и началото на 80-те години, вече са амортизирани и спешно се нуждаят от подмяна. А старите тръби могат значително да влошат качеството на водата, която стига до домакинствата.
Домопуправители обаче са категорични - решение трудно ще се постигне, докато хората предпиремат индивидуални действия. А представата, че със смяната на хоризонталните тръби в собствения апартамент можем да си доставим по-чиста вода, е погрешна и лишена от смисъл.
Липсата на интерес от етажните собствености към европейските средства за саниране на стари сгради, които освен топлоизолация предоставяха възможност и за подмяна на вертикалните щрангове, доказа, че българите отказваме да живеем в разбирателство със съседите си и да носим лична отговорност за качеството си на живот.
Да не говорим, че подмяната на амортизираните вертикални щрангове в жилищните кооперации и хоризонталните тръби в апартаментите струва многократно по-малко от инвестициите, които правят компаниите. Без последните, разбира се, не може и не трябва. Но докога хората ще стискат в ръцете си последното малко парче, което може да промени картината от пъзела на чистата вода?
