Министър-председателят Виктор Орбан, който иска да бъде преизбран, често влиза в спорове в стремежа си да върне Унгария в правия път след осем години на ляво управление.
Ето няколко важни момента от 4-годишния мандат на Орбан. Неговото дясно правителство прие 860 закона, одобрени с мнозинство от две трети.
Орбан прие нов закон за медиите скоро след като дойде на власт през 2010 г. Той предизвика вълна от недоволство, която го следва през цялото му управление. Вследствие на реформите бе създаден нов медиен съвет, който да регулира съдържанието в медиите. Начело на този съвет застана един от близките съюзници на Орбан от партията му ФИДЕС. Председателят на медийния съвет има властта да налага големи глоби на медиите и да принуждава журналистите да разкриват източниците си.
Правозащитните организации отправиха критики към закона. Според тях, той нарушава свободата на пресата, а ЕС поиска промяната му . Правителството направи промени, но Брюксел продължава да има притеснения по този въпрос.
Будапеща прие и редица други закони - за ограничаване на съдебната власт и централната банка. Това доведе до прекратяване на разговорите с Международния валутен фонд (МВФ) и ЕС относно пакета за финансова помощ за Унгария.
Управителният съвет на централната банка сега се състои само от хора, близки до партията на Орбан, ФИДЕС.
Новата Конституция на Унгария влезе в сила на 1 януари 2012 г. Това предизвика нова вълна от критики на правозащитните организации в страната и чужбина. В критиките, включително и от Европейската комисия, се казва, че законът подкопава демокрацията като премахва жизненоважния контрол на властта на правителството.
Създаден на основата на християнските ценности, текстът ограничава правата на Конституционния съд, намалява броя на одобрените от държавата религии и подвежда социалистическата опозиция под отговорност за престъпленията, извършени от бившата комунистическа партия. В рамките на дни десетки хиляди хора излязоха по улиците, за да отхвърлят "диктатурата на Орбан". Брюксел заплаши Будапеща със съдебни действия, ако не приведе законите си в съответствие с принципите на ЕС.
Икономическата политика на Орбан е противоречива, подобно на юридическите му реформи. Като една от държавите, които бяха най-силно засегнати от световната финансова криза, Унгария успя да се възстанови без помощта на МВФ и ЕС. За да постигне това, Орбан национализира частните пенсионни фондове и наложи специални данъци върху банковия сектор, енергетиката, търговията на дребно и телекомуникациите. Намали данъците на комуналните компании, които нерядко са собственост на чужди банки. В типичната си националистическа реторика, той предприема тези мерки, за да защити унгарците от "атаки" от чужбина. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) заяви, че икономиката на Унгария е въздържана от ограничените инвестиции и твърде голямата намеса на правителството.
По време на управлението на Орбан антисемитските инциденти зачестиха, въпреки че той обеща "нулева толерантност" за подобни нападения. Местната почит към военния лидер и съюзник на Хитлер, Миклош Хорти, и усилията за реабилитация на някои антисемитски писатели също предизвикаха критики на международно ниво.
Нобеловият лауреат, преживял Холокоста, Ели Визел върна най-високото държавно отличие в Унгария заради "варосването" на историята, както сам се изразява. Наскоро Световният еврейски конгрес отхвърли опитите за "фалшифициране" на историята, когато Унгария отбеляза депортирането на унгарските евреи в нацистките лагери през 1944 г. (БГНЕС)
