Един Великден през 1929 година легендарният пиар Едуард Бърнайс избрал десет жени и им дал по една цигара. Заръчал им да отидат на Пето авеню, за да влязат по-късно в учебниците по реклама като "факлите на свободата".
В ония години в Щатите дама да запали цигара на обществено място било като да се разхождаш с предизборен плакат в деня за размисъл. Жените едва започвали да получават нормални права като възможността да гласуват, ала паленето на цигара трябвало да се случва само в дома. Досущ като деня за размисъл - агитирай си, ама у вас.
Да де, ама цигарените компании като партиите искали по-високи продажби и със сигурност привличането на женската аудитория било ключ към това. Джордж Вашингтон Хил, президент на "Лъки Страйк", наел пиара Едуард Бърнайс и му казал, че иска бързо увеличаване на продажбите. Едуард запретнал ръкави, направил психологическо проучване и установил, че жените възприемат цигарите като свободата. И решил да ги превърне в "символ на свободата".
Така в оная далечна великденска неделя дал по цигара на избраните десет дами и ги въоръжил с детайлни инструкции. Как и кога да запалят цигарите на Пето авеню. Къде да гледат и как да се държат.
Наел други дами - говорителки, които се представяли като част от феминистко движение. Разположил фотографи на ключови места, за да заснемат марша на десетте дами с цигара в уста. Погрижил се всичко да изглежда "истинско", защото и той като нас вярвал, че всичко хубаво е просто добре измислено.
И наистина ивентът изглеждал толкова истински, че се озовал на първите страници на всички вестници следващия ден. Добра свършена работа. Далеч по-умна и хитра от костинбродския скандал.
Разбира се, Бърнайс не казал на никого, че работи за цигарена компания. Той вярвал в един принцип - че когато се опитваш да продадеш на някого нещо (в случая - цигари), трябва да натъртиш, че му продаваш нещо друго (в случая свобода).
Така стигнах и до кардинална промяна в схващането си за българския ден за размисъл. Толкова глупава хрумка е този ден, че доскоро пропагандирах за неговото премахване, ала сега защитавам обратната теза.
Въпросният ден за размисъл е златно поле за родния (и международен) креативен талант. Ако наистина има добри пиари и рекламисти, това е Техният Ден. Да развихрят таланта си. Защо "денят за размисъл" да не е конкурс за най-добър политически пиар, който ще заобиколи Изборния кодекс.
Кой ще измисли най-хитрото послание? Кой ще влезе в новините с умна идея? Ама не да рекламираме АБВ на Първанов с първите три букви от азбуката, която почитаме на 24 май с традиционната манифестация. Трябват ни гениални рекламни трикове, инсталации, пърформанси, визуални закачки, скандали. Каквото се сетите.
Тъй че не махайте деня за размисъл. Това, което ни трябва, е тайно обединение на всички рекламисти, че точно в този ден се състезават за най-хитрата хрумка и идея, която показва на какво е способен красивият човешки ум, когато му наложат така глупавото ограничение, описано в Изборния кодекс като "предизборна агитация", която не се допуска 24 часа преди изборния ден.
