Когато Барак Обама встъпи в длъжност, той обеща нови инициативи за бурноразвиващите се страни. Днес всяка една от държавите БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, е в конфликт с Америка, пише британският вестник "Файненшъл Таймс".
Миналия месец четири от петте държави се въздържаха при гласуването в ООН на резолюция, осъждаща анексирането на Крим от Русия. Идния месец Индия вероятно ще избере новия си лидер Нарендра Моди, който казва, че "няма никакъв друг интерес да посещава Америка освен да присъства на сесиите на ООН в Ню Йорк". Като най-голямата демокрация в света и най-естествения съюзник на САЩ сред бурноразвиващите се страни, Индия показва по смущаващ начин накъде духа вятърът.
Как така Обама загуби БРИКС?
До известна степен това беше неизбежно. В началото на първия си мандат Обама призова за "рестартиране" на отношенията с Русия. Отварянето му беше топло прието от Дмитрий Медведев, тогавашен президент на Русия, който не беше така антизападно настроен като предшественика си Владимир Путин. За съжаление на Обама, Украйна, Пуси Райът и много други обаче Путин си върна президентския пост.
Траекторията на американските отношения с Китай също отиде в грешната посока. През първата година от мандата си Обама направи прословутата визита "Г-2" в Китай, при която предложи на Пекин глобално партньорство за разрешаване на големите проблеми в света - от климатичните промени до финансовите неравновесия. За съжаление, китайците не бяха готови да се справят на глобално ниво с проблеми, които не успяват да преодолеят у дома. Обама беше грубо отблъснат от своите домакини.
Следващата година той замени своята омайваща офанзива Г-2 с реторична "азиатска ос". Вашингтон представи това като дълго отлагана промяна на баланса към издигащия се Азиатско-Тихоокеански регион, но Пекин, не без основание, го прие като зле прикрит опит на САЩ да засилят военните си съюзи със съседните на Китай страни.
Тази седмица Обама ще посети Япония, Южна Корея, Филипините и Малайзия, първите три от които са съюзници на САЩ. Това е първата му визита в Азия от две години насам. Китай не е част от маршрута му. В същото време антиамериканската реторика от Пекин е най-острата в последните години.
Разривът с Бразилия е по-специфичен. Обама се постара много през 2009 година да съблазни основните латиноамерикански страни, дори присъства на среща на върха на Организацията на американските държави в Тринидад. Но в отношенията с Бразилия настъпи рязък обрат след публикуването на поверителна информация от Едуард Сноудън относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ миналата година. Бразилският президент Дилма Русеф отмени визита във Вашингтон миналия октомври като протест срещу шпионирането от страна на САЩ. Това че Обама обеща само на американците, не и на чужденците, че АНС няма да ги подслушва, не помогна особено. Сега американско-бразилските отношения са дълбоко замразени.
Същото важи и за Индия, отново бледа сянка на топлите отношения на Обама в началото с Манмохан Сингх, досегашният премиер на страната. Сингх, когото преди време Обама определи като свой "гуру", беше първият държавник, приет от американския президент на работна вечеря в Белия дом през 2009 година. Тази добра воля обаче се изпари. Миналия месец американският посланик в Индия Нанси Пауъл се оттегли, след като практически беше третирана като персона нон грата в Делхи, откакто пое поста. Предстои да видим какъв ще бъде ефектът Моди. Фактът, че продължават да му отказват входна виза за САЩ заради антимюсюлманския погром от 2002 година, очевидно трябва да бъде променен.
От държавите БРИКС само Южна Африка има сравнително нормални отношения със САЩ. Но дори тук те съвсем не са близки. Ако Южна Африка беше отделила наполовина толкова време в ухажването на САЩ, колкото в лобирането за присъединяване към БРИКС (с което се добави и буквата С към акронима), нещата може би щяха да стоят другояче. Никой не се изненада, когато страната се присъедини към останалите в отказа да бъде наказана Русия заради Крим.
За влошаването на отношенията с всяка от тези страни си има специфични причини. Но две по-големи теми ги обединяват. Първо, светът се наглася към отхвърляне на американската сила. Америка притежава най-големите военни сили в света. Но с всяка година преднината й в тази област се топи. Бюджетът на Китай за отбрана продължава да расте с двуцифрени числа, докато този на САЩ намалява в реални стойности.
САЩ си направиха много лоши сметки с нашествието си в Ирак през 2003 година. Новият бюджет за отбрана на Обама ще изключва възможността за ново нашествие като това в Ирак. Това, разбира се, е нещо добро. Но други наблюдатели, включително тези, които започват да се противопоставят на американската сила в света, приспособяват поведението си. Те виждат САЩ, които са все по-несклонни да се представят като глобална сила.
Въпреки че икономическият растеж на държавите от БРИКС се забавя, те все пак растат по-бързо от САЩ и вероятно тенденцията ще се запази. Икономическият център на гравитацията ще продължи да се измества към тях.
Второ, американското общество е уморено от глобалните отговорности на страната му. Истинската ос на Обама не е Азия, а Америка. Тук той се ръководи само от вътрешните настроения. Но изместването на центъра към дома също не върви много добре. Както каза неотдавна бившият американски финансов министър Лорънс Съмърс, САЩ имат две партии, едната от които - Демократическата, отказва да одобри каквото и да е търговско споразумение, а другата - Републиканската, изглежда презира всички международни институции. Нито една от двете не слуша какво иска Обама. Ако се вярва на телевизионните рейтинги, американското общество отдавна не се интересува от това какво казва той.
Поради това не е изненадващо, че държавите от БРИКС свикват да говорят помежду си. (БГНЕС)
