„България подкрепя изграждането на „Южен поток” („Газета”), след като в случая „се намесиха дипломати” („Независимая газета”), но „потокът все още е мътен” („Комерсант”). Така руският печат коментира вчерашните преговори на външния министър Сергей Лавров в София. Първият дипломат на Москва разговаря с президента Росен Плевнелиев, премиера Пламен Орешарски и с българския си колега Кристиан Вигенин.
Основна причина за нежеланието на Европейската комисия да разреши строежа на газопровода в страни от Централна и Източна Европа е, че „Южен поток” не отговаря на Третия енергиен пакет на ЕС, припомня „Газета”. Изграждането на тръбата "се превърна от бизнеспроект в арена на геополитическо противопоставяне между Запада и Русия”, отбелязва „Известия”.
Спирането на строежа от българските власти „под натиска на САЩ и ЕС (…) силно ядоса Москва” и визитата на Лавров „имаше всички шансове да се провали”, пише „Комерсант”, като цитира източници, близки до руската делегация. Решението на София според вестника е заплаха за „Газпром”, тъй като може „да замрази проекта за газови доставки в Европа, запазвайки зависимостта на основното (за Русия, бел.ред.) износно направление от отношенията с Киев”.
От България обаче започнали да се чуват „обнадеждаващи сигнали” за съдбата на газопровода”. По време на посещението пък „българските официални лица полагаха усилия да изгладят негативния ефект от историята с буксуването на „Южен поток”, твърди изданието. Според негов източник и българският премиер, и президентът уверили Лавров, че „подкрепят проекта изцяло, а проблемът е само в Европейската комисия”.
Всекидневниците цитират руския първи дипломат, заявил, че Москва разчита Европейската комисия да направи за „Южен поток” изключение от законодателството на ЕС и да не „политизира ситуацията”. Българският външен министър Кристиан Вигенин сподели мнението на госта, че „Южен поток” е от значение за енергийната сигурност на България, Югоизточна Европа и целия ЕС, но се изказа доста мъгляво за съдбата на проекта, коментира „Комерсант”.
„Лавров повика България от миналото в бъдещето”, пише московският официоз „Росийская газета” и уточнява, че руският държавник е разговарял в София главно за бъдещето на „Южен поток”, който е напълно способен да върне спокойствието и стабилността в България. А и не само там”. „Противниците на „Южен поток” без съмнение се прицелват в ахилесовата пета на проекта - България”, заявява вестникът по повод „десетгодишната перманентна политическа криза” у нас и българската „икономика, която балансира на ръба на краха”, тъй че „всяко българско правителство на практика няма запас от якост”.
„Южен поток” може да стабилизира ситуацията, като осигури на България „и голям брой нови работни места, и значителни доходи за държавния бюджет. Но такова достойно бъдеще за българите явно не влиза в плановете на Запада. Там обещаха на София приказни богатства, подмамвайки страната в ЕС и НАТО, а в крайна сметка България се нареди сред най-бедните държави в Евросъюза”, пише изданието.
„България безспорно има интерес от руския газ. В днешното положение тя се озова между чука и наковалнята, тъй като страната има крайно голям интерес от „Южен поток”. Но е под силния натиск на американците и европейците. Затова (на българите) им се налага да избират”, заявява пред „Независимая газета” руският енергиен експерт Сергей Правосудов. ЕС няма право да забранява на България изпълнението на споразумения, подписани от страната, изтъква той.
„Визитата на Лавров сочи, че икономическите решения за строежа на „потока” са изчерпани. Плюсовете от него при положение, че се уреди транзитът през Украйна, не са очевидни”, смята руският бизнесмен Дмитрий Ранев. Според него България „с нейния невисок стандарт” ще се опита да получи от Москва гаранции за допълнителни инвестиции в икономиката си, отстъпки в цената на газа или достъп до руския пазар за български компании.
България и Словения ще станат основното „бойно поле” в битката за „Южен поток”, прогнозира пред „Гудок” московският политолог Андрей Окара. По думите му „мощни сили от Запада, ЕС и Украйна (…) ще положат максимални усилия да блокират” газопровода, а Русия „няма кой знае колко лостове и козове в разговора с България”.
Русия обаче със сигурност ще направи всичко възможно, за да издейства изграждането на тръбата, изтъква той. До присъединяването на Крим федерацията нямаше особена нужда от този газопровод. Днес обаче на Русия е необходим алтернативен маршрут за превоз на синьо гориво в Европа, заобикалящ Украйна. Но „в светлината на последните санкции Европа на свой ред е принудена да блокира руските проекти”, пояснява аналитикът.
Според него диалогът на Лавров с България и Словения ще бъде ефективен най-вече дотолкова, доколкото го подкрепи „консолидираното европейско мнение”. „Русия ще продължи да брани проекта чрез Австрия, Германия и Франция. Ала борбата едва започва, защото „Южен поток” бързо се превърна от икономически в геополитически въпрос”, подчертава наблюдателят. (БТА)
