Говоренето за липсата на пари за здраве е политическо, не експертно
Говоренето за липсата на пари за здраве е политическо, не експертно / снимка: БГНЕС, архив
Говоренето за липсата на пари за здраве е политическо, не експертно
73883
Говоренето за липсата на пари за здраве е политическо, не експертно
  • Говоренето за липсата на пари за здраве е политическо, не експертно

В Здравното министерство има буфер от 382 млн. лв, предвидени да се използват в критични ситуации, което трябва да успокои българските пациенти, след като дефицитът на Здравната каса за тази година е 328 млн. лв. Това посочи в интервю за Дарик създателят на Здравната каса и неин първи директор д-р Илко Семерджиев.

Пред Дарик Семерджиев, който управляваше Здравното ведомство в правителството на Иван Костов, определи паническото говорене за липсата на пари в Здравната каса, като повече политическо, отколкото експертно. Според него лекарите у нас са използвани в политическа ситуация, в каквато не би трябвало да бъдат, нагнетява се напрежение и пациентите се напрягат.

Като човек, сблъсквал се с финансовите проблеми в здравеопазването неведнъж, смятате ли за обосновани твърденията, че тази година здравеопазването ни е по-лошо от всякога?

Аз в такива случаи обичам да се облягам на числата и на закона, защото те дават ясна представа каква е действителната ситуация. НЗОК имаше 2,704 млрд. лв. бюджет миналата година, а тази година има 2,823 млрд. лв., което е със 128 млн. лв. повече, така че не мисля за основателно да се говори за някакъв страшен процес. Има и още нещо, което трябва да се знае. Тази година за първи път в бюджета на Здравното министерство, тоест в Закона за държавния бюджет, има и два буфера с допълнителни средства, предвидени да послужат в критични ситуации, каквато се твърди, че имаме днес. Двете суми са 194 млн. лв. и 188 млн. лв., което представлява 382 млн. лв. допълнителни пари, а се твърди, че дефицитът на Здравната каса до края на година ще бъде 328 млн. лв. Така че, това паническо говорене, според мен е по-скоро политическо, отколкото експертно и техническо. Нагнетява се напрежение и хората се напрягат. Лекарите пък са използвани в политическа ситуация, в каквато не би трябвало да бъдат използвани. Така че, за мен тези числа би трябвало малко да успокоят ситуацията и хората да не отиват напразно в болниците, знаейки, че през септември парите ще свършат. Няма как това да се случи. Здравните осигуровки се внасят в сметките на НЗОК ежемесечно, при това тази година има и повишена събираемост. Искам едно да кажа с всичко това – няма смисъл от паника и нагнетяване на напрежение.

Т.е. според Вашите думи страхът е и изкуствено създаден?

Наподобява на онази банкова ситуация, която преживяхме само преди няколко дни. Всичко става от паника и политическа атака. И аз дълбоко съжалявам, че здравеопазването ни в момента се използва по същия начин.

Във Вашите очи има ли бъдеще Здравната каса? Питам Ви единствено, защото вече се чуха мнения, че трябва да бъде закрита.

Този, който посмее да бутне Здравната каса, ще предизвика ужасяващ ефект върху хората в България, върху здравеопазването и върху лекарите, но и страшен демографски срив. Хора, които приказват подобни приказки, са абсолютно безотговорни, но и бих ги нарекъл провокатори.

Как трябва да разсъждава българинът за Здравната каса?

Разсъждавайте за Националната здравноосигурителна каса като за нашата здравна банка. Така, както банкерите изискват от всички да пазят авторитета на банките, да няма паническо и невежо говорене, и то публично, същото важи и за НЗОК, тя е нашата здравна банка. Когато се създаде паника, хората потребяват страшно много услуги, т.е., вместо разходът да бъде минимален в извънболничната помощ, става максимален в болничната помощ. Това наистина създава дефицити, първо в болницата, след това и в касата.

Трябва ли да се мисли за генерална промяна занапред, примерно това мечтано увеличение на процента от брутния вътрешен продукт, който заделяме за здраве, за което непрекъснато говорим?

Отново ще се позова на числа, за да можем да си направим сравнение с другите страни членки на Европейския съюз. Българският разход за здраве към брутния вътрешен продукт е около 4% годишно. Средноевропейският е между 8,2% и 8,5%. Американският вече достигна почти 17%. Как изглежда това като числа - България харчи за здравеопазване 330 долара годишно за един човек. В Европейския съюз средно това е над 3500 евро, а в САЩ - достига почти 9000 долара. Вече можете да си направите сравнение в каква степен българското здравеопазване е подценено като сектор. Да, със сигурност трябва да има повече средства за здравеопазване у нас. Естествено те не могат да растат изпреварващо икономическия ръст, но балансите все пак трябва да се намерят.

Интервю