„Сред джипита и пациенти цари невежество по отношение на случаите с наличие на кръв в урината.”
„Виждали ли сте протест за здравеопазване, организиран от хора, извън работещите в здравеопазването? Няма такова нещо. Всеки се спасява поединично.”
„Не можем да кажем, че ракът на простатата не е смъртна присъда.”
Сред пациенти и общопрактикуващи лекари у нас цари много голямо невежество по отношение на случаите с наличие на кръв в урината. Редовно нейната поява се подценявала от личните лекари, които не насочвали пациенти с подобен симптом към лечение, обяснявайки им, че става въпрос за нещо безобидно. В много от случайте обаче отделянето на подобна кръв се дължи на тумор и, когато това стане ясно, вече е твърде късно. Това разказа в интервю за предаването „Най-добрите лекари” един от най-добрите уролози в България, който е и основател на Клиниката по урология в столичната болница „Св. Анна”, проф. Стоян Чакъров.
„Хематурията или кръвта в урината е симптом на тумори, повърхностни тумори на уротела. Това е покривката на пикочните пътища от простатната уретра до легенчетата и чашките на бъбреците. Когато говорим за хематурия в урологията, ние разбираме за кървава урина. Тоест, кръв, която се вижда с просто око, а не намираме с микроскопи. При туморите на пикочния мехур има нещо много характерно – това уриниране на кръв най-често е безболезнено и може пациентът, който ходи в нехигиенична тоалетна и уринира, да не го забележи. Тук обаче има една много болезнена тема за невежеството, което се шири сред народа, но за мое огромно съжаление и сред лекарите. Имам пациенти, които са имали първа хематурия и са отишли при лекар. Той ги погледнал оттук-оттам, направил някакви изследвания и решава, че най-вероятно става въпрос за песъчинка, която е минала и е одраскала пикочните пътища и оттам е тази поява на кръв. Искам изключително дебело да подчертая, че човек уринира песъчинки често и ако те наистина драскаха пикочните пътища, нямаше да има човек без хематурия,” отбелязва проф. Чакъров
„И какво става всъщност с тези пациенти? Отива пациентът, имал е кръв в урината, лекарят му казва, че е от някаква песъчинка и след като е било еднократно, го отпраща. Пациентът се успокоява. Минава някой друг месец и това се повтаря. Пациентът отново отива при своя общопрактикуващ лекар, който му припомня за песъчинките. Болният отново се успокоява и, когато това се случи трети път, въобще не помисля за лекар. Какво обаче става по-нататък? Този пациент, който не се лекува една година след първата хематурия, е изключително застрашен, защото стига до състояние, при което вече туморът не може да се изреже. Тогава той отива отново при лекаря, но вече с тежка хематурия, която не спира. Така че хематурията е един изключително важен въпрос, който не трябва да се неглижира. Аз съм написал една много подробна статия за хематурията, която е достатъчно да прочетат общопрактикуващите лекари, за да не правят повече грешки. Ако знаят за всичко по толкова, колкото могат да научат от тази статия за хематурията, те ще са слънце. Но няма как, трудно е, претоварени са,” добавя специалистът.
Можем ли вече да кажем, че ракът на простата не е смъртна присъда?
Не, не можем да кажем, защото, ракът, където и да се намира в човешкото тяло, той има общо кръвоснабдяване и обща лимфна система с цялото тяло. И никой не знае в момента, в който ние извършваме една радикална операция, която включва първо премахване и изчистване, дали ракови клетки вече не са по кръвния ток и лимфния път на човека, и ако такива клетки вече са излезли от кръвния ток и лимфния път, възможно е след две години болният да има метастази в черния дроб или външните органи. Но има и друго, че често пъти ние имаме един феномен - при простатната жлеза има специфичен туморен маркер, който е простато-специфичният антиген. Той е с норма 0,4 мм, но когато се повиши драстично и мине над 20 мм, тогава се превръща в туморен маркер, и вече следва да се пристъпи към радикалната операция. Но въпреки нейното извършване по радикален начин, няма 100% гаранция, че операцията е изкоренила заболяването. И даже има една фраза, че човек с рак на простатата, никога не е свободен от него. Разбира се това не звучи оптимистично и не е хубаво да се говори. Аз имам пациенти, които се оперирал преди 20 години и са живи и здрави, но има и починали пациенти. Когато някой пациент ме попита- „ как няма възможност този човек да се излекува?”- аз казвам, че сега медицината е глобализирана като света. Това, което днес е в Ню Йорк, днес е в София, като въпрос на информация, като въпрос на пари обаче не, това вече е друга тема. Ние знаем всичко, но нямаме такива средства. Нямаше да мрат президенти и министър-председатели от рак на простатната жлеза, ако имаше някаква панацея и ако ние я бяхме намерили, но не сме.
По думите на проф. Чакъров пак опираме до ранната диагностика. Специалистът обаче припомня, че общопрактикуващите лекари могат да изпращат пациентите за безплатно изследване за рак на простатата. Урологът призовава всеки мъж, над 50 години да си прави редовно подобни изследвания. „Ракът на простатата е много коварно заболяване, защото той, когато предизвика симптоми на обструкция или причини болка, това е вече много, много напреднал рак. Иначе, простатната жлеза, когато има начален карцином, тя нито има обструкция, да не говорим за болка. И затова, това коварно заболяване трябва да се преследва,” посочва още проф. Стоян Чакъров.
Според уролога в момента е много трудно, почти невъзможно човек да остане оптимист за българското здравеопазване.
„Когато говорим за здравеопазване, говорим преди всичко за организация на здравеопазването. Оптимист съм, че българските лекари са изключително способни хора, не съм обаче оптимист, че тези хора ще останат в България. В момента, в който аз успях като директор на „Св. Анна”, да купя за клиниката модерна апаратура за модерна урология, бях на световно ниво, това е истината. Защото тогава имах възможност да създам клиника, да я управлявам и да правя в нея всичко, на което съм способен. Това обаче, което сега става в родната медицина, е много лошо, защото нямаме политическа воля нито да се вдигнат средствата за здраве, нито медицината да бъде удовлетворена като една основна нужда на нацията. Това го нямаме все още и е политически въпрос. Имаме достатъчно способни хора, които разбират как стоят нещата, но не могат да ги направят, защото нямат пари. Аз също излязох на лекарския протест, но аз съм дълбоко убеден, че не лекарите, не медицинските сестри, нито личните лекари трябва да протестират. Трябва да протестира нацията, народът трябва да протестира, за да има свестно здравеопазване. Вие видели ли сте протест на хората извън работещите в здравеопазването за здравеопазване? Няма такова нещо. Всеки се спасява поединично. И тогава, когато всеки се мъчи да се спаси поединично, той се сблъсква с най-лошата страна в здравеопазването. Това е истината и тя би могла да се промени, но за това трябва най-напред да се променят страшно много неща в съзнанието на нацията, в съзнанието на политиците и в устройството на държавата,” твърди един от най-добрите уролози в България.
Специалистът е известен още с въвеждането на редица иновации и операции в областта на урологията
"В урологията въведох някои големи и и тежки операции. Въведох в България радикалната простатектомия, при рак на пикочния мехур. Разбира се, това беше доста трудно, защото тази операция, близо 100 години, е правена в море от кръв, както се казва. А операцията, която въведох, е опредложена от най-големия американски простатен хирург - Патрик Уолш. Става дума за простатектомия, която запазва нервните и съдовите снопове. Но основната ми дейност беше създаване на тази операция, при която се премахване пикочният мехур заради напреднал рак, и остава необходимостта урината някъде да отива. Възможностите в 90-те години не бяха добри. Дълги години ние правехме операции като вкарвахме уретерите в дебелото черво, което беше много груба грешка на изкуството и водеше до ужасни трагедии за болните. И тогава аз създадох тази операция, която има като идея аналози в много страни, а и в САЩ. Аз кръстих моя мехур на болницата. Идеята е мехурът, който създавам от крайната част на тънкото черво, в същия момент, в който стария се премахне, този се поставя на същото място, където е бил предишният мехур. И по този начин оперирам и до днес масово моите пациенти. Досега съм оперирал над 300 души," посочва урологът.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
