Направо не е за вярване! Сякаш сме обречени тази година. Сякаш Господ иска да ни превърне в балканската Венеция. Буря след буря, наводнение след наводнение, оставят стотици и хиляди без дом, без подслон, без защита.
Аспарухово, Добрич, Бяла Слатина, Мизия... - десетки имена на градове и села, залети от незапомнени води, като в библейския потоп.
Загинали хора, почернени семейства, хиляди съдби, оставени на произвола на стихията, защото и държавата, и ЕС сякаш до момента гледат нещата отстрани.
И остават да помагат българите, къде със СМС, къде с превод по обявените банкови сметки, къде с доброволен труд и това е безценна помощ, но капка в морето от разрушения.
А нашата сънародничка Кристалина Георгиева е еврокомисар, отговарящ за хуманитарната помощ и реакцията при кризи, казано кратичко - комисар по бедствията.
На ход трябва да е тя, с лобиране, със съвети, с ясна позиция, че България трябва да получи помощ от европейския фонд "Солидарност" или по други европейски фондове и програми, подходящи за случая.
Да бъдат задействани и използвани всички средства, които да имат като резултат финансова помощ за бедстващите български общини и граждани.
Защото щедрият към Полша ЕС, който е готов да подпомогне страната с милиони евро заради санкциите към Русия, може да помогне и на България заради тежките наводнения.
Впрочем през 2010 година ЕС подпомогна именно Полша заради водната стихия там през същата година.
Искаме да видим нашия комисар в действие, да прикани европейските структури, но и българските власти да бъдат активни и да поиска помощ, защото именно в съпричастността и взаимопомощта се утвърждава визията за голямото европейско семейство, към което преди години се присъединихме.
На ход е и Кристалина Георгиева!
