Ердоган търси място в историята до Ататюрк
Ердоган търси място в историята до Ататюрк / снимка: БГНЕС, архив

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган се надява да си осигури място до Мустафа Кемал Ататюрк в пантеона на големите турски лидери, променили страната, но критиците го обвиняват, че подкопава наследството на основателя на съвременната република.

Ердоган, който е фаворит за президентските избори в неделя, многократно отдава почит на Ататюрк, който създава съвременната турска държава през 1923 г. след рухването на Османската империя. Ататюрк изгради система на управление, основана на стриктно разделение между джамията и държавата.

Но ценностите, възприети от Ердоган, набожен мюсюлманин, който не пие и не пуши, а съпругата му носи ислямска забрадка, за мнозина са в противоречие с Ататюрк, чиято аура все още доминира турския политически живот, а снимката му е на стените в офисите в цялата страна.

Ердоган се възприема като наследник на Ататюрк и на най-успешните османски султани. Той започна модернизиране на страната, разположена в Европа и Азия, най-вече с изключително амбициозна инфраструктурна програма. Премиер от 2003 г. Ердоган се противопостави фронтално на изпълненото с преврати минало на Турция и успя за първи път да намали влиянието на армията, която неколкократно се намесваше през годините, за да предотврати навлизането на религиозните влияния в правителството.

„Стотици, хиляди, милиони герои от Алп Арслан до Фатих (Завоевателя), от Кануни (Сюлейман Великолепни) до Селим Явуз, от Абдулхамид до Мустафа Кемал написаха историята на тази страна, не превратаджиите”, заяви Ердоган миналата година, цитирайки имената на турски султани.

Той явно иска да остави наследство, което да циментира мястото му в историята, като построи първата мрежа за високоскоростни влакове в Турция, трети мост над Босфора и гигантско трето летище в Истанбул. Тези проекти са част от програмата „Цел 2023”, годината, когато Турция ще отбележи 100-годишния юбилей от основаването си от Ататюр. Ердоган явно има намерение дотогава все още да е във властта.

Блян за халифат?

Фарук Логоглу, заместник председател на светската опозиционна Народно-републиканската партия, основана от Ататюрк, заяви, че дългогодишен лидер като Ердоган би намерил мястото си в историята, но би оставил противоречиво наследство. Той предсказва, че ако бъде избран, „агресивното” президентство на Ердоган ще повлече Турция към непознати води у дома и в чужбина. „Ориентираната към религията политика ще намери повече пространство, демокрацията ще намалее, свободите ще бъдат оставени настрана. Дълбоко в себе си Ердоган бленува за халифата, въпреки че това не е обявено. Той ще използва президентството като инструмент да стане лидерът на мюсюлманския свят”, казва Логоглу.

Премиерът беше разтърсен, когато светската градска средна класа организира масови протести миналата година, показвайки колко отчуждена се смята от неговото управление. Ожесточено непреклонен, Ердоган обеща партията му да не се отказва от пътя на модерност, наложен от Ататюрк, и заяви, че ще има „нова Турция” до 2023 г.

Но много противоречиви политики, включително забраната на продажбите на алкохол през нощта, възкресиха страховете, че управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган, която води своите корени от политическия ислям, има скрит дневен ред да ислямизира страната и да унищожи наследството на Ататюрк.

Смесеното наследство на Ердоган

Сонер Кагаптай, директор на Турската изследователска програма във Вашингтонския университет, казва, че турският лидер е успял да създаде общество, в което мнозинство има средната класа, и да трансформира страната икономически. „Но мисля, че той ще остане в историята и като човека, който не промени същевременно страната политически и социално, в смисъл, че Турция се превърна в общество на средната класа, но няма либералната демокрация, отговаряща на това общество”, посочва Кагаптай.

Остава да видим дали ако бъде избран за президент войнственият Ердоган ще възприеме помирителен тон към светските турци и ще избегне все по-силно поляризираната политика от последните години. „Никой не оспорва наследството на Ердоган като избран лидер, но хората искат по-обхватно управление с независима съдебна система, плуралистични медии и силно гражданско общество като в западните демокрации”, казва Синан Улген от института Карнеги Юръп в Брюксел.

„Наследството на Ердоган ще бъде преценено според това доколко излъчва доверие и включва различни сегменти от обществото като президент. Това не може да бъде постигнато само с грандиозни инфраструктурни проекти”, смята той. (БГНЕС)