Махнаха огражденията пред парламента, ама "говорещите глави", ивентки и щураци със смутено протестърско поведение продължават да шестват из сутрешните блокове. И защо избощно махнаха оградите пред НС... да не би да се промени нещо в "системата" - цел, която си бяха поставили мнозина в последната една година.
А какво всъщност се случи?
Извървяхме един кратковременен процес с очаквани резултати. Мнозина от видните активни борци от 2013 г., гласовити ментори за „тържество на новия морал", бяха привлечени за съветници към президентската институция, а сега дори са назначени за служебни министри.
Други, мотивирани от лично неудовлетворение, че техните формации (анклавът РБ) не са в 42-рото Народно събрание, логично „работеха" за сваляне на кабинета „Орешарски". Имаше и такива, които вярваха (и продължават), че най-голямата политическа сила трябва да управлява, независимо че демокрацията има други правила. Не е изненада, че наричащите себе си „активно малцинство" дори стигнаха до върховния момент за „сближаване" между РБ и ГЕРБ. Между другото и двете формации са с традиционни представители на политическото статукво; с лица, участвали в различни многопартийни и дори дискредитирани управления.
Третата група е най-голямата
Всъщност тя изпълни със смисъл протестите от 2013 г. Омерзени, уморени, разстроени, с очаквания за бързи промени „тук и сега" - това са онези хиляди, които протестираха с надежда и вяра, че ще спрат модела между политика-корпорации-медии. Същото това „триединство", което изгражда мрежата от „задкулисни" отношения. Някои го нарекоха „моделът Пеевски", но всъщност се оказа, че покрай гражданската енергия за промяна, се водеше и титанична битка за овладяване на властови ресурси между различни подобни модели.
И избухването на тези съприкосновения, в които бяха впрегнати медии, институционална власт (прокуратура, съд, разследващи органи), неправителствени организации, представляващи фасада от интереси на икономически лобита. Цялата тази плеяда от „играчи" в общество-държавното начало в България избухна в последна криза на легитимността, която засегна и банковия сектор.
А всеки може да си даде сметка дали е променен моделът, срещу който протестираха хиляди през изминалата година. За голямо огорчение се оказва, че на практика, протестната енергия „уми" лицето на едно управление, свалено също от протести през февруари 2013 г. Едно управление, което подаде оставка заради монополизиране на огромни късове от икономиката, се готви за нов мандат.
И, ако кабинетът „Орешарски" показа нечистите отношения
а участници в изпълнителната и законодтелната власт със съда, правораздавателните органи, службите за сигурност и едрия бизнес, то „кандидатите" за освободената власт продължават по нищо да не се различават от „детронираните".
Една власт, която беше запомнена с полицейска фолклористика и операции, прераснали в наказателни акции. Бивш вътрешен министър със спорен публичен образ. Кандидат за премиер за втори мандат, който мени политическото си поведение като герой от латино-американски сериал. Една власт, която в мандата на ГЕРБ „овладя" със свои кадри Висшия съдебен съвет (кадровото начало на съдебната институция) и върховния тълкувател - Конституционния съд.
В този смисъл сегашната промяна на системата изглежда като пренареждане
на вътрешните мрежови отношения на моделите, които се сблъскаха и продължават да воюват по между си. Като в политически смисъл се готви единство смяна на мандатоносителя. Защото самоопределилия се за предвидим партньор - ДПС, ще служи за пета колона и в новия кабинет (ако има такъв след 5 октомври), макар и всянка, осигуряващ нужни парламентарен кворум.
Онези, които с патетика се радват на свалените огражденията пред сградата на Народното събрани, ги съжалявам, защото ме е яд за хилядите, които все още не са успели да променят системата. А вярвам, огради ще са нужни и на бъдещата власт.
