„За процедурата, която включва от транспорта на болните, до заплати на лекари, държавата плаща по 144 лв. на пациент, а има хора, които пътуват по 400 километра на ден.”
„У нас се счита, че пациентите на хемодиализа са едва ли не тежест на обществото, заради което тези болни са изоставени от държавата.”
„Какво се прави, когато не можеш да дадеш добри лекарства на всички пациенти? Ограничаваш. Може би само на най-младите, на най-близките, но не и на всеки.”
Смъртността при пациентите на хемодиализа у нас е много висока, а причините за това са ниското заплащане, липсата на лекари, остарялата апаратура. За въпросната процедура, която включва транспорт на болни, лекарства, диализа, заплати на лекари и поддръжка на отделения, държавата заплаща едва по 144 лв. на пациент, разказа за рубриката „Най-добрите лекари“ един от най-добрите нефролози в България д-р Николай Тодоров. В цяла България пациентите на хемодиализа са около 3000. Някои от тях три пъти в седмицата изминават по 400 километра, за да им бъде извършена необходимата животоподдържаща процедура. Тъй като определените за това 144 лв. са крайно недостатъчни, за да се спестят пари, добрите медикаменти биват ограничавани за по-младите пациенти с хемодиализа или пък за по-приближените на лекуващия ги, добавя д-р Тодоров, който е началник на Отделението по хемодиализа в столичната болница „св. Анна.“ Според специалиста у нас се счита, че пациентите на хемодиализа са тежест на обществото, заради което тези болни били изоставени от държавата.
„Би трябвало болните на хемодиализа да имат продължителност на живот такава, каквато е на нормалната популация. За съжаление, у нас смъртността в хемодиализата е много висока поради недофинансирането на хемодиализата, липсата на лекари, невъзможността да се използва най-добрата апаратура. Голяма част от апаратурата в страната е на повече от 30 хил. часа. И тя се използва особено в малките центрове, които са без лекари и със стара апаратура или с лекари, които нямат достатъчно опит, и отново със стара апаратура. Така болните загиват в кратък срок. Това показва, че трябва да се направи нещо много бързо и много важно за хемодиализата - да се подобри финансирането, да се въведат съвременни методи, такива, каквито ние ги правехме преди години , но поради финансова причина сега не можем да ги въведем. Определено има крачка назад, защото в България имаше изградена структура за хемодиализата, която беше гордост за страната ни и в Европа, постепенно обаче заглъхна. Трудно се намират хора, които желаят да постъпят да работят в хемодиализата, сестри също не искат. Ние, които сме останали, сме група от хора, които обичат работата си. Като последни мохикани сме готови да дадем всичко в тежки условия, но даваме всичко от нас, за да можем да помагаме на хората. Млади хора при нас няма, всички сме почти на пенсионна възраст, а тези, които се учат - млади и опитни, отиват навън - било, че не са осъществили амбициите си, било при по-добри условия. В момента вървят оферти за Франция, по 12 хил. евро заплата за лекари –нефролози, Германия също, и който е млад и има опит, той заминава. А тук - около 600 лева заплата и допълнително материално стимулиране - 100, 200 лева, може би ще докара до 800, 900 лева заплата и затова млади хора не идват. Млади хора се виждат в инвазивната кардиология, реанимацията, кардиохирургията, в други отделения, но при нас - никой. Много трябва да се замислим. Личното моето мнение е, че се чувстваме изоставени. Нещо трябва да се направи. Пример давам - във всичките страни около нас средната стойност на хемодиализната процедура е 110 евро - Румъния, Сърбия, Македония. Не говоря за Гърция, при която е над 200 евро, Турция - над 300 евро или другите европейски страни. Това означава, че тук не е калкулиран лекарският и сестринският труд. Със съществуването на договореността най-евтините материали да се купуват, тъй като такъв е законът, нашите болници реализират евтини диализи, всичко най-евтино. Е , как искаме да имаме щастлив персонал и как да стане това нещо, тези болни си загиват. Липсва възможността да се осъществи качествено лечение,” категоричен е специалистът.
Д-р Тодоров подчертава, че при нас всичко, което включва клиничната процедура, се заплаща със сумата от 144 лв.
„Като в тази клинична процедура от 144 лв. влизат и транспорта, и медикаментите, и диализата, и заплатите, и консумативите, и поддръжката на отделението. Това са 70 евро, които не стигат за нищо ако искаш да купиш материали и искаш всичко да бъде ефективно. Ако искаш да провеждаш качествено лечение, ти трябва да купуваш хубави медикаменти, но те са скъпоструващи. И какво се прави, когато не можеш да дадеш на всички пациенти? Ограничаваш. Може би само на най-младите, на най-близките, става една определена селекция. Не можеш да дадеш на всеки, колкото е необходимо. Това е действителността в момента. Ако искаш да си печеливш, ти трябва да забравиш скъпоструващите медикаменти. По този начин ограничаваш болния от лечение. И това е от години, винаги сме игнорирани. Когато стане въпрос за хемодиализа, винаги парите не достигат. В цялата страна на хемодиализа са около 3000 души и се счита, че те едва ли не са тежест за обществото. А непрекъснато се говори за ефективна трансплантация. Но, за да бъде трансплантацията качествена, болните трябва да бъдат в добро състояние,” добавя един от най-добрите нефролози.
„Бих желал най-после по някакъв начин да се обърне внимание на хемодиализата. Знам, че баницата е една и всички искат от нея, но е редно по някакъв начин да се подобри. Тук се отнася за не повече от 50 – 60 млн. лв. отгоре, но с тях проблемите ще могат да се решат и поне да се сравним със Сърбия, Македония, Румъния и Албания като финансиране. Оттам може би ще дойдат и повече лекари,” твърди лекарят.
Той добавя, че има болни, които пътуват по 400 километра на ден за хемодиализа.
„Три пъти седмично пътуват по 400 километра. Аз лично имам 36 такива болни от Своге, Годеч и села в близост до Елин Пелин. Тия хора са герои. Те тръгват сутринта към 9,00 ч. и се прибират в 20,00 ч. вечерта. Ето, едно нещо, което може да се промени, е пациентите да бъдат насочвани към най-близкия център за хемодиализа по местоживеене. Защото е куриозно, болните от Своге и Годеч минават покрай пет болници, за да дойдат до „Св. Анна.” Поради финансови причини обаче им казват – отивайте си при д-р Тодоров. И болните ми дойдат, а аз съм препълнен и не знам какво да правя, но съм длъжен да помогна и се измъчвам, и се огъвам, за да го направя. Нужен е център от другата страна, който да поеме болните от северните райони, за да не се прекосява София. Но това са пари,” завършва нефрологът.
Цялото интервю с д-р Николай Тодоров можете да чуете в звуковия файл.
