Около 350 избирателни секции в чужбина се очаква да има на предстоящите предсрочни парламентарни избори, като увеличението на броя им ще бъде по-сериозно в Западна Европа и Съединените щати. Това каза в ефира на Дарик Стефан Манов, който от години следи изборното законодателство и вота на сънародниците ни зад граница. Тъкмо затова Манов смята, че има шанс българите в чужбина да надхвърлят историческия максимум от подадени бюлетини зад граница, който е бил на изборите през 2009 г. Тогава са гласували 157 000 наши сънародници в чужбина.
Методиката пак очертава аномалии - избрани депутати със символичен брой гласове
Стефан Манов коментира грешките в методиката за определяне на мандатите по избирателни райони - нещо, за което алармира преди ден и проф. Михаил Константинов. Според Манов не е изключено и на тези избори да се стигне до такова изкривяване, каквото имаше миналата година с избран депутат от ДПС във Видин само със 474 гласа.
„За нещастие въпреки, че предупреждавахме, че тази методика не е подходяща, беше възприета в Изборния кодекс. В избързването на приемането на кодекса, приетата методика съдържа грешки", коментира Манов.
По думите му е малко вероятно и математически и статистически една партия да получи пълно мнозинство в парламента от 121 депутати. „Малко вероятно ми се струва водещата партия на изборите на 5 октомври да надхвърли 110 депутатски мандата. Даже бих бил по-песимистичен и смятам, че максимално възможното е 105 мандата", прогнозира Стефан Манов.
Преференцията не е обезсмислена от бетонирането на водачите
Той беше категоричен, че разписаните правила за преференциално гласуване на тези избори не бетонират задължително водачите на листи и има реален макар и по-малък шанс за смяна на първите кандидати.
„Ако избирателят не посочи преференция, вотът му отива за първия в листата. Водачът по този начин се бетонира, обаче това не значи, че не може да бъде бутнат. Затова призовавам избирателите да направят своето реално предпочитание - ако не искат първия, да не се колебаят да посочат друг от листата. Има шанс първият да бъде отместен", каза Манов.
Ако на евроизборите беше достатъчно един кандидат да събере 5% от гласовете за неговата партия, за да излезе начело, то при гласуването за парламент аритметиката е много по-сложна. За да премине на по-предни позиции, за кандидата трябва да са гласували поне 7 процента от избирателите на неговата формация в региона. Но дори и при това положение той може да стигне най-много до второто място, тъй като водачите на листи бяха бетонирани с текст в кодекса, внесен от ДПС, според който бюлетините без отбелязана преференция се броят като предпочитание за водача.
Така първият в листата може да бъде изместен само ако друг от кандидатите бъде изрично посочен от над половината гласували за партията в съответния избирателен район.
Ръст на броя на секциите в Западна Европа и САЩ
Очаква се да има около 350 секции на изборите по света, от които вероятно около 130 секции в Турция. Това ще надхвърли общия брой секции, който имахме като исторически максимум на изборите през 2005 г., съобщи още той.
За пръв път ще е този голям брой секции в Западна Европа и САЩ и затова призовавам слушателите на Дарик зад граница да се поинтересуват къде е най-близката секция до тях. „Вашият глас тежи, макар и да няма преференциално гласуване в чужбина. Досега вотът в Турция беше на константно ниво, в момента се дава възможност да се увеличи реално избирателната активност на българите от ЕС, от Канада, от САЩ, от Австралия", обърна се към българите зад граници Стефан Манов.
Той за пореден път посочи разочарованието на сънародниците ни извън страната от липсата на избирателен район „Чужбина". Липсата на такъв район в момента ги принуждава да гласуват само за партии, а не за листи. Така зад граница не може да се гласува преференциално, нито пък за някой независим кандидат за депутат, който би искал да се бори за гласовете на българите там или да отстоява правата им в Народното събрание.
