„В близките 10 години ще имаме прелом в здравната система.“
„Много по-компетентен е средният български лекар от който и да е било лекар в Европа.“
„Деца, родени в периода на цъфтене на треви и дървета, е много по-вероятно да развият по-тежка алергия, отколкото малчуганите, появили се на бял свят през есента или зимата.“
Кърмените бебета по-рядко страдат от алергия, защото кърмата е най-доброто лекарство за алергични деца. Това е мнението на един от най-добрите специалисти по пневмология и фтизиатрия в България д-р Слави Филчев, който завежда Детското отделение в столичната Първа градска болница.
„Кърмените бебета по-рядко страдат от алергия и това е естествено. Кърмата е най-доброто лекарство и най-добрата профилактика за алергични деца. Ние съветваме майките да кърмят. Разбира се има някои виждания, оказало се е, че много алергичните майки, когато кърмят децата си, и те имат вече генетична предиспозиция за развитието на алергия и астма, и при тези деца може да има увеличаване на риска от алергия и астма. Големи проучвания, правени в Япония преди 5, 6 години, доказаха, че децата, които се кърмят от много алергични майки, може да имат по-висок риск от алергии. Но, по принцип кърменето е най-добрата профилактика за астма и за алергия, както и малко по-късното захранване, което сега препоръчваме, за да не натоварваме децата си с излишни алергени,“ съветва специалистът.
Той добавя, че малчуганите, родени в периода на цъфтене на треви и дървета, е много по-вероятно да развият алергия в по-тежка степен, отколкото децата, появили се на бял свят през есента и зимата.
„По принцип бариерните функции на лигавиците на децата не представляват някаква голяма пречка за алергените. Тоест, при поемане или вдишване на алергени, влизат повече алергени в кръвообращението и предизвикват вече образуване на специфични антитела, които могат да отключат алергична реакция. Алергиите, всъщност, са заболявания, които се обуславят от два фактора – гените, които предразполагат към алергия, и експозицията с достатъчно количество алергени. Ако ги има и двете, можеш да развиеш алергия, ако липсва обаче едно от двете, е трудно. Има и някои неизвестни фактори, предполага се сред тях са липсата на достатъчно инфекции, липсата на туберкулоза и урбанизирания начин на живот, те предполагат по-лесното развитие на алергии. Тоест, в миналото не е имало толкова алергии, защото ние не сме били толкова здрави и обгрижвани, де факто. Така че честотата на астмата и респираторните инфекции в страни от третия свят, които започват да се урбанизират, нарастват до 30 пъти за 20 години, например в страни от Африка. Представете си какво е влиянието на околната страна и на здравеопазването в тези случаи,“ добавя д-р Слави Филчев.
Специалистът подчертава, че 90 % от случаите на болни деца в Детското отделение, което завежда, са свързани с белодробни заболявания.
„Бронхиалната астма в детската възраст не е същото заболяване каквото е при възрастните. Колкото е по-малко детето, толкова повече бронхиалната астма прилича на т. нар. астматични бронхити. Тоест, по-малко са проявите на типична алергия, а повече са свързаните с инфекция. Астмата, по принцип, е едно заболяване, което зачестява и в световен мащаб, и у нас. Характерно обаче е, че в последните 5, 6 години се забелязва една тенденция към достигане на максимума на респираторните алергии, имаме някаква тенденция към озаптяване на този бум, който беше в последните 25 или 30 години. В България честота на детската астма е между 5 % и 10 %, за разлика от някои много урбанизирани страни. Например, в Австралия до 35 % от децата страдат от астма, над 20 е и процентът във Великобритания. В летния сезон ние наблюдаваме т. нар. алергични астми, поленови астми, които засягат най-вече децата на над 4-годишна възраст. Свързани са с други алергични прояви, най-често на очите и носа, т. нар. алергичен конюнктивит. Водниста секреция от носа, кихане, зачервяване и сърбеж на очите, както и кашлица, чувство на задух, хриптене и свирене в гърдите – тези прояви обикновено са много демонстративни и доста бързо се повлияват от приложените лекарства.
Какво трябва да правим в дома си ако имаме алергично дете?
„Ако в дома си имаме алергичен малчуган, е необходим хигиенно-диетичен режим. По отношение на жилището, на първо място е хигиената. Най-често децата, които имат битова алергия, имат алергия към така наречените акари. Това са малки кърлежчета, които живеят в постелите, в диваните и в матраците, и се хранят с излющени клетки и косми от човека. При алергични деца трябва да се подсигури поне през ден активно почистване с качествена прахосмукачка и децата не трябва да присъстват тогава във жилището. Необходимо е често сменяне на спалното бельо, влажно почистване и ако може, да се ползват специални калъфи за матраци и възглавници, които са антиакарни. Те са непромукаеми за домашен прах и значително намаляват количеството му. Но от прах не може да се отървем, ще ви кажа, че използването на най-скъпите прахосмукачки го намалява едва с 5 % до 10 %. Другото, което е нужно, е и спазване на диетичен режим. Има редица храни, които независимо, че детето няма доказана алергия към тях, не ги препоръчваме. Това са много използваните пчелни продукти при деца, които имат поленова алергия. Тях не препоръчваме, защото съдържат концентрирани полени. Също така не препоръчваме някои ядки и някои екзотични плодове. Въздържането от белтъчини, яйца, кокоши продукти и мляко се препоръчва само когато имаме доказана алергия към тях,“ добавя още детският пулмолог.
По темата за родното здравеопазване той изтъква, че българите по принцип сме хора, които само се оплакваме.
„Откакто се помня се оплакваме от всичко. Българската здравна система има проблеми, но според мен всички системи в една страна си имат проблеми и никой не може да се похвали с нещо безпроблемно. Аз лично смятам, че родното здравеопазване е по-добро от това, което беше преди 10 години, както тогава е било по-добро от онова преди 30 години. Лекарите продължават да лекуват компетентно, независимо от някои мнения, които се прокрадват в общественото пространство. Много по-компетентен е средният български лекар от който и да е било лекар в Европа и в други страни. Мога смело да кажа това, защото съм работил на много места в чужбина. Неуспехите, които имаме, най-вече се дължат на лошата организация и на липсата на пари. Това, според мен, е нещо, което с времето ще се преодолее и българският пациент не би трябвало да се страхува или да има някакви предубеждения по отношение на компетентността и лечението от наша страна. Аз лично съм оптимист за бъдещето на родното здравеопазване и смятам, че в близките 10-ина години ще имаме прелом в здравната система. Тоест, ще лекуваме по-качествено, по-бързо и по-безболезнено за пациентите,“ завършва един от най-добрите детски пулмолози.
Цялото интервю с д-р Слави Филчев можете да чуете в звуковия файл.
