Д-р Пенчо Кратунков: От едната страна на барикадата са лекари и пациенти, от другата са болестта и политиците
Д-р Пенчо Кратунков: От едната страна на барикадата са лекари и пациенти, от другата са болестта и политиците / sxc.hu
Д-р Пенчо Кратунков
74789
Д-р Пенчо Кратунков
  • Д-р Пенчо Кратунков

„Липса на апетит при децата, ненаддаване на тегло или пък посиняване на ръка или крак могат да бъдат симптоми за вроден сърдечен дефект.”

„След аварията в Чернобил честотата на вродените сърдечни дефекти се увеличи. Към днешна дата обаче у нас тя отново е константна величина и не е по-различна от тази в другите страни.”

В България лекарите и пациентите са от едната страна на барикадата, от другата страна е болестта и, за съжаление понякога политиците. Това противопоставяне често пречи на медиците да се справят по-успешно със заболяването, което трябва да лекуват. Мнението е на един от най-добрите детски кардиолози в България, който ръководи Отделението по вродени сърдечни малформации при деца и възрастни в столичната болница "Св. Екатерина” д-р Пенчо Кратунков. В рубриката „Най-добрите лекари” специалистът посочи, че политиците са ни длъжници и здравната реформа е тяхна задача. Детският кардиолог обаче е категоричен, че реформата в здравеопазването се прави с пари.

„Аз не приемам обвиненията към Здравната каса. Моето мнение е, че НЗОК е създадена, за да действа на първо място в интерес на пациентите, а и на лекарите. Аз дори смятам, че ние категорично трябва да кажем, че лекарите и пациентът са от едната страна на барикадата, от другата страна е болестта и, за съжаление понякога политиците. Ние трябва да направим така, че да привлечем политиците на наша страна и тогава борбата с различните заболявания ще бъде със сигурност по-успешна. В много случаи това противопоставяне между лекар и пациент, между пациент и Здравна каса, между лекар и Здравна каса е нещото, което всъщност пречи ние да се справяме по-успешно с болестта. В това отношение мисля, че политиците са ни длъжници и здравната реформа е тяхна задача. Ние с каквото можем ще помогнем, било с експертно мнение, било със съвети по някои конкретни въпроси, но не бива да бъдат противопоставяни тези страни по този начин. Ние трябва да обясняваме на пациентите, че тогава, когато отказваме направление е заради лимитите, които са наложени от  Здравната каса. Здравната каса обаче също не е виновна, защото тя налага тези лимити заради ограничения си финансов ресурс, който има, защото тя няма правото да си позволи да фалира. Така че не е вярно това, че има много пари в здравеопазването, които се пилеят. Истината е, че парите не са достатъчно, истината е,че колкото повече хора си плащат съвестно здравните осигуровки, толкова по-голям ресурс ще има Здравната каса и тя ще може да поеме по-голяма част от лечението на пациентите. Моето мнение със сигурност съвпада с мнението на повечето колеги, че реформата в здравеопазването се прави с пари. Тоест, трябва да има още пари, за да се направи реформа, а не защото парите са много и се пилеят. Така че проблемът е в политиците,” твърди специалистът.

Той посочва като пример за парадоксите в системата факта, че педиатрите или личните лекари, когато преглеждат деца, не получават такса за това.

„В същото време, когато се преглеждат възрастни, на тях им се заплаща потребителска такса – било от пациента, било чрез доплащане  от Здравната каса, както е за пенсионери. В същото време ние постоянно повтаряме как децата са най-важни, те са нашето бъдеще, те са наша отговорност, но държавата забравя своите задължения по този въпрос. Не бива да бъде така, децата наистина са нашето бъдеще и ние трябва да направим така, че те да останат, а 70% от младите лекари заминават за чужбина. Не може да си позволим това като общество. Крайно време е да го разберем и да направи така, че младите хора да останат в България, а не само младите лекари,” категоричен е детският кардиолог.

За вродените сърдечни дефекти, д-р Кратунков уточнява, че заболяването засяга под 1 % от новородените, но в някои случаи може да остане недиагностицирано до 30 или 40-годишна възраст.

Много зависи от това за какъв тип вродена сърдечна малформация става дума. Някои от тях се откриват още пренатално, в сегашната ера на ехо и кардиографията, други веднага след раждането, защото имат много специфично и тежко протичане, а някои от тях могат да останат недиагностицирани в продължение на десетки години. Например предсърдните дефекти  могат да останат неоткрити до 30 – 40-годишна възраст, има дори случаи на световни шампиони в даден спорт, при които дефектът е открит постфактум. Преди няколко години имаше в Италия подобен случай, заради който на футболиста Антонио Касано бе направена сърдечна операция.

По въпроса кои са причините за вродените сърдечни дефекти, отговорът не е еднозначен.

„Ние казваме, че причините са комплекси винаги, когато не може да се каже каква точно е причината. Факт е, че например след Чернобил се увеличи честотата на вродените сърдечни малформации. Тоест, тонизиращата радиация е един от факторите, които влияят за увеличаване на честотата на тези заболявания. Разбира се, възможни са генетични мутации, химични фактори, ние можем да кажем само, че в различните случаи може да бъде една или друга причина, но каквото и да правим честотата на тези малформации си остава около 0,8, 0,9 % или 8, 9, до 10 на 1000 новородени деца имат някаква вродена сърдечна малформация, а каква ще бъде точно тя, вече е въпрос на диагностично уточняване.

Симптомите, които насочват към вродена сърдечна малформация са основно два, твърди д-р Пенчо Кратунков.

„От една страна цианоза или посиняване на крайниците, устните, в по-тежките случаи може да има и гениализирана цианоза, така че това е един симптом, който не може да бъде пропуснат нито от родителя, нито от личния лекар, нито дори от непрофесионалното око. Другият симптом е сърдечната недостатъчност. Изразената сърдечна недостатъчност в детска възраст се проявява с тахипнея, тахикардия, с отказ на детето от хранене, с ненаддаване на тегло, невиреене. Това е също един силно алармиращ симптом, който насочва родителите да се обърнат към личния лекар и той да ги изпрати за консултация при детски кардиолог. В по-леките малформации е възможно в първите няколко години децата да боледуват по-често от бронхити и пневмонии, което пък насочва детските пулмолози да помислят за наличие на вродена малформация и да ги пратят за консултация при нас. Категорично обаче може да кажем, че това е една сравнително константна величина, която за всичките години, през които се води някаква статистика, е между 8 и 10 на 1000 деца или по-малко от един процент. Тогава, когато има семейство или майка с вродена сърдечна малформация, тогава също препоръчваме да се извършва ехокардиография. Още повече, че това е едно изследване, което е напълно безвредно и може да се повтаря многократно,” съветва един от най-добрите детски кардиолози.

Цялото интервю с д-р Пенчо Кратунков можете да чуете в звуковия файл.