Киев обвинява руския президент Владимир Путин, че иска "да завземе Украйна" - сценарий, който мнозина експерти предвиждат, смятайки, че Москва преследва военни цели и би могла да анексира половината страна.
Крайната цел на Владимир Путин са не само (сепаратистките източни) региони Донецк и Луганск, той иска да вземе цяла Украйна, заяви в събота украинският премиер Арсени Яценюк. Първата стъпка щяла да бъде създаване на "коридор", свързващ руската граница с Крим, полуострова, който Русия анексира през март. Той не иска да приеме мисълта Украйна да е част от европейското семейство, той иска да възстанови Съветския съюз, добави Яценюк.
Западните държави обвиняват Русия, че е изпратила повече от 1000 войници да се бият на страната на проруските сепаратисти, нещо, което Москва отрича.
След прекратяването на огъня между Киев и бунтовниците голяма част от територията по протежение на руската граница - от Луганск до брега на Азовско море - остава извън контрола на украинските власти.
Според някои анализатори Русия по този начин очертава една държава придатък, позволяваща й да упражнява натиск върху Киев, както в Грузия, където две сепаратистки републики получиха военна подкрепа от Москва през 2008 г. Москва не е заинтересувана от "буферна зона" - нито в Украйна, нито в Приднестровието - реагира руският външен министър Сергей Лавров, имайки предвид региона в източна Молдавия, който обяви независимост през 1990 г., подкрепен тихомълком от Русия.
Други смятат, че Путин, който от шест месеца използва понятието Новорусия - термин, който при царизма е означавал новите територии на руската империя - фактически иска да отиде по-далеч.
Изследователи от Института за международни отношения в Полша смятат, че още тази зима би могло да има нова офанзива. Сценарият, представен като най-реалистичен, предвижда руска намеса в края на октомври, за да се дооформи онова, което прекратяването на огъня вече създаде: сухопътен коридор дълъг 300 км и широк 50 за гарантиране на снабдяването с хранителни продукти и енергия на Крим от Русия.
Вторият сценарий "с вероятност 30%" предполага прокламирането на една Новорусия в южната половина на Украйна, завзета от 50 до 70 000 руски войници, което би позволило да се свърже Приднестровието с Русия, преминавайки през Крим. Това би било тежък удар за украинската икономика със загубата на седем морски пристанища, включително Одеса, и на две ядрени централи. Нейният БВП би се сринал с 27% и един милион души ще бъдат изселени.
И накрая най-мрачният сценарий би бил разделянето на страната, като Русия поеме контрола на индустриалния Изток, което ще сведе Украйна до териториите по десния бряг на Днепър след намеса на 100 000 руски войници и големи загуби от двете страни.
Британският кралски институт за отбрана и сигурност бе споменал за подобни сценарии още през месец април, подчертавайки, че руската оръжейна индустрия зависи в 30% от незаменимите украински изделия и компоненти, главно за ракетите и авиацията, което би могло да подтикне Москва да окупира Юга и Изтока на Украйна, за да си гарантира доставките.
Сметките преди всичко на Кремъл ще определят докъде ще стигне Русия, смята Улрих Спек от института Карнеги Европа. Какъв ще е приемливият брой жертви? До каква степен нейните отношения със Запада биха могли да се влошат? Една така завладяна територия би ли могла наистина да бъде управлявана от руснаците или ще се превърне в театър на безкрайна партизанска война?
Русия на Владимир Путин има преди всичко огромното стратегическо предимство, че разполага с много повече време, отколкото западните демокрации, подчинени на ритъма на изборите – подчертава Гайлс Кеир, изследовател от лондонския институт Чатъм Хаус. В миналото тя вече е показвала, че умее да изчака подходящия момент, после да действа изненадващо, когато целият свят я е забравил.
Източник: БГНЕС
