В живота на всеки от нас има един повратен момент - онзи, в който ти се ще да се върнеш, за да оправиш нещата. Втори шанс обаче няма.
2014 г. донесе в живота на Украйна безброй моменти, в които не би било зле да се върнем. От месеци насам страната все губи и губи. Изгуби вече хиляди човешки животи, Крим, половината от Донбас, евтиния газ, долара по 8 гривни, стабилността и вярата в утрешния ден. Загиналите няма да имат втори шанс. Трябва обаче да се даде втори шанс на страната. Последен шанс за спасение. Коя точка всъщност бележи началото на украинското падане в пропастта? Кога бе извършена съдбоносната грешка? Всеки може да открие собствен отговор, но обективният отговор е само един - 22 ноември 2013 г., когато започна Евромайданът. Тъкмо Евромайданът, прераснал сетне в революция, бе съдбоносната грешка на Украйна.
Днес не бива да търсим виновници. Повечето участници в Евромайдана не носят отговорност за него. Отговорност трябва да носят онези, които пазеха в тайна от участниците, че те водят страната към гибел. Че началото на Майдана проваля китайските договорки на Янукович, а те бяха последен опит да избегнем пълната зависимост от Русия. Че възможната победа на Майдана ще означава неизбежно скъсване с Москва. Че скъсването с Москва неизбежно ще предизвика, като минимум, зима без отопление, спад на икономиката, гривната и жизненото равнище, а като максимум - загуба на територии. Че украинската армия няма да може да се опре на руската. И прочее, и прочее, и прочее. Всяка страна се ръководи от интереса на мнозинството.
Мнозинството, презирано от креативната класа, но представляващо базата, върху която живее креативната надстройка.
Когато ЕС се опитва да избегне конфронтация с Русия, лидерите му се ръководят от интереса на мнозинството, което не желае да губи жизненото си равнище и да поставя под заплаха мира, възстановен през 1945 г.
Когато Москва се опитва да провали плановете на Щатите за изграждане на антируска държава в Украйна, това не идва от някаква зла воля на Путин: това е неизбежна реакция срещу плановете да бъде разрушена стабилността на Русия, да се запрати тя обратно в 90-те - в мизерията за повечето хора, в кървавия хаос на междуетническите конфликти.
Когато Щатите се опитват да осъществят горния сценарий, това също не е зла воля на Обама - те реагират срещу опитите на Русия и Китай да разрушат еднополюсния свят с Америка начело. Защото рушенето на този свят води до спад в жизненото равнище на споменатото вече мнозинство американци.
И само в Украйна от 2014-а всичко е наопаки - властта, подкрепяна от "креативната класа", води авантюристична политика, принуждавайки мнозинството да плаща за нея с жизненото си равнище и самия си живот.
Няма смисъл обаче да се демонизират представителите на властта. Според мен Порошенко, ако бе президент през април, не би започнал войната в Донбас, защото още тогава всички здравомислещи хора бяха наясно, че няма начин да бъде спечелена. Не са авантюристични политиците в днешната власт - авантюристичен е курсът, зададен още през далечния ноември 2013 г.
Затова единствено спасение за Украйна е да се върне в началната точка, в деня 21 ноември 2013 г. Отказът от асоцииране с Евросъюза, за който съобщи на този ден Азаров, бе единственото правилно решение. Решение, взето в интерес на мнозинството. А същото решение, макар и маскирано като "отсрочка за 15 месеца", бе дублирано после от Порошенко и ЕС - това също доказва, че е вярно и в известен смисъл неизбежно.
Украйна трябва да се върне в реалния свят и да схване, че Русия винаги ще остане до нея. Мексико също би предпочело да граничи на север не със САЩ, а с Хондурас, от който лесно да си възвърне с бой Тексас и Калифорния. Обаче Мексико вижда на север Щатите, а ние виждаме на изток Русия. И единственият начин да предотвратим хлътването в катастрофа с разцепване на страната, 40 гривни за долар, глад за пенсионерите и деца, замръзващи в училищата - това е да склоним на компромис с Москва, да затвърдим неутралния си статут, да се откажем от плановете за интеграция в НАТО. Вече платихме за авантюристичния прозападен курс с живота на хиляди негови привърженици и противници. Вече платихме за него със загубата на Крим. Кой би сметнал за твърде малка тази цена - само човек, подсигурил си вече "запасно летище" за черни дни някъде във Флорида.
Публичната цел на Евромайдана бе да живеем достойно, да живеем по европейски. Тази "революция на достойнството" обаче донесе само унижения и на страната ни, и на повечето хора у нас. За да постигнем днес целите на самия Евромайдан, трябва да се откажем от неговите последици.
Защото изграждането на Европа в Украйна означава високо жизнено равнище, означава стабилност, топлина и топла вода в апартаментите и детските градини, гаранции за свобода на словото и честен бизнес, означава да бъдат забранени частните въоръжени формирования и националистическата идеология. В такава страна няма да има сепаратизъм, няма да има война. Във всеки друг случай няма да я има самата страна.
Източник: БТА
