- Порожанов: В бюджета трябва да бъдат заложени възможности за решение на казуса с КТБ
Ликвидната подкрепа на Първа инвестиционна банка ще бъде под един млрд. лева, но ще бъде удължена до 2015 г. Това съобщи финансовият министър Румен Порожанов след редовното правителствено заседание, на което бе приета актуализацията на бюджета, изготвена от служебния кабинет. Порожанов обясни, че в момента планът за преструктуриране на банката е в Европейската комисия.
Заради клиентската паника през лятото ПИБ получи подкрепа от 1,2 млрд. лева, като държавата я осигури с облигационна емисия с падеж в края на ноември.
„Знаете, имаме решение за ликвидна подкрепа, одобрена от Комисията, в размер на 3,3 млрд. лева за ликвидна подкрепа на банките, което решение частично е изпълнено в рамките на предоставена такава на конкретна банка в края на месец юни. За конкретната банка е изпратен планът за преструктуриране, той в момента се разглежда от ЕК и планът за преструктуриране предвижда, както и оценката на БНБ, на която ние стъпваме, тъй като ние не сме експертиза по банковите въпроси в държавата, предвижда тя да бъде продължена след края на месец юни в един редуциран размер. Именно в рамките на редуцирания размер, който отива под 1 млрд., ние трябва да осигурим ресурса, който да бъде. Фактически ще се възстанови заемът, който е изтеглен от 1,2 млрд., но ще трябва да бъде осигурен коригираният и редуциран ресурс надолу, за да може да бъде продължена тази ликвидна подкрепа и в 2015 г.", обясни финансовият министър Румен Порожанов за подкрепата за ПИБ.
Той заяви, че в бюджета трябва да бъдат заложени възможности за решение на казуса с Корпоративна търговска банка, независимо дали ще се стигне до държавна подкрепа, или не.
Ето защо се залагат възможности за заем за 700 млн. лева за Фонда за гарантиране на влоговете, както и за два млрд. лева държавна гаранция за евентуална облигационна емисия от фонда до 2 млрд. лева.
„Ние не предопределяме или не искаме да предопределяме какво би се случило в конкретния казус, който е не само финансово, но и обществено наболял. Във вариант, че се отнеме лицензът на банката, Гаранционният фонд трябва да се разплати. Гаранционният фонд в момента има по-конкретният случай с въпросната банка, има недостиг от около 1,6 млрд., но те са между 1,6 и 1,7. Затова е предвидена хипотезата, това са ни и разговорите с Гаранционния фонд, те да изтеглят облигационна емисия, която държавата да подкрепи с държавна гаранция", заяви министърът.
„При този случай ние няма да имаме увеличение на дълга, няма да има увеличение на фискалния резерв в конкретния случай, предоставянето на държавната гаранция. Самият Гаранционен фонд има едни стационарни постъпления годишно, около 250 млн., това са вноските от банките, изчислени в зависимост от стойността на активите на всяка една банка. Това означава, че самият Гаранционен фонд има необходимост от един период - по-голям, за възстановяването на тази емисия, а отделно от това от направения сондаж, който от Гаранционния фонд за привличането на ресурса, това изискване стои пред евентуалните покупатели на тези бондове", допълни той.
„От друга страна, след като има държавна гаранция, безспорно и цената на ресурса, който ще се привлече, ще бъде по-нисък. Така че тук имаме две хипотези. В рамките с разговорите с разговорите с Гаранционния фонд, въпреки всичко те изразиха едно опасение, че ако не успеят да реализират емисия от 1,6 или 1,7, а тя бъде около 1 млрд. , те биха се нуждаели от допълнителен ресурс, който да се предостави от публичните финанси и централния бюджет. Именно затова е заложена и хипотезата, в рамките на която да се даде възможност за финансиране на Гаранционния фонд", каза още министърът.
