Вземане на заложници, екзекуции, омраза к м западните журналисти: контролираните от групировката "Ислямска държава" (ИД) райони в Сирия и Ирак почти са се превърнали в информационни "черни дупки", които предизвикват пълно объркване сред репортерите.
"Не знаем какво става във Фалуджа (500 000 жители), в Рамади, в Мосул (два милиона жители). Това са големи градове по френските мащаби", горчиво констатира репортерът от в. "Либерасион" Жан-Пиер Перен.
"Това е война без свидетели. Получават се пропуски в човешката история. Свидетелствата, които ще се дадат впоследствие, няма да имат същата стойност. Паметта преобразява всичко", подчертава журналистът във френския град Байо, където в събота бе присъдена наградата Байо-Карвадос на военните кореспонденти.
Дори белгийският фотограф на свободна практика Лоран Ван дер Стокт, многократно награждаван за репортажите си в Сирия през 2012 и 2013 г. и известен с мрежите си от местни информатори, няма да отиде в район под контрола на ултрарадикалната групировка.
"Това е провал", признава журналистът от в. "Монд" Жан-Филип Реми, който е съавтор на репортаж от Сирия през 2013 г. заедно с Лоран Ван дер Стокт. "След като журналистът се превръща в дивеч или в чарк от пропагандна машина, нещата адски се усложняват", казва той.
От август четирима западни заложници, сред които двама американски журналисти, бяха обезглавени от ИД. "ИД поддържа част от митологията си чрез насилието си над журналистите и тайнствеността върху случващото се в районите под неин контрол", обобщава генералният секретар на "Репортери без граници" Кристоф Делоар. В резултат на това конфликтът "за жалост може да се отразява само чрез косвени източници", констатира той.
Председателят на журито на наградата Байо 2014, американският журналист Джон Рандал признава, че е "силно песимистичен".
"Не само не можем да отидем на място, ами тези радикални групировки са овладели всички модерни медии и социалните мрежи", безпокои се този военен кореспондент на в. "Вашингтон пост" с 30 години опит.
Вярно е, че в нюйоркския информационен сайт Вайс нюз бе излъчен "репортаж" от обявения от джихадистите халифат в Сирия и Ирак. Обаче този документален филм, дело на англо-палестинския журналист Медиян Даириен, е предмет на дебати. "Това е пропаганда, на ръба на активизма. На моменти на човек му се струва, че самата ИД снима и това значи, че при нея могат да отиват само журналисти, които споделят някои от ценностите й, като за начало религията", отсича Лоран Ван дер Стокт.
От Еритрея до пакистанската провинция Белуджистан, минавайки през Афганистан, където в някои райони се стига единствено след месец пътуване пеша, "информационните черни дупки" не са нещо ново, подчертава организацията "Репортери без граници". "Настъпила е обаче идеологическа мутация", смята Жан-Пиер Перен, който е отразявал Афганистан по време на съветската окупация.
"Пътуването с муджахидини не съдържаше рискове, различни от тези в една война: да бъдеш убит от съветската армия, да стъпиш на мина или да станеш жертва на бомбардировка. Това обаче не включваше непременно да бъдеш отвлечен, пребит, изтезаван, екзекутиран. Те не виждаха враг в журналиста", разказва репортерът.
Жан-Филип Реми е наблюдавал това явление в Сомалия. "Имаше първа фаза с много опасности, но приемливи опасности, бандитски полеви командири, които ги сърбеше спусъкът, да го кажа малко по-карикатурно. Когато обаче върху това се присади идеологическо измерение и милициите Аш Шабаб започнаха да разширяват обхвата си, те казаха "вече искаме да говорим само с журналисти, които да са за предпочитане сомалийци, мюсюлмани и които познаваме отдавна". От този момент всичко приключи. Това е причината вече да няма репортажи от мястото на събитието", изразява съжаление той.
Източник: БТА
