Частните банки за стволови клетки са фалшификация
Частните банки за стволови клетки са фалшификация / Sofia Photo Agency, архив
Частните банки за стволови клетки са фалшификация
75676
Частните банки за стволови клетки са фалшификация
  • Частните банки за стволови клетки са фалшификация

Частните банки за стволови клетки от новородени са една фалшификация, създадена само, за да извлича пари от родилките. Те не предоставят перспективен тип на донорство и опитът на страни като Германия показва, че от 300 000 пула със стволови клетки, складирани в частни банки, са използвани само три, което е нищожно малък процент. Това е мнението на националния консултант по клинична хематология проф. Георги Михайлов.

Той е категоричен, че резонно би било единствено създаването на обществена банка за стволови клетки. У нас обаче за такава не се говори изобщо, тъй като имало частни интереси.

В индивидуалното даряване на стволови клетки от новородено, което предприемат някои семейства, няма никакъв смисъл, категоричен е проф. Михайлов.

„То има смисъл, но само в едно условие - банките да бъдат обществени, да бъдат достъпни за всеки пациент. У нас обаче по този въпрос не се говори нито минута, тъй като има частни интереси. Това, което се прави в България, е биологична пирамида, от която се извличат пари от семействата, а в това няма никакъв смисъл. Шансовете да съвпаднат донор и реципиент в една фамилия, която е къса по своята хоризонтална линия, каквито са българските с едно-две деца, е нищожен. Ние почти нямаме съвпадения в рамките на българските семейства. Да се разболеете от онкохематологично заболяване и да се наложи да имате донор, също е много малка вероятността. Защото това са редки заболявания. Т.е. всичко това е една фалшификация”, коментира професорът.

По думите на Михайлов във Франция частното банкиране доскоро дори е било забранено. Не така обаче стоят нещата с общественото банкиране, каквото за съжаление у нас няма.

„То е изключителна перспектива. В България има годишно между 60 и 80 000 раждания. Ако бъде създадена мрежа за събирането на стволови клетки от пъпна връв, и тя бъде обществена банка, това ще даде 60-80 000 донори. Огромен брой донори ще има”, заяви още проф. Михайлов.

Годишно правим между 120 и 140 трансплантации на стволови клетки, което ни нарежда сред страните от Централна и Източна Европа. Далеч сме обаче от западните държави, а сред причините за това са - ниското финансиране от Здравната каса,  бедната мрежа от донори и фактът, че у нас има само два центъра, в които се извършват подобни трансплантации.

Според проф. Георги Михайлов проблем е и това, че и двата ни центъра се намират на едно и също място - в столицата. Ако в Германия доброволни дарители на стволови клетки са 2,5 млн. души, то у нас те не надхвърлят 1000. Ако се сметне съотношението спрямо население и дарители, то в България трябва да има поне 250 хиляди доброволни дарители, завърши специалистът.