Защо буквата йота е изчезнала от нашата азбука?
Защо буквата йота е изчезнала от нашата азбука? / Thinkstock/Getty Images

Защо буквата йота е изчезнала от нашата азбука? Чували сме израза "ни на йота". Защо именно тази буква определя размер и какво се е случило с нея в нашата азбука?

Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК

Представете си зората на цивилизацията, седнали сме ние с вас, като видни мъдреци, и се опитваме да измислим символи, с които да записваме звуците в речта си. Как мислите, колко време ни трябва, докато се сетим за отвесната чертичка? Ето ви символ, който съществува от памтивека, както се казва, и негова разновидност има като египетски йероглиф, в семитската писмена система, финикийската, етруската и разбира се, гръцката. Гърците го вземат от финикийците. Буквата се чете йотх. В гръцки - йота. Ето как в светото Евангелие от Матей, в гръцки превод глава 5, стих 18 пише: "Защото истина ви казвам. Докле премине небето и земята, ни една йота или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне".

Фразеологизмът "ни на йота" означава ни най-малко, никак. Йотата е най-малката буква в азбуката. Изписването и е минималистично. В Лука думите на Исус Христос са предадени така: "Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от закона да пропадне". "Ни на йота" е библейски израз, бележи нещо съвсем малко.
Сега обаче става по-сложно. Чисто графично гръцката йота може да е еквивалент на еврейското йотх и да е само чертичка, но смислово не е най-малкия символ. Той има цифрово изражение и то е 10. Йотата е 10, алфата е 1. Така че изразът "ни на йота" изведнъж става двусмислен - хем закона да не се променя и с чертичка, на йота, хем да не се променя с буквата йота, тоест с 10. Оттук вероятно идва избирателното тълкуване - колко точно да си променим закона, понеже бог явно е ok с промяната от 1 до 10. Това е разликата между чертичката, като единица, и чертичката като йота.

Дотук изяснихме лекия парадокс. Продължаваме нататък още малко. Йотата идва и в славянските езици автоматично, като гръцки еквивалент, но идват и итата. И двата символа са с цифровото си изражение. И тук йотата е 10, но не се нарича йота, казва се иже. Вижте обаче какво се случва. В развитието на писмеността нещата са динамични. Ето как през XV-XVІ век в църковно - славянския се появява буквата й - съчетание от буквата и, която е разновидност на гръцката ета, и гръцкият символ за съкращаване на звука. Между 1707 година и 1711 година в Руската империя се въвежда гражданския шрифт, тоест Петровата реформа на азбуката. Така се ражда буквата я, например. По нов начин се пишат вече д и л. И макар знаците за съкращаване да са отменени, й само временно е изхвърлено от тази азбука. А през 1735 година се възстановява употребата, като й не се води за самостоятелна буква.

Важно е да знаем, че тази буква е узаконена най-напред в Руската империя. През 1918 година има нова реформа в Русия, която окончателно изхвърля десетичното и, тоест йотата, и го запазва само в ери. По линия на реформирания руски граждански шрифт, който тук приемаме през XІX век, веднага след Освобождението, ние получаваме официално й, нямаме вече десетично и - ижей. Или ако щете наричайте си го още йота. То остава само в църковно - славянските текстове и го губим, макар преди това да сме го използвали. Така от езика ни си отива ижей за сметка на й. Йотата губи смисъла си на десетица и на най-малката буква, остава ни само израза "да не променяме закона ни на йота". Остава ни и свободата да го тълкуваме както си щем.

Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.

Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук