КТБ на практика е неспасяема, защото в рамките на пет работни дни е трудно да се очаква някой да попълни такава голяма сума в капитала на банката, коментира в ефира на Дарик журналистът и зам.-главен редактор на вестник „Банкеръ" Петър Илиев.
Той напомни, че след изтичането на срока от пет работни дни БНБ е длъжна да приложи закона и да отнеме лиценза на банката. Според Петър Илиев единственият вариант за спасяването на КТБ е политическо решение при вече избрано правителство и работещ парламент, които да поискат удължаването на специалния надзор с още месец и да декларират, че държавата застава зад банката.
Журналистът подчерта, че изнесените от БНБ данни не са част от одиторски доклади с проверка и заверка, а одиторски анализи, за които компаниите изрично са посочили, че не поемат никаква отговорност за данните, че не са направили правен анализ на обезпеченията.
БНБ е взела максималната оценка на провизиите, които трябва да направят - т.е. всичко, което има някакъв риск след време да не се върне, коментира Петър Илиев. Той посочи като важна подробност фактa, че по една голяма група кредити - 82 кредита с обща брутна стойност над 3 млрд. лева, т.нар. дилърско банкиране, по тези кредити е имало плащане до затварянето на КНБ.
„Просрочията са се появили след затварянето, затова сумата е толкова голяма. Ако беше оценявано състоянието на банката само до момента на затварянето й, сумата щеше да е може би 10 пъти по-малко", отбеляза журналистът. Значи целият този ръст на провизиите е дошъл в следствие на ефекта затваряне на банката - това се осчетоводява като загуба и с нея директно се намалява капитала, допълни той.
Банката е неспасяема, наистина - това се налага поради две причини, едната е чисто икономическа, а другата е законодателна, коментира още Петър Илиев. Той поясни, че в момента, в който загубата на банката бъде осчетоводена, отрицателният й капитал ще бъде между 3,8 и 4 млрд. лева. Не виждам как в рамките на 5 работни дни след това кой може да попълни такъв капитал, посочи журналистът и допълни, че в този случай БНБ е длъжна да приложи закона и да обяви несъстоятелност.
„Консорциумът, който се води от ЕПИК са казали, че са ангарали 2 млрд.лева, т.е. явно е, че това не стига. Освен това, ако такава сума бъде вкарана в капитала на банката поне половината от нея си е директна загуба. Най-голямата здрава банка в България е с капитал малко над 2 млрд.лв. - вкарате ли 3 милиарда капитал, не може да намерите инвеститор, който да ви даде тези пари след колкото искате време", обясни още журналистът.
Единственият вариант за спасяването на КТБ според Петър Илиев е абсолютно хипотетичен и е обект на политическо решение. След внасянето на доклада, но при наличието и на работещо вече правителство, политическите партии много бързо при този вариант трябвало да излязат и да обявят, че застават зад тази банка с цялата мощ на държавата и да поискат от БНБ да удължи срокът на специалния надзор с още един месец. Време, в което държавата ще ангажира необходимите средства за спасяването на тази банка и всички ще имат достъп до влоговете си.
Според Илиев подобна стъпка може да се реализира с политическа декларация, последвана от актуализацията на бюджета. „Не е нужно дефицитът да скочи, защото дори и да се прехвърли в дефицита един нов дълг, Европейската комисия, която трябва да разреши подобен ход, ще е наясно, че това е временен дефицит и няма да открие процедура по свръхдефицит", обясни още журналистът.
Сред косвените ефекти при евентуален фалит на КТБ Петър Илиев посочи риска от ликвидна атака в резултат на паника, което ще доведе до блокиране на кредитирането за дълго. Освен това редица дружества и фирми с пари в банката ще бъдат поставени в ситуация на фалит, което пък ще се отрази върху икономиката и безработицата. Косвените щети ще бъдат в пъти по-високи, допълни журналистът.
