Една от атракциите на Микрево е бананът, който расте на площада край фонтаните и кафенето пред читалището, насред центъра на селото срещу кметството. Край екзотичното растение са се снимали за спомен много от 2800-те участници в завършилия неотдавна 11-и международен фестивал "Малешево пее и танцува".
Изпълнители от Молдова, Сърбия, Македония и от къде ли не - си направиха снимки именно тук, под огромните зелени листа, с които бананът прилича доста на палма, казва кметът на Микрево Иван Божинов. А отгоре сега може да се видят и първите плодове. Разбира се, те са много мънички и нямат размера на бананите, които са по магазините, но хората в Микрево им се радват като деца.
Много издънки има вече растението, посадено тук от местния жител Йордан Филипов преди три години, разказва кметът. Момчето се занимава с оранжерии, със земеделие, изглежда, че това му е в кръвта. Йордан взел семе за първия банан в Микрево от негов приятел от близкото санданско село Лешница. Опити да се гледат банани имало и на други места в този южен край.
Вместо Швейцария на Балканите - защо пък не бананова република?
"Като не можем да станем Швейцария на Балканите, защо пък да не станем бананова република, продължава да се шегува кметът на Микрево. От няколкото бананови растения в селото това е първото, от което се чака плод. Сигурно няма да имаме късмет да го опитаме, зависи отгоре, сочи той към небето. Ако не даде Дядо Господ слана и не застудее много, да се надяваме, че ще имаме и реколта."
"Бананът взе, че порасна, продължава Божинов. Е, и ние му помагаме от кметството, зазимяваме го, като усетим, че ще започне да пада слана. Един стар учител, който също има банан, ни каза как да го "обличаме" отдолу около стеблото със слама и полиетилен. Така оцелява и напролет отново тръгва. Беше едно бананче в началото, после станаха четири, отделно има много издънки и ние на хората, който искат, даваме", допълва кметът. Посадъчен материал има и който е пожелал, е засадил банан в двора си и сега вероятно в десетина къщи се отглежда това характерно за тропиците растение с надеждата да роди вкусни плодове. А самият Божинов е разсадил вече няколко коренчета в големи саксии, за които се грижи в кметството. "През пролетта ще ги разсадим - искаме да ги има и пред черквата, и пред читалището, и на други места, казва кметът.
В региона се отглеждат и други топлолюбиви растения
"Имаме и други топлолюбиви растения, които виреят в нашия край, разказва още Божинов. Имаме доста маслинови дървета, имаме и няколко палми. Така че това, което се говори за глобалното затопляне и промените на климата, като че ли дава отражение, и условията за отглеждането на тези екзотични и нетипични за района растения като че ли стават по-благоприятни при нас", обяснява кметът.
Домът на Красимир Николов в Микрево е заприличал на вила от района на Беломорието с две екзотични палми отпред, достигнали вече покрива на двуетажната къща. Встрани ги гони по ръст и банановото растение, което младият мъж е засадил край оградата. Преди 12-13 години започнал да гледа първата палма. Разказва, че и тя изисква много грижи. След петата година вече нямало проблем и през зимата. А и при нас климатът е такъв, че рядко се задържат сериозни студове, обяснява младият мъж. И други хора вече са посадили палмови дървета, но неговото е най-голямо. Бананът отглежда от три години, но няма все още плодове. Малки декоративни палми е засадил и на други места в двора, дарява коренчета и на близки. Особено е приятно лятно време, като се раззелени всичко и става много красиво, усмихва се Красимир. Красив южен екзотичен кът има и в градината на Йордан Димитров - учител-пенсионер, известен в района пчелар, риболовец и ловец, и, разбира се, земеделец и овощар, както повечето хора тук.
В меда, който произвеждам, като че ли вече се усеща и дъх на банани, шегува се бай Данчо. Повод за това му дава заприличалият вече на голямо дърво банан, разперил корона над редицата от пчелни кошери в двора на дома му с първите, появили се тази есен зелени плодчета, скрити под големите листа. До банана в двора на Йордан Димитров има лимонови дървета, край лозницата са плъзнали кивитата, които са отрупани в момента с плодове. По-нататък бай Данчо е посадил и маслини. Гостоприемният домакин не пропуска да почерпи гостите си и с нарове, и с райски ябълки от домашната градина, а като майстор-пчелар добавя на трапезата и уханен мед. Той носи аромата на цветовете и на билките от родната Малешевска планина и на полята край Струма, която ги дели с долината си от Пирин, издигнал горди върхове на изток.
Източник: БТА
