В модерно кафене в центъра на Ханой Ван пие лате за 3 долара и почуква с пръсти по екрана на своя iPhone 5. Облечената в дизайнерска жилетка и тесни дънки 28-годишна членка на комунистическата партия говори английски, но отговаря на въпросите ми на виетнамски.
"Влязох в партията заради работата си", заяви Ван, която работи за държавна медия и отказа да разкрие истинското си име. Тя обясни, че членството й дава по-голяма възможност да се развива професионално.
В много отношения Ван е типичен представител на поколението на тези, които са родени в преуспяващи семейства в следвоенния период и приемат консуматорската култура. Твърде млада е, за да си спомня годините на жестоката бедност във Виетнам.
Неизменното оцеляване на комунистическата партия във Виетнам може би влиза в противоречие - поне в очите на Запада - с широкото приемане на световни търговски марки като "Старбъкс" и "Макдоналдс". Но прагматизмът на Ван отразява начина, по който комунистическата партия устоява десетилетия наред. Нейната издръжливост зависи донякъде от това какво се разбира под комунизъм. Ако погледнем в икономически план, "тогава отговорът е, че във Виетнам той е мъртъв", казва специалистът по Виетнам и преподавател в университета на Нов Южен Уелс в Австралия Карл Тайър.
"Но и в Лаос, и във Виетнам политическата система от ленинистки тип е жива и здрава. С други думи, авторитаризмът все още властва в обществата, които преживяват промяна", казва той. През 20-и век комунистическите партии се появиха в Югоизточна Азия, където някои изследователи твърдят, че конфуцианството, което е философия на реда, йерархията и строгите морални правила, е улеснило приемането на комунизма от хората в страни, които в исторически план са били под влиянието на Китай.
Революционерът Хо Ши Мин, повел виетнамците срещу колониалните френски власти, "е разбирал важността от помирението на комунизма с конфуцианската култура", пише Дейвид Прийстленд в "Червеното знаме: комунизмът и създаването на съвременния свят".
Днес виетнамското правителство продължава да насърчава "морала и добродетелите на Хо Ши Мин" в училищата, медиите и на плакатите, украсяващи улиците.
Но някои твърдят, че това е преди всичко фасада. Сегашната комунистическа партия "не разбира конфуцианството и има бегла представа от комунизма", казва бившият правителствен съветник - професор Тъонг Лай, който е член на комунистическата партия от 56 години.
Вместо върху идеология легитимостта на Виетнамската комунистическа партия днес "почива върху способността й да даде на обществото изобилни икономически блага, а не върху морални устои", казва Тайър.
Това започна през 1986 година, когато комунистическата партия изостави доктринерския си подход в съветски стил към централизираното планиране, предприе икономически реформи, известни като "дой мой", и одобри преките чуждестранни инвестиции.
С течение на годините последователният икономически растеж и чуждестранните инвестиции водят до подобряване на жизнените стандарти и повишаване на статута на страната до нивото на държавите със средни доходи на населението. Докато продължава тази тенденция, капитализмът и глобализацията позволяват на партията да продължава да съществува.
"Ако комунистите във Виетнам не бяха премахнали сталинистката система на централно планиране и наблягането на тежката промишленост, нямаше да дойдат чуждестранните инвестиции. Капиталистическият свят нямаше да има стимул да инвестира във Виетнам", казва Тайър.
Но това не значи, че старите ценности са мъртви. Въпреки че открито говори срещу корупцията и е маргинализиран заради възгледите си, Тъонг Лай казва, че няма намерение да се отказва от членството си в партията.
"Някои хора ме питат защо още съм в партията. Казвам им, че съм там, за да контролирам лидерите, така че страната да върви напред. Смятам, че в партията има много патриоти", заявява той. Но неговият оптимизъм не се споделя от много виетнамци. "Комунистическата партия е корумпирана. Всеки го знае", казва 42-годишният таксиметров шофьор на мотоциклет Нгуен Тхан Туан. "Виетнам се развива добре, но много хора все още са доста бедни, а властниците са богати", заявява той.
53-годишният фермер Нгуен Ван Хиен от провинция Хайзъонг служил като войник на границата с Китай по време на засиленото напрежение в началото на 80-те години на 20 век.
"Сегашната партия е много различна от тази, която управляваше страната по време на Американската (Виетнамската) война и войната с Китай. По онова време тя наистина милееше за хората. Сега милее само за себе си. Подкрепата за партията намалява много бързо сред фермерите", казва той.
Медийната служителка Ван казва, че ще се откаже от членството си в партията, ако работи в чужда компания. "Може би в бъдеще това няма да има значение за моята работа, но не и сега", казва тя.
"Повечето виетнамци на моята възраст не се интересуват от учението на Хо Ши Мин. Те само го четат или повтарят, защото се е превърнало в навик", казва тя.
Източник: БТА
