Пет въпроса относно изчезването на 43-та мексикански студенти
Пет въпроса относно изчезването на 43-та мексикански студенти / БГНЕС

От 26 септември насам протестите зачестиха в югозападния мексикански щат Гереро и участниците в тях настояват да се хвърли светлина върху изчезването на 43-мата студенти, отвлечени и най-вероятно убити от наркотрафиканти в съучастие с местната полиция и местни народни избраници.

В началото на седмицата протестите прераснаха в насилие и разкриха отчаянието на хората от връзките, които властта поддържа с наркокартелите.

Кои са изчезналите студенти?

Те са на възраст между 18 и 21 години. Всички учеха първа или втора година във висшето селскостопанско училище в Айосинапа, в щата Гереро. Градът, от който те произхождат, е известен бастион на социалното недоволство в един от най-бедните щати на Мексико, в който убийствата са най-много в цялата страна.

Какво се случи в деня на изчезването?

На 26 септември 43-мата студенти отиваха в град Игуала на 250 километра североизточно от Айосинапа, за да съберат средства, с които да финансират пътуване, планирано на 2 октомври. На тази дата студентите имали намерение да участват във възпоменателни церемонии в столицата по повод годишнината от убийството на около 300 студенти от силите за сигурност по време на протести през 1968 г. на Площада на Трите култури в квартала Тлателолко.

Според официалната версия за изчезването на 43-мата студенти в щата Гереро на 26 септември общински полицаи нападат младежите, защото те превзели автобуси, собственост на общината. С тях младежите искали да се приберат в училището си, след като съберат необходимите им средства. Свидетели разказват, че редом с полицаите имало въоръжени мъже, за които се подозира, че са наркотрафиканти. Започва стрелба. Шестима души загиват, а 25 са ранени. Оцелелите са отведени с полицейски коли. От тогава семействата им са без вест за тях.

Каква е съдбата на отвлечените?

Според разследването студентите са предадени от полицаи на местната наркотрафикантска групировка Герерос Унидос. Това става между градовете Игуала и Кокула. Трафикантите от тази група са известни като основните доставчици на опиум и на марихуана за Чикаго в САЩ.

Няколко членове на картела след това твърдят, че студентите са убити. На 8 ноември трима заподозрени членове на картела разказват, че най-малко 40 студенти са убити, а телата им изгорени на огромна клада, горяла в продължение на 14 часа. После тленните останки са хвърлени в близка река.

Тези признания позволиха на властите да открият тленни останки, пепел, зъби и овъглени кости, които може да са на изчезналите. Мексиканският министър на правосъдието обяви, че ще е трудно идентифицирането им, за да се потвърди дали те действително са на изчезналите младежи. Експерти казаха, че има само две частици от кости, които стават за ДНК анализ и които ще бъдат изпратени в австрийска лаборатория.

Сценарият за избиването на студентите обаче беше оспорен от техните родители, които смятат, че признанията на наркотрафикантите нямат стойност без наличието на доказателства. Докато нямаме доказателства, нашите деца си остават живи за нас, каза Фелипе дела Крус, говорител на семействата на изчезналите.

Кой поръча нападението срещу студентите?

На 4 ноември мексиканските власти арестуваха кмета на Игуала Хосе Луис Абарка и съпругата му Мария де лос Анхелес Пинеда Вия, избягали два дни след отвличането на студентите. Редица елементи от разследването навеждат на мисълта, че двамата са в основата на атаката. Според разследващите кметът се страхувал, че студентите, които вече участвали в протести, съпроводени с насилие, срещу него през май и юни 2013 г., ще саботират проява в център за закрила на децата, за който отговаряла съпругата му.

Мария де лос Анхелес Вия е сестра на прочути наркотрафиканти. Носи й се славата, че тя ръководи дейностите на Герерос Унидос в Игуала. Според кореспондента на в. "Монд" в Мексико кметската двойка насаждала терор в града. Разследването показа, че Абарка е плащал месечно над 150 000 евро на Герерос Унидос. Част от парите отивали за убийците на картела, които предрешени като общински полицаи, били използвани за потискане на опозиционерите.

Лидерът на Герерос Унидос Сидонио Касарубиас обаче дава различно обяснение. След неотдавнашния си арест той твърди, че негов местен командир в Игуала научил, че групата студенти били част от конкурентна престъпна банда. Касарубиас тогава дал одобрението си за въоръжени действия срещу младежите, за да защити своята територия.

Защо протестите, породени от изчезването на студентите, продължават?

Още през първите дни след изчезването много протести бяха организирани в Западно Мексико. Протестиращите изразиха недоволството си от неефикасното издирване на младежите от властите. Няколко протеста прераснаха в насилие и се изродиха в мародерства.

След като наркотрафикантите направиха своите признания за съдбата на студентите, протестите станаха още по-яростни. Тази нощ протестиращите подпалиха централата на партията на мексиканския президент Енрике Пеня Нието в град Чилпансинго, столицата на щата Гереро.

В по-широк мащаб протестиращите дават воля на гнева си срещу това, което те наричат наркоправителство, в един район, в който отвличанията и масовите избивания се умножават. Тази година най-малко 80 тела бяха ексхумирани от незаконни гробове из хълмовете на Игуала.

Случаят със студентите беше капката, от която чашата на търпението преля, казва Абел Барера, директор на Центъра за човешките права в Гереро.

Правозащитната организация Хюман райтс уоч съобщи за 149 случая на изчезвания в Мексико в последните 6 години, в които са замесени армията, флотът, федералната полиция или щатски и общински полицаи.

Източник: БТА