Проф. Камен Плочев: За мен нямаше почва за такава паника
Проф. Камен Плочев: За мен нямаше почва за такава паника / снимка: БГНЕС, архив
Проф. Камен Плочев: Нямаше почва за такава паника
76488
Проф. Камен Плочев: Нямаше почва за такава паника
  • Проф. Камен Плочев: Нямаше почва за такава паника

Четирима санитари от малцинствен произход миналата нощ са напуснали Военномедицинската академия, защото смятали, че ги лъжат, че пациентът, завърнал се от Сиера Леоне, не е болен от Ебола. Това разказа пред Дарик началникът на Клиниката по инфекциозни болести в лечебния комплекс проф. Камен Плочев. Медикът посочи, че санитарите не са били достатъчно информирани, заради което са се уплашили. Плочев обаче уточни, че отказът от медицинско обслужване може да се превърне в проблем.

Лекарят подчерта, че граничните ни власти се нуждаят от допълнително обучение, по отношение на контрола върху хората, пристигащи от Западна Африка:


Какво показа и на какво ни научи снощният случай?

На две полезни неща. Първо, трябва да бъдем много внимателни, когато се насочваме към един проблем, откъм най-лошия му вариант. Това не е полезно никому. Второто, което за мен беше много полезно, е тренираността на моя екип, която се оказа на доста високо ниво. Трябва да ви кажа, че за отрицателно време бяха сложени костюми, бе организирано всичко, имахме проблеми с пациента, но всичко се оправи и смятаме даже, че ще го изпишем в добро състояние.

Бяхте сякаш един от най-спокойните през последната нощ, имаше ли почва чак за такава паника?

Не, за мен нямаше почва за такава паника, аз твърдо бях против това нещо. Но аз считам, че ние много добре трябва да си сътрудничим с медиите, защото ако трябва да бъда откровен, ако някой досега е помогнал да бъдат спрени епидемии в световен мащаб, то това е пресата. Напомням – птичия грип, свинския грип – пресата даваше добра информация, хората разбраха за какво става дума, взеха мерки, започнаха да се пазят и епидемиите бяха спрени. Така че за мен тази политика на колаборация с медиите и широко информиране на обществеността, но компетентно, а не паникьорско, трябва да я има.

Подкрепяте ли тезата, че е необходимо допълнително обучение на гранични власти относно контрола върху хората, пристигащи от Западна Африка?

Да, категорично. Даже сега се възползвах и проведох разговор с министъра на вътрешните работи. Той увери, че ще ми съдейства лично да обучим граничните власти, а пък аз поех ангажимента да им подаря една книга, която преди две години написах, в която съм описал всичко това, което в момента се случва с Еболата - как да лекуваме, какво се прави, кога се евакуира. Така че започваме съвместна дейност с тях, което е доста важно.

Доколкото разбирам вече имаме носилка-инкубатор в България?

Да, дойде количката. Трябва да ви кажа, че тя си е доста сложна, тя е с един компютър, който регулира абсолютно всички жизнени функции. Много ще ни помогне не само при случаи на Ебола, а при други болни, които са с неизвестна диагноза и представляват риск за тези, които ги обслужват и транспортират. Тази количка ще има национално значение. Винаги съм казвал, че такова нещо трябва да има в България.

Уплашиха ли се Ваши колеги снощи?

Четирима санитари напуснаха. Нищо нечовешко няма, но това е един от проблемите, които винаги съм поставял на лекции - че проблемът ще бъде отказът от медицинско обслужване. Аз студентите ги уча на това и им казвам как да мотивират. Вчера, например, аз първи облякох костюма и влязох първи в стаята и чак тогава влязоха другите. Т.е. те разбраха, че мен не ме е страх, защото аз съм изолиран. Пак говорим за информираност. Това са хора, които не са добре информирани, които са свикнали да ги лъжат винаги. Те живеят в една несигурна социална среда. Там факторът доверие не съществува. Те са от малцинствен произход. И заявиха - „шефе, вие, за да не давате пари, лъжете, че не е Ебола, това е Ебола, ние си тръгваме”. Казах им, че изборът си е техен, но че това не е Ебола, тъй като влизам пред тях без костюм при болния. Обществото трябва да знае, че го има и този момент, защото той не съществува отсега. Аз работя, например, с болните от СПИН от 1985 г., ми аз съм ги хранил, защото санитарите не искаха да влизат при тях. По принцип не искам да са послушни, дори обичам непокорните, защото те градят и вървят напред. Но поне да ме чуят в такива моменти.

Какво послание ще отправите на обществото за евентуални подобни ситуации занапред?

При евентуални бъдещи такива ситуации бих помолил хората да знаят. Знаем ли, можем. За да знаят, трябва да четат. Който знае, той може да се справя със ситуацията.