Бяха 76, но ги кръстиха "Стоте руснаци" - спасители, дошли от Москва броени часове след отправения от Сърбия призив за помощ, когато през май над Балканите се изляха най-проливните дъждове от повече от век.
Пристигнаха също британци, австрийци и българи, пратени от ЕС да помогнат на кандидат-членката на съюза. Но руснаците пристигнаха първи, а и бяха най-много. Сръбският премиер ги нарече "безразсъдно смели".
По онова време Русия вече си беше навлякла гнева на Запада за разпокъсването на Украйна, така че този неин пиар на Балканите беше безценен. "Те бяха героите на деня", заяви западен дипломат.
Двадесет и пет години, след като падането на Берлинската стена показа, че Кремъл вече отслабва хватката си върху Източна Европа, Русия си възвръща част от изгубеното влияние. Това най-добре се вижда в Украйна, където танкове без обозначителни знаци се движат из страната в подкрепа на проруските сепаратисти. Това обаче се проявява и по по-дискретни начини из цялата бивша комунистическа Източна Европа - в енергийните споразумения, които правителствата подписват с основния си доставчик на газ, в по-тесни дипломатически връзки и в това, което според западни дипломати е засилване на руските усилия за печелене на общественото мнение в един все по-враждебно настроен към нея континент.
През октомври руският президент Владимир Путин бе почетен гост в Белград на преминал под дъжда военен парад по случай 70 години, откакто Червената армия е освободила града от нацистите. Този месец руски парашутисти проведоха еднодневно учение със сръбски войници, а руският патриарх Кирил благослови статуя на цар Николай Втори пред сградата на сръбското президентство. "Те полагат все повече усилия", каза пожелалият анонимност дипломат.
Руската спасителна операция през май бе координирана чрез Сръбско-руския хуманитарен център, разположен в открита през 2012 г. нова сграда в южния сръбски град Ниш и представляващ център за реакция при бедствия с регионален обхват.
Центърът олицетворява представата на мнозина сърби за Москва като закрилник на славянските си братя и се намира само на 50 км от Косово, където 5000 войници от НАТО продължават да поддържат мира между албанското мнозинство и сръбското малцинство 15 години, след като въздушните удари на алианса откъснаха тази територия от Белград.
Екипиран с чисто нови червени пожарни коли, кораби, генератори и палатки, центърът е пилотен проект, казва един от директорите му Виктор Сафянов. Планирано е изграждането на такива центрове и в Латинска Америка и в Централна Азия и Кавказ, руския и бивш съветски заден двор.
Центърът в Ниш е спасил 3000 души по време на наводненията и има планове да се разшири и да стане "международен", каза Сафянов.
"Ние, разбира се, ценим оценката на сръбското и руското правителство. За мен и мнозина от колегите ми обаче е важна оценката на хората", каза той.
Русия неотдавна обяви новата си доктрина за използване на "мека сила", озаглавена "Интегрирана стратегия за разширяване на руското хуманитарно влияние в света". Планът е да се противодейства на "безпрецедентните действия за дискредитиране на руската политика и изопачаване на образа на Русия", каза външният министър Сергей Лавров.
Този месец Русия пусна модерна медия, която да противодейства на това, което по думите на главния й редактор е "агресивна пропаганда" на Запада, с бюра в десетки градове по цял свят, включително в Белград.
Сръбското бюро е с щат от 30 души и до края на годината ще тръгне сръбскоезичен новинарски сайт, а в началото на следващата и радио предавания, каза ръководителката му Любинка Милинчич. "Мисля, че преди Русия често губеше надпреварата със западните медии. Просто искаме да покажем, че истината има и друго лице", каза Милинчич за сръбския ежедневник "Данас". През 90-те години западните пари потекоха към независими медии и продемократични активисти и политици, когато Западът се опитваше да подкрепи опозицията на тогавашния поддържан от Москва управник Слободан Милошевич. Западните фондации продължават активно да подкрепят медиите и гражданското общество в Сърбия.
Западните дипломати казват, че руските пари може би също стигат до медии в Сърбия, както и до проруски мозъчни тръстове и политически партии, макар че е трудно да се намерят доказателства. Те смятат, че се оказва подкрепа и на десни формации, които насърчават възприетите от голяма част от руското общество по-консервативни ценности - православни, патриархални и антигей.
"Ясно е, че руското разузнаване финансира, от балтийските страни до България, крайнодесни движения, различни неформални групи, културни дружества. Там отиват много от парите им. За журналисти също, разбира се. Те използват там определен вид "мека сила", каза бивш високопоставен правителствен служител, работил в региона.
Сърбия, България и Унгария, където премиерът Виктор Орбан изпъква в ЕС с топлите си отношения с Москва и руски заем от 10 милиарда евро тази година за разширяване на атомната централа на страната, са разположени по трасето на планирания руски газопровод "Южен поток" и са недоволни от отказа на ЕС да даде разрешение за строежа му. Говори се, че десни унгарски новинарски сайтове са свързани с Русия.
Сърбия може да се окаже плодородна почва, тъй като от една страна има правителство, ангажирало се с интеграция със Запада, а от друга - като цяло консервативно общество, част от което изпитва голям афинитет към Русия.
Като част от социалистическа Югославия по време на Студената война Белград не беше нито с Изтока, нито със Запада, и макар че избирателите, стремейки се към благоденствие, многократно подкрепяха курс към ЕС, мнозина остават подозрително настроени към Запада след въздушните удари на НАТО, при които няколко бомби се отклониха от целта и улучиха сръбски цивилни. Публично противопоставяне на Русия е политически немислимо; Сърбия отказа да подкрепи санкциите, които ЕС наложи на Русия заради Украйна, въпреки натиска да съгласува външната си политика с тази на 28-членния блок.
Германската канцлерка Ангела Меркел даде израз на растящото си безпокойство по-миналата седмица в Сидни, където каза: "Тук не става дума само за Украйна. Става дума и за Молдова, и за Грузия и ако това продължи, човек ще трябва да се запита за Сърбия и за страните от Западните Балкани".
Борбата обаче по-често се води при закрити врата. Два източника, запознати с подготовката на посещението на Путин през октомври казаха, че Кремъл е поискал на руския персонал в центъра в Ниш да се даде дипломатически статут, но западните посланици в Белград са се възпротивили на възможността руски доставки да пристигат безконтролно в Сърбия и сръбският премиер Александър Вучич е отказал.
Макар и да няма признаци за руска или сръбска военна заплаха за Косово, което не е признато от Москва и Белград, политическото схватка между Изтока и Запада заради Сърбия става по-остра.
Докато Путин бе в Белград вътрешният министър на Вучич подписа писмо за намерения, в което се приемаше направеното отдавна от ЕС предложение за присъединяване към агенцията на съюза за реакция при кризи, Механизма за гражданска защита, което е част от бавно напредващата интеграция на страната към блока преди пълноправно членство.
Проектоспоразумението е в процес на одобряване и това може да има последици за руския център. "Ако центърът в Ниш цели да има по-голяма регионална роля, може да се наложи действията му да се следят по-зорко на равнище ЕС", каза пожелал анонимност официален представител на ЕС.
Присъединяването към ЕС "е много бавен процес и точно тук хора като президентът Путин и помощниците му използват това", каза Иван Вейвода, вицепрезидент по програмите в германския фонд "Маршъл".
Вейвода е бил съветник по външната политика на бившия сръбски премиер Зоран Джинджич, който бе убит през 2003 г. след като изигра водеща роля в свалянето на Милошевич. Той каза, че въпреки всички усилия на Русия, Сърбия твърдо е поела курс към ЕС и е малко вероятно това да се промени.
"Това е добър пиар за Русия, но както казвахме с Джинджич, когато работехме заедно, човек трябва да отстъпи три крачки и да погледне какво всъщност се случва", каза той.
Източник: БТА
