Застаряваща Европа се нуждае от имигрантите, които не иска
Застаряваща Европа се нуждае от имигрантите, които не иска / Thinkstock/Getty Images

Европа застарява по-бързо от всеки друг регион в света. Тя има голяма нужда от имигранти. Много европейци обаче не ги искат.

"Старият континент" може да преодолее последиците от застаряването на работната сила до около 2020 г. чрез наемане на повече жени и възрастни хора на работа, чрез стимулиране на мобилността в рамките на Европа и чрез по-добро използване на сегашните мигранти, твърдят експерти от ЕС и ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие).

В средносрочен и дългосрочен план обаче Европейският съюз ще трябва да привлече значителен брой квалифицирани работници извън своите граници - и да преодолее растящата обществена съпротива, намираща израз във възхода на популистки и антиимигрантски партии.

"Ако затворите вратите (за имигранти), ще платите икономическа цена, казва Жан-Кристоф Дюмон, експерт по миграцията в ОИСР. "Засега можем да използваме по-рационално онези мигранти, които вече са тук, като им дадем по-добра квалификация според нуждите на пазара. В по-дългосрочен план обаче само повишаване на квалификацията няма да е достатъчно, просто ще трябват повече хора".

При запазване на сегашната тенденция населението на Германия - индустриалния център на Европа - постепенно ще намалява, което потенциално ще забави икономическия й растеж. От сегашните 82 млн. души то ще се свие до 74,7 млн. към 2050 г., като средната му възраст ще се повиши почти до 50 г., ако миграционните темпове останат на сегашното си равнище, според Евростат - статистическата агенция на ЕС. Някои прогнози са още по-тревожни - според тях населението на Германия ще се свие до 65 млн. към 2060 г.

Това ще означава "сериозни ограничения на работната ръка" в някои от най-силните икономики на ЕС - Австрия, Холандия и Финландия, наред с Германия. Това сочи проучване на Йорг Пешнер и Константинос Фотакис по поръчка на Европейската комисия, което взема за база икономически растеж от само 1 процент.

За разлика от тези страни, Великобритания, Франция, Ирландия и в по-малка степен Италия могат да се надяват да по-сериозен растеж. Великобритания ще изпревари Германия до 2050 г. като най-многолюдна страна в ЕС с население от 77,2 млн. (ако, разбира се, остане в блока), а Франция ще се изравни с Германия със 74,3 млн.

Независимо от мястото си в тази таблица, много европейски държави, които все още се възстановяват след 6-годишната икономическа криза, се увличат в посока, обратна на демографските реалности, заради надигнала се вълна на антиимигрантска политическа риторика. Марин льо Пен във Франция, Найджъл Фараж във Великобритания и Герт Вилдерс в Холандия привличат гласоподаватели от работническата класа, като беснеят срещу свободата за движение на работници в рамките на ЕС от по-бедните източни и южни региони към по-богатия север. Те обвиняват Европейския съюз, че отварят шлюзовете за мигранти, които "крадат работни места", понижават заплащането на труда и жизнения стандарт и повишават престъпността.

Тези изблици срещу имиграцията накараха папа Франциск да призове от трибуната на Европейския парламент "застаряващия и изнемощял" континент да бъде по-гостоприемен към онези, които пресичат Средиземно море в търсене на по-добър живот. Друг належащ фактор за рационален дебат е растящият натиск на демографския срив върху пенсионните и здравните фондове, особено в страни като Германия и Испания, които имат най-застаряващо население.

С пенсионирането на хората от т. нар. "бейби бум" поколение, родени след Втората световна война, съотношението на хората над 65 г. спрямо хората в трудоспособна възраст драматично нараства. В същото време, според Евростат, младите хора под 15-годишна възраст ще намалеят с почти 15 на сто към 2060 г. Понастоящем съотношението нетрудоспособни (хората до 15 г. и над 65 г.) спрямо трудоспособни е 27,5 процента средно за 28-членния ЕС, но в Германия и Италия е значително над това равнище. Очаква се то да скочи до 49,4 процента през 2050 г., когато на всеки двама работещи ще се пада по един пенсионер.

Повечето страни от ЕС вдигнаха възрастта за пенсиониране до 65 г. или дори повече, заставяйки по този начин жителите си да правят по-дълго вноски, за да имат право да получават пълна пенсия. Предстоят и още повишавания на пенсионната възраст. В същото време е налице ефект върху европейската икономика от това, че голяма част от населението живее, съсредоточено върху своите "нужди, а не желания", както пише Пол Ходжис, автор на електронната книга "Бумът, унинието и новата нормалност". "Демографията определя търсенето. Възрастните хора се нуждаят по-малко от къщи, коли и потребителски стоки и трябва да се задоволяват с по-ниски доходи, преминавайки на пенсия, което на свой ред забавя икономиката", обяснява той.

Преди избухването на финансовата криза през 2008 г. икономическият растеж в еврозоната бе средно 2 на сто годишно и се състоеше, най-общо казано, от 1 процент печалба от заетост и 1 процент от производителност. Този потенциал за растеж, смятан за необходим за поддържане на сегашното равнище на европейските социални програми, се срина по време на кризата и още не е възстановен в повечето страни.

Без ръст на заетостта, който да дойде от миграцията, Европа ще се нуждае от невероятно голям бум на производителността, за да поддържа жизнения си стандарт. В противен случай той просто ще спадне.

Източник: БТА