Кървавият атентат срещу седмичника „Шарли ебдо” предизвика силни емоции в САЩ, където обаче няма аналог на това издание: в страната на пълната свобода критиката срещу религията е практически табу, предаде АФП.
Ако през последните 20 години „Шарли ебдо” бе поискал да бъде публикуван в някой американски университетски кампус, нямаше да издържи и 30 секунди”, заяви вчера Дейвид Брукс в редакционна статия на в. „Ню Йорк таймс”, озаглавена „Аз не съм Шарли ебдо”. „Студентите щяха да го обвинят в реч на омразата, а ръководството на университета щеше да закрие изданието”, добави той.
Всъщност на американския пазар няма издание, наподобяващо „Шарли ебдо”, заяви пред АФП Тони Норман, редактор на „Питсбърг пост”. Вчера той обясни на своите читатели колко американците са „твърде внимателни да не обидят религиозните чувства, за да опитат подобно начинание”.
В САЩ сатирата е с отдавнашна традиция още от Бенджамин Франклин и Марк Твен, продължена Лени Брус и шегаджиите в емисията „Сатърди найт лайв”, но печатът изпитваше трудности да характеризира „Шарли ебдо”, който няма американски аналог. Най-близките сравнения бяха със сатиричните списания „Mad” или „The Onion”, но те са по-скоро в областта на социалната сатира, отколкото политическата, да не говорим за религиозната. В телевизията най-близкото до религиозна сатира е анимацията „Саут парк” по Комеди сентрал и атеистките забежки на Бил Мар от „Ейч Би О”.
Парадоксално е, че още от 1791 г. Първата поправка на американската Конституция гарантира на всеки правото да говори за всичко. Дори речта на омразата е защитена от тази поправка, тъй като американците смятат, че е по-добре да се обяснява, отколкото да се забранява, отбелязва агенцията.
В американското общество съществува „смесица от автоцензура, история и подкрепа на религията”, обяснява Робърт Спийл, професор по политически науки в Пенсилванския университет. „Критиката на вярванията и религиозните практики тук е табу, отчасти по исторически причини. Колониите са основани от религиозни дисиденти, дошли от Европа, след това са дошли имигранти с множество религии и тук са били основани нови християнски църкви”.
Големите медии като „Ню Йорк таймс”, „Вашингтон пост” и Си Ен Ен, които пространно отразяваха атентата в Париж, се отказаха обаче да публикуват спорните карикатури, за да не обидят читателите мюсюлмани.
„Шарли ебдо” беше съвсем малко издание, група приятели, които се познаваха от години и мислеха по сходен начин”, добавя Артър Голдхамър, преподаващ в Центъра по европейски изследвания на Харвард. „Тук (в САЩ) статия или рисунка в национално списание трябва да бъде одобрена от множество главни редактори. Всяка провокация има всички шансове да влезе в черния списък, защото бива разглеждана от хора с различни мнения”, отбелязва той.
Без да говорим за „политическа коректност”, съществуват „социални и културни табута”, казва Спийл. Сред тях са да не се обижда религията, да не се показва прекалено открито секс и да не се използват груби думи. „Има един израз, който описва много добре американското отношение” към простащините, добавя той. Тя е на един от анимационните персонажи от сериала „Семейство Симпсънс”, който не спира да повтаря: „Моля, мислете за децата!”, отбелязва той.
Източник: БТА
