В учебниците по криминалистика определение за "убиец" няма, коментира един от водещите криминалисти в Областната дирекция на МВР в Пловдив Захари Клинков, разузнавач от групата "Престъпления против личността". Според него обаче това са психически силни хора, които към момента на извършване на убийството мислят, че постъпват по възможно най-правилния начин. И в тази връзка може би определението за "убиец" би гласяло така - "човек, който е стигнал до заключението, че убийството е единственият начин за разрешаване на проблема им", казва той.
Хората реагират по различен начин на трудностите, по различен начин решават проблемите си, коментира Клинков. Експертът твърди, че в характера на хора, извършили убийство няма някаква особена черта, която да ги отличава, поведение, което при първия поглед да ти подскаже - това е убиецът. И започва разследването. На база информацията, уликите от местопрестъплението - стъпка по стъпка криминалистите се насочват към извършителя. Пак на мястото на произшествието те изграждат профила на убиеца и затова не търсят допирни точки с други престъпления, казва криминалистът.
На първо място са мотивите - те обикновено ни насочват към евентуалния извършител и много бързо свиваме кръга на заподозрените, обясни Захари Клинков. "Ако жилището, мястото на престъплението, е разхвърляно - има користна цел и затова се обръщаме към контингента, който може да извърши деянието. Ако няма откраднати вещи - разследването тръгва по други версии. Ако жертвата е жена, млад човек - разследваме убийство от ревност. Така че самото произшествие ни насочва към определен кръг от лица, които биха могли да се впишат в това престъпление. От това, което сме видели си изграждаме виртуален портрет за конкретния извършител". Това включва обстановката, трупа, начина на извършване на убийството, нараняванията, степента на жестокост, разказва експертът.
Ако има изградена степен на жестокост - тогава има личен мотив и практиката показва, че извършителят е лично засегнат и е извършил убийството, влагайки много емоция, посочва Захари Клинков. При търсене на мотивите разследващите не пропускат и евентуална инсценировка с цел отклоняване на вниманието им. Всяко престъпление е специфично само за себе си и излъчва своите сигнали, които ние трябва да уловим и да добием представа какъв е човекът, който би извършил подобно деяние и внимаваме да не тръгнем в грешна посока, добавя Клинков.
Много често се получават разминавания между анализите на психолозите и истината
Има хора, които на пръв поглед покриват научните писания - при разпит се потят, търкат ръце, треперят, не са на себе си, изпадат в шок - признаци на поведение на виновен. Но в повечето случаи това са много притеснителни по принцип хора или поведението им се дължи на факта, че за първи път влизат в полицията. Както и на другия полюс - държат се спокойно, пускат майтапи, пушат, разговарят по различни теми и си мислиш, че това не може да бъде убиецът. А се оказва тъкмо обратното. Затова се тръгва от доказателствата, после трябва да опознаеш човека, да го прецениш, а събраните доказателства да насложиш с неговото поведение. Защото няма убийство, за което да няма мотив, разказва Захари Клинков.
Обикновено в началото е проблем, който впоследствие се превръща в мотив и даденият човек решава, че само убийството ще го разреши. И започва да планира - стъпка по стъпка и толкова е обзет от тази мисъл, че за него човекът да бъде убит е най-важното. Според характера си преценява и как да извърши убийството и с какво оръжие. Не може да се кажа точно коя част от характера предразполага към вземане на такова решение. Понякога и най-кроткият човек може да посегне, защото определени обстоятелства и преживявания са изкарали на преден план агресията. Мотивите са тези, които отключват агресията, те са изключително силни за човека и затова тръгваме от тях, обяснява Клинков. По думите му това може да бъде обида, отнемане на имот, засегната чест, потъпкано достойнство, болезнена ревност. Обикновено за този човек това е всичко и той си мисли, че убийството е единствения начин, по който може да върне справедливостта за себе си, коментира криминалистът.
На случаен човек се посяга при користен мотив. Влиза в къща да краде, вижда човек и при дадена ситуация го убива. Когато обаче се познават жертвата и извършителят - тогава нещата са много лични. Когато един човек приеме нещата много лично, тогава много лесно се настройва към убийство. Няма хора или аз поне не съм срещал такива, които за всеки проблем да изкарват в мисълта си убийство, твърди криминалистът. Според него обикновено това биха били серийните убийци, но в България няма такива случаи.
Никой не е застрахован, че няма да извърши убийство, защото това са инстинкти, които се отключват в даден момент, при дадена ситуация, твърди Клинков. Експертът смята, че е по-лесно при втория път, защото човекът вече има опит, знае и какви грешки е допуснал и може да ги предотврати. Но хората, извършили убийство по много лични причини обикновено не посягат втори път. Те са го направили по конкретен мотив и за себе си са удовлетворени, че са "отстранили проблема". Това са хора с нормални семейства, с работа, имат някакво добро възпитание и обикновено после съжаляват и вътрешно се терзаят, разказва криминалистът.
Когато убийството е извършено при други обстоятелства - при грабеж и хората не са близки - се получава друго, убиецът се изкушава да го направи и втори път. При хората, които нямат лични мотиви, а користни или изпълняват поръчка - проблемът е в характера и най-вече в самочувствието, посочва Захари Клинков. Според него по този начин извършителите показват, че са значими, че са силни, че в тяхната среда са много велики и важни. Те приемат поръчка за убийство и го извършват, за да покажат колко са специални, да покажат превъзходство и че не ги е страх като другите. И го правят и пред самата жертва. Такива са сексуалните убийци. Държат жертвата максимално зависима и то така, че тя до последно да се надява, че ще остане жива, казва криминалистът.
Трудно могат да се свържат убийците с насилие над животни в детска възраст, коментира експертът. В детството обикновено хората са едни, но като пораснат стават други. Другото е по-възможно - като дете убиецът да е бил много свит, скромен и останалите деца да се го мачкали. В един момент решава по този начин да се самодокаже, да го докаже и пред другите. Има някакви акценти, които са общи за хората, които убиват, но те са много малко и не може да се направи рамка и всеки, който влиза в нея да кажем - този е убиец. В някои случаи може да бъде болестно състояние и обикновено това са серийните убийци, които изпитват по този начин наслада. У нас нямаме такива случаи, твърди Клинков, защото по думите му българинът е със здрава психика, много е издръжлив и винаги намира и другия начин и не се вторачва само в едната точка.
Няма две убийства с един и същ почерк
На база старите убийства, които се изучават може да се каже, че няма две с един и същ почерк. Различно е при поръчковите убийства, но не всеки иска и може да стане килър. И там обаче водещото е мотивът, макар да става въпрос за пари. За килъра това е един вид работа и той не влага някакви чувства и емоции - приема поръчката, убива, взема си парите и нещата приключват. За него е важно да се знае, че е професионалист и когато дойде моментът - го търсят. Затова трудно можем да го задържим, но с годините и ние трупаме опит и мисля, че играта трябва да я спечелим ние, твърди криминалистът.
Тайната за извършеното убийство тежи, колкото и да са силни мотивите и колко дълго един човек може да я задържи в себе си, зависи от неговата психика, колко е бил мотивиран и колко добре е бил подготвен, отбелязва той.
Според Клинков няма застраховка и за полицаите в определен момент да минат "от другата страна". Въоръжени са, психически са подготвени, че може да убият служебно, но по думите на Захари Клинков това би станало трудно, защото отново чисто психологически ченгето знае, че винаги има "още един начин" и убийството не решава нещата. По-интелигентите хора намират по-удачния начин да се справят с проблема, към оръжието посягат по-свитите. В графата "убийци" не влизат и тези, които притежават огнестрелно оръжие по собствено желание. Такива хора не използват това оръжие и не са убийци, казва криминологът.
Източник: БТА
