„Апаратура за образна диагностика в България имаме повече от необходимото, но 90 % от апаратите са нисък клас и не са достатъчно оборудвани.”
„За съжаление в нашата страна специалности като образната диагностика са силно подценени.”
90 % от апаратурата ни за образна диагностика е от нисък клас и 90 % от апаратите са недооборудвани. Като количество техниката ни е дори в повече от необходимото, но засъжаление не е правилно разпределена. Това е мнението на един от най-добрите специалисти в областта на образната диагностика доц. Галина Кирова. Медикът, който е ръководител на Клиниката по образна диагностика в столичната болница „Токуда”, е убеден, че въпросната специалност у нас е силно подценена, заради което младите лекари губят мотивация за развитие. „Факт е, че все по-малко млади хора се насочват към тези подценени специалности, което е загуба за здравеопазването на национално ниво,” посочва доц. Кирова в интервю за предаването „Най-добрите лекари” по Дарик радио.
„Преди 110 години Рентген открива рентгеновите лъчи и разбира, че можем да получим образ от човешкото тяло, който е експониран върху рентгенова плака и можем да видим какво се случва вътре, в човешкото тяло. За 110 години образната диагностика е една от специалностите в медицината, която като че ли отразява най-много авангардните технологии и напредъка във физиката, математиката, химията, генетиката. Има няколко тенденции. Едната тенденция е да разширяваме физичните принципи, с които получаваме образ, тоест, не само с йонизиращо лъчение и с рентгеновите лъчи, които са на всички познати. В годините навлязоха магнитният резонанс, ултразвуковата диагностика, различни хибридни методи, които използват добрите и слабите страни на една или друга методика. Втората голяма тенденция в последните години е да намалим дозата, която населението получава. Това е един доста сложен проблем – как да използваме една технология и в същото време на намалим максимално страничните явления. Може би това са основните тенденции, както и все по-сериозната субспециализация на образните диагностици. Работим с много голям диапазон от заболявания, с много голям възрастов диапазон на пациентите. Така че, една тенденция в последните повече от 20 години в света е образните диагностици да субспециализират в някаква по-тясна област,” посочва доц. Галина Кирова.
Тя добавя, че независимо от развитието си, у нас образната диагностика е силно подценена.
„Аз изключително много харесвам специалността, в която работя. Тя наистина за мен е призвание. Опитвам се да бъда оптимист, но за съжаление цялата организация на здравеопазването в страната не предполага максималното използване на възможностите на отделните специалисти, не само в образната диагностика. Един от меримите критерии за качество на здравеопазването или за качеството на една болница е качеството на нейните диагностични лаборатории или отделения. Те са първите, с които пациентът се среща, те са една неразделна част от диагностичния процес. Ако те не работят добре, ако те не са на съвременно ниво, се опорочава всяко решение, дори взето от най-блестящия хирург. За съжаление, в нашата страна тези специалности са подценени, те дори не съществуват в правилата за добра медицинска практика на Здравна каса, която е един от регулаторите на здравеопазването. По този начин губим мотивацията за развитие. Факт е, че все по-малко млади хора се насочват към тези подценени специалности, което е загуба за здравеопазването на национално ниво,” твърди пред Дарик лекарят.
Доц. Кирова съветва да не се страхуваме от рака, а да се изследваме своевременно.
„Ракът е едно от заболяванията, което плаши хората по простата причина, че наистина е широко разпространено социално заболяване, независимо на коя част от тялото е. То е доста популярно, но успоредно с това има и редица други заболявания, които са също толкова инвалидизиращи или с лоша прогноза. Първото нещо, което бих казала, е, че трябва да се подобри общата здравна култура на българското население, която за съжаление не е достатъчно добра. Имайки една добра здравна култура, всеки един от нас би могъл сам за себе си да направи сметка какви са рисковите фактори, какви са потенциалните известни инвалидизиращи заболявания, от които може да заболее. И съответно, не да разчита на държавата и на Здравна каса да вземе мерки за превенция, а всеки един от нас сам да полага усилия, да посещава доктора. Може би и малко повече да си вярваме пациенти на лекари, но и обратното – малко повече да обръщаме внимание на индивидуалния пациент, а не да слагаме всички под общ знаменател,” изтъква доц. Кирова.
Специалистът подчертава, че липсата на медицински физици в големите рентгенови отделения е голям проблем за страната.
„Медицинският физик в цял свят много отдавна е неразделна част от екипа на едно образно диагностично отделение. При нас имаме традиции в отделенията по лъчетерапия, в отделенията по нуклеарна медицина, където физици наистина има, но те са единици в отделенията по образна диагностика. Ние работим с машини, които се основават на много сложни физични и математични принципи, а нашето образование като лекари е недостатъчно, за да можем да се справим с физичната част на нещата. За да получим адекватния образ, трябва да сме много фамилиарни с това. Тоест, медицинският физик е неразделна част от всяко едно отделение по образна диагностика. Той трябва да участва в качествения контрол, във формирането на протоколите за изследване, във всички политики за намаляване на радиационната доза както на персонала, така и на пациента.”
Медикът посочва, че апарати за образна диагностика имаме, даже повече от достатъчно на глава от население.
„Проблемът е, че тяхното закупуване и оборудване на отделните отделения в страната не е било подчинено в годините никога на една правилно разработена стратегия. Нямаме правилно разпределение на тези апарати повече от 20 години. Винаги е имало стихийност и еднопосочност, един и същи клас апарати се купува, независимо от мястото, целите и обема на работа, тези апарати са едни и същи. Имаме страшно много апарати, но 90% от тях са нисък клас и 90 % са недооборудвани. В същото време нямаме достъп до сериозните високи технологии,” твърди доц. Кирова.
Тя добавя, че броят на кадрите непрекъснато намалява.
„Като кадри ставаме все по-зле. За тези 8 години в отделението вече излязоха шест специалиста. Ние ги обучихме, но за съжаление някои от тях заминаха за чужбина, защото имат перспектива за работа там. Имаме вакантни места, разбира се със съответните изисквания за специалистите, които ще дойдат да работят, но местата стоят свободни,” добавя специалистът.
„Не съм песимист като човек. Фактът, че продължаваме да се борим с една умираща за страната ни специалност доказва това, но в случая съм песимист. Нямаме стратегия. Повечето от проблемите в страната, не само в здравеопазването се основават на това, че нямаме визия – какво искаме да бъдем и кога искаме да се случи. Нямаме план, по който да го постигнем. И тази стихийност и липсата на желание за сериозна реформа в правилната посока ме карат да бъда песимист,” завършва медикът.
Цялото интервю с доц. Галина Кирова можете да чуете в звуковия файл.
