Президентът на САЩ Барак Обама се готви да предприеме най-рискования си ход във външната политика. Пренебрегвайки съпротивата у дома и почти единодушното несъгласие в Близкия изток, през следващите дни той изглежда ще продължи да настоява да бъде сключено споразумение по иранската ядрена програма с Техеран. Той разчита, че най-твърдолинейната теокрация в света може да бъде убедена да се промени към по-добро и че с времето мълчаливото мнозинство в Иран ще надделее над аятоласите, пише британският в. "Файненшъл таймс".
На карта е заложена идеята, че има смисъл да преговаряш с най-заклетите си врагове. Обама залага на дипломацията и по това коренно се различава от предшественика си Джордж Буш, но двама имат една обща слабост - смятат, че една вдъхновена стъпка може да промени играта. Буш мислеше, че може да присади демокрация в Близкия изток, като свали най-жестокия авторитарен режим. Обама се надява да създаде стабилност, като въвлече най-опасния режим в сътрудничество.
Колкото повече слушаш критиците на Обама, толкова повече споделяш подхода му. От израелския премиер Бенямин Нетаняху до саудитските владетели през почти всеки републиканец в Сената на САЩ критиците на Обама смятат, че думата на Иран не струва и пукната пара. В най-добрия случай Обама е наивен, казват те, в най-лошия - не постъпва като американец, тъй като сключването на сделки с престъпен режим е предателство на американските ценности.
В действителност подобни сделки са съвсем американски, отбелязва авторът на статията. В името на общото благо Франклин Рузвелт сключи съюз с Йосиф Сталин - един от най-жестоките масови убийци в историята. Ричард Никсън пък сключи мир с Мао
Цзедун, избил повече хора и от Сталин. Джими Картър и Роналд Рейгън подкрепиха афганистанските муджахидини. Според тези стандарти иранските прегрешения са дреболия.
Обама рискува да повтори още нещо, направено вече от предшественика си. Буш се опита да наложи демокрация под дулото на оръжията, а всъщност създаде в Близкия изток вакуум, който беше запълнен от Иран. Багдад стана сателит на Техеран и си остава такъв и днес. Иран спечели най-много от гафовете на Буш в района. Мощта му продължи да нараства и в годините на управлението на Обама. Би било ирония, ако предстоящото споразумение само бетонира тази тенденция, заключава "Файненшъл таймс".
Източник: БТА
