В момент, когато Иран се държи войнствено, а Русия трупа оръжие във и около Украйна, мнозина се питат: "Къде е Организацията на Североатлантическия договор? Какво правят нейните членове за укрепването на европейската стабилност и за възпирането на тези стратегически заплахи?"
Алиансът, който някога бе предната линия в противостоенето с комунистическия блок, мълчи и изглежда неподготвен за днешните предизвикателства. Не толкова отдавна НАТО бе бастионът на възможностите за противовъздушна отбрана. След края на Студената война обаче неговите членки намалиха средствата си за ПВО. Страните съкратиха своите въоръжени сили и обмислят нови намаления. Големите военни учения на НАТО са ограничени или съвсем премахнати, а стремежът към оръжия и военно оборудване, които могат да бъдат интегрирани и да взаимодействат, е повече тема за дискусии, отколкото задача, смятана за спешна.
В същото време Русия, във вида й след Студената война, се възражда като сериозна заплаха, а други световни играчи със зли помисли демонстрират нови възможности. Москва разработва усъвършенствани балистични и крилати ракети и се перчи с капацитета си да нанася удари по далечни цели. Новата военна доктрина на Кремъл определя НАТО като заплаха. Забележете: натовски самолети прехванаха руски бойни самолети над 400 пъти през 2014 г., а руснаците опипват натовското въздушно пространство.
В добавка към това Иран показа новия си безпилотен самолет и се обяви за "четвърта ракетна сила в света". В началото на 2015 г. той изстреля балистична ракета, която може да достигне Европа. Хамас - близкоизточна терористична организация като "Ислямска държава", изпробва ракетата "Касам", изстреля над 4000 ракети срещу Израел по време на конфликта през 2014 г. и разполага със свои безпилотни въздушни апарати.
В същото време натовската противовъздушна отбрана е ограничена в способността си да посрещне тези нови предизвикателства. Повечето европейски страни вече "пенсионираха" своите ПВО системи срещу ракети с малък и среден обсег. Германската система "Пейтриът" разполага с около една трета от капацитета си в сравнение с края на Студената война. Холандия оттегли своите "Пейтриът" от Турция, защото ракетите, с които разполага, не са достатъчни, за да поддържа трета поредна година дислоцирането им там. Испания се опита да замести холандците, но разположи само една батарея "Пейтриът" при необходимост от две.
Основната част от американския арсенал от противоракети "Пейтриът" е разположена в Тихоокеанския регион или в Средна Азия, като около 40% от тях или са върнати вкъщи след разполагане, или им предстои ново разполагане.
За щастие, има доказани начини тези предизвикателства да бъдат решени. Първият е повече интеграция на въоръженията. Както неотдавна обясни генерал Франк Горенц, командир на американските ВВС в Европа, "свещеното правило на оперативната съвместимост е да се борави с едно и също въоръжение". На две натовски съюзнички - Полша и Турция, предстои да изберат нови системи за противовъздушна и противоракетна отбрана. Двете страни започнаха процеса на подбора преди почти 2 години, като и двете могат да се снабдят със системи, които да гарантират, че всички оръжия на НАТО могат да си взаимодействат по интегриран начин. Правилата на закупуване в тези страни дават предимство на конкурентния подход и те имат възможността да използват системата "Пейтриът" на американската армия.
Стабилността в Източна Европа и стойността на оперативно съвместимите системи са от такова значение, че двупартийна група от 32-ма членове на американския Конгрес предприе необичайната стъпка да изпрати писмо до полския премиер Ева Копач с призив нейната страна да се снабди със системата "Пейтриът".
НАТО вече е успяла да се убеди, че оперативната съвместимост, общите муниции и логистика, както и съвместните учения, са от критично значение за възпирането на агресия, а ако възпирането не успее, да се даде мощен отпор. Способността една съюзническа част бързо да бъде интегрирана в партньорското командване, или да се използват едни и същи муниции и резервни части, е от решаващо значение при бойни действия, особено когато се борави с ПВО системи с ниска плътност и критично значение за поставената бойна задача.
НАТО трябва също така да възобнови своите учебни и образователни програми. Това означава да се създаде интегриран учебен център за ПВО и противоракетна отбрана като тези, които САЩ разработиха за Средноазиатския и Тихоокеанския театър. Този център ще улесни вземането на решение за доставка на "Пейтриът" и реализацията на натовската Програма за тактическо ръководство.
Една засилена тактическа програма би могла, например, да позволи относително новата версия на наземно базираните радари на американския военноморски флот SPY-1 с батареи от стандартни ракети"Иджис" (AEGIS) на брега, да взаимодействат с кораби, снабдени с (комплексната корабна многоцелева) система за противовъздушна отбрана "Иджис", в Средиземно море, както и с натовските батареи "Пейтриът". Синергиите на интегрирана мрежа от този тип биха подплатили с реални действия пожелателната реторика.
Време е НАТО да се обнови чрез добре премислено ръководство и обединени действия, включващи образователни и учебни програми, подплатени с най-добрата оперативна съвместимост и с общи оръжейни системи. Нищо по-малко от това няма да укрепи европейската стабилност или да гарантира сигурността.
Източник: БТА, изразените мнения са лично на автора - б. на Ройтерс, Авторът Робърт Нютън е полковник от резерва на ВВС на САЩ
