Експерти от МГУ препоръчаха спешни мерки за овладяване на свлачищата в Кърджали. Като най-големи и опасни за населението те определиха свлачищата в селата Сипей и Енчец. Експертна оценка на свлачищните процеси в общината представи днес пред журналисти екипът от МГУ, ръководен от доц. Стефчо Стойнев. На нарочната пресконференция присъства и ректорът на висшето учебно заведение проф. Любен Тотев.
Вчера кметът на Кърджали инж. Хасан Азис и екип от МГУ, ръководен от доц. д-р инж. Стефчо Стойнев направиха оглед на активизирали се през март свлачища в общината в 10 населени места. Маршрутът включваше най-пострадалото село от активизирали се свлачища Сипей, махала Осил, Енчец, Гребната база, Невестино, кв. Байкал в района на помпената станция под психиатриата, Рани лист, филиала на Пловдивския университет, село Кобиляне и пътя за село Костино в района на село Голяма бара.
„Свлачищата са особен вид природни явления, а говоренето за тях не трябва да бъде безотговорно. Затова експертната оценка, която очакваме от екипа на МГУ ще трябва да пресече непрофесионалното и безотговорно говорене на всички, които по някакъв начин имат отношение към тези процеси”, каза по време на пресконференцията кметът инж. Хасан Азис. По думите му веднага след великденските празници ще бъде готов и писмения доклад на екипа на МГУ и техните препоръки за мерките, които трябва да се предприемат.
„Вече съм се обадил в кабинета на премиера г-н Бойко Борисов с искане на среща, на която среща ще бъде предоставена и пълната информация за свлачищата на базата на експертния доклад”, каза още инж. Хасан Азис.
„Общото, което обединява всички свлачищни процеси в региона е свързано с бентонитовите глини, силно чувствителни към влиянието на водата; пренасищането им в следствие на природната обстановка е причината на активизирането на свлачищата на много места, която от своя страна е свързана с превенцията, която през последните 25 години като че ли е забравена”, каза доц. Стефчо Стойнев.
По думите му най-големи и емблематични, макар и разлрични, са свлачищата в селата Сипей и Енчец.
„По-интензивно е свлачището в южната част на село Сипей, която е по-гъсто заселена. Там има около 15-16 къщи, които попадат в обхвата на свлачище. То се намира в един първоначален етап на развитие. Този процес напредва. Конструктивните нарушения на къщите са все още поправими. Ако в Сипей трябва да ограничим свлачищния процес, то е необходимо да се вземат аварийни мерки. Това ще струва по-малко средства и би спасило от едно истинско бедствие всички тези къщи, които се намират в района. Трябва да се вземат кардинални, бързи мерки, за да се спре този процес.
„Другият голям свлачищен участък е в района на село Енчец. Той е най-голямото, макар и невидимо с окото на неспециалисти. Това е свлачище голямо като обем, с една много дълбока хлъзгателна повърхнина, достигаща до 20 и повече метра дълбочина.
Там спешно трябва да бъде направена една мониторингова система за наблюдение, която включва както геодезични репери, така и инклинометри. Това ще помогне да се види обхвата на процесите и посоката на тяхното движение”, коментира доц. Стойнев.
