Ципрас търси помощ от църквата за гръцките дългове
Ципрас търси помощ от църквата за гръцките дългове / снимка: БГНЕС, архив

Календарът с падежи на гръцките кредитни вноски е добре запълнен. На 1 май Атина трябва да погаси 200 милиона евро към МВФ.

До средата на юни следват още траншове към МВФ на обща стойност 2,5 милиарда евро. Това са вноски за заемите, които Гърция получи от Фонда в рамките на спасителните си пакети.

През последните 30 години МВФ никога не е давал отсрочка на своите длъжници. "Досега нямаме случай, когато една развиваща се страна да е поискала отсрочка за плащанията. И се надяваме, че и Гърция няма да го стори. Лично аз няма да подкрепя подобна молба", заяви шефът на МВФ. Кристин Лагард допълни, че МВФ е "институция, основаваща се на правила".

Директорът на ЕЦБ Марио Драги също често употребява израза "институция, основаваща се на правила". Практиката обаче е показала, че правилата често могат да бъдат интерпретирани различно.

Съгласно собствените й правила, ЕЦБ не е имала право да приема гръцките държавни облигации като обезпечение, след като рейтингът на страната се беше сринал. Навремето това правило беше заобиколено с помощта на набързо гласувано изключение.

Малко след встъпването в длъжност на новия гръцки премиер Алексис Ципрас, банката отмени решението си и отряза достъпа на Атина до важните финансови пазари.
От банката обясниха, че не очакват проверката на реформаторската програма на Атина да приключи с успех.

След срещата между гръцкия финансов министър и шефката на МВФ миналата седмица, доходността на тригодишните държавни ценни книжа достигна рекордните 27 процента - най-високото ниво от времето на частичното опрощаване на гръцки дългове през 2012 година насам.

Затова гърците настояват за бързо изплащане на вече обещаните помощи в размер на 7,2 милиарда евро. Кредиторите обаче задържат средствата, защото смятат за недостатъчни реформаторските усилия на правителството на Ципрас.

Миналата седмица гръцкият премиер изрази своя оптимизъм, че до края на месеца ще бъде постигнато споразумение, въпреки някои спорни точки относно трудовия пазар, пенсионната реформа, данъците и приватизацията. В петък (24 април) финансовите министри от Еврозоната се събират отново в Рига. Още преди началото на срещата, германският финансов министър Волфганг Шойбле поохлади очакванията. "Няма нищо ново. И не съм сигурен, че Рига ще донесе нещо ново", заяви той на сесията на МВФ във Вашингтон.

Така натискът над гръцкото правителство се увеличава. Алексис Ципрас е първият гръцки политик, който положи премиерската си клетва не над Библията, поради това, че е убеден атеист. Сега обаче той се оказа принуден да потърси помощ дори от православната църква на Гърция. Новият й предстоятел архиепископ Йероним II е предложил църквата, с нейното милиардно състояние, да помогне в намирането на нови финансови източници за държавната хазна.

Източник: БГНЕС