8 май, денят след британските парламентарни избори. Великобритания се събужда, без да знае кой наистина е спечелил изборите. Преговорите започват. Те се очертават трудни и дълги - това е най-вероятният сценарий от изборите, пълни с повече неизвестни от когато и да е било.
Единственият начин да се избегне този сценарий е една от двете големи партии да спечели абсолютно мнозинство от 650 места в Камарата на общините. В този случай въпросът бързо се урежда. Или консервативният премиер Дейвид Камерън получава нов петгодишен мандат, или той подава оставка и предава ключа от Даунинг стрийт 10 на лидера на лейбъристите Ед Милибанд.
Но такова развитие е определяно като невероятно от социолозите и от експертите. Те залагат по-скоро на голямата игра на преговорите, за да се определи кой лагер е в най-добра позиция, за да получи доверие в парламента и да премине психологическия праг на речта на кралицата на 27 май.
Като начало не трябва да се забравя фундаменталният принцип - партията, спечелила най-много места в парламента не е обезателно тази, която побеждава на финала. Всичко е въпрос на събиране. Ако например консерваторите спечелят 280 места, лейбъристите 250 места, последните могат да се надяват да изпреварят противника си, като се съюзят с други партии, например либералните демократи или шотландските националисти.
Всички партии могат да дискутират помежду си. Преговорите под надзора на висши чиновници, може да продължат до две седмици, а дори и повече. Елизабет Втора е държана в течение, но не се намесва. За да подчертае дистанцията си, кралицата трябва да се премести докато текат преговорите в Уиндзорския замък от Бъкингамския дворец, който е в центъра на Лондон. Дейвид Камерън ще започне преговорите, опитвайки се да постигне споразумения например с либералните демократи и със северноирландската Демократическа юнионистка партия.
Ако постигне успех и смята, че споразуменията са достатъчно солидни, Камерън ще оглави новото правителство. В противен случай той би трябвало да подаде оставка и да поиска от кралицата да натовари Ед Милибанд с мандат за съставяне на ново правителство.
За да управляват торите или лейбъристите най-вероятно трябва да намерят съюзници. Било то под формата на коалиция, било то под формата на правителство на малцинството. В последния случай консерваторите или лейбъристите ще управляват сами, но разчитайки на постоянна политическа подкрепа на други партии.
Две политически партии са особено ухажвани. Либералните демократи, коалиционни партньори на консерваторите в настоящото правителство, могат да изберат този път да съставят екип с лейбъристите. А привържениците на независимостта на Шотландия от Шотландската партия за независимост могат благодарение на очаквания им голям пробив на изборите да се окажат в позицията образно казано "на онези, които внасят смут в купона".
Либералните демократи, които са центристи и на които социолозите прогнозират 25 депутати, обявиха, че ще дискутират първо с партията, спечелила най-много места в парламента. В лявото пространство ШПН, която може да открадне над 40
места от лейбъристите в Шотландия, има за основна цел да препречи пътя на консерваторите. Но лейбъристите също са притеснени от успеха на ШПН и изключиха каквато и да е официална коалиция с тях.
Най-често споменаваният сценарий от медиите е алианс според обстоятелствата. Други партии също биха могли да са полезни за съставяне на печеливша комбинация.
В този случай северноирландската ДЮП, която е дясна и има 8 депутати в настоящия парламент, и уелската партия Плейд къмри, която е лява и има 5 депутати в парламента, Зелените, които имат 1 депутат и дори Партията за независимост на Обединеното кралство, която има 2 депутати, могат да се окажат
тези полезни партии.
Според британското законодателство, за да се управлява страната, трябва да се управлява и доверието в Камарата на общините. В тази насока първи тест за новото правителство ще бъде речта на кралицата на 27 май, когато Елизабет Втора ще открие парламентарната сесия, като представи програмата на правителството. След няколко дни на дебат, новата Камара на общините ще бъде призована да гласува програмата и това се възприема като вот на доверие.
Ако правителството не го печели, разпоредбите постановяват, че то трябва да подаде оставка. Другият лагер може да се опита да състави кабинет на свой ред. Ако не успее да представи трайна алтернатива, то нови избори през есента ще бъдат практически неизбежни.
Източник: БТА
