Уолтър О'Брайън - истинската история на един гениален хакер
Уолтър О'Брайън - истинската история на един гениален хакер / Guliver/Getty Images

Уолтър О‘Брайън е обявен за дете-гений с коефициент на интелигентност 197. Когато е на 13 години създава своята компания ScorpionComputerServices.com.

„Когато бях на 13, си мислех, че съм много готин, защото знаех как да програмирам на BASIC - бях се научил сам на семейния компютър Commodore 64. Едно от най-големите ми постижения бе написването на глупава малка програмка, която показваше как една лошо скалъпена космическа совалка се издига в облак пикселиран дим", споделя Уолтър О'Брайън в свое интервю.

Когато О‘Брайън е на 13 години успява да проникне в сървърите на НАСА на ARPANET (финансираният от DARPA предшественик на интернет). Веднъж попаднал там, той сваля CAD файловете за совалката Колумбия". Принтира ги, окачва ги на стената си... и по-късно вкъщи го посреща върволица от черни коли, шофирани от много сериозни хора от американското правителство, които искат да знаят как е успял да пробие една свръхзащитена система.

Въпреки че преодоляването на бариери и намирането на новаторски решения на различни проблеми започват рано в живота на О‘ Брайън, за него по-важни са не специфичните особености на хакерството, а творческият процес, който предшества всичко това. „Мисленето на хакера как да се подходи към всяка задача - мисля, че това по-скоро хаква живота, отколкото системите". Именно това мислене от 25 години помага на Scorpion Computer Systems да успява в най-различни ситуации - от това да предотвратява измами в казина в Лас Вегас, до управлението на военни симулации в Афганистан.

Един от най-мощните инструменти на Scorpion, наречен ScenGen, е генератор на сценарии, който, когато е програмиран с достатъчно променливи и връзки за моделирането на дадена ситуация, може бързо да интегрира хиляди възможни сценарии. Той не предсказва бъдещето, а по-скоро излага матрица от евентуални бъдещи сценарии, които военните и корпоративни лидери могат да изучават, за да са сигурни, че са защитени по всички фронтове. Понякога буквално.

„При хората има 3 процента човешка грешка, а много фирми вече не могат да си позволят да грешат в 3 процента от случаите, така че ние покриваме тези 3 процента с помощта на технологиите. Изкуственият интелект, който сме разработили, не допуска грешки".