Проф. Михаил Боянов: Медицинското ни образование не е по-лошо от това в развитите страни
Проф. Михаил Боянов: Медицинското ни образование не е по-лошо от това в развитите страни / Снимка, Николай Тихов
Проф. Михаил Боянов пред Дарик:
79983
Проф. Михаил Боянов пред Дарик:
  • Проф. Михаил Боянов пред Дарик:

„В много европейски страни студентите почти не се срещат с пациенти, а нашите студенти се срещат ежедневно.”

„Водещ фактор за пациентите, които са с обменни заболявания, е начинът на живот.”

Гените ни не са се променили съществено през последните 20 или 30 години, а се е променил изключително много начинът на живот. Храните са на една ръка разстояние от нас и много често ги употребяваме в извънредни количества. Ако някога имахме повече време и ходехме пеша, днес всички се движим с коли. Така идват затлъстяването, захарният диабет, подаграта, артериалната хипертония, сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите болести. За съжаление обаче инсултът е това, което много ни притеснява, казва пред Дарик един от най-добрите ендокринолози в България проф. Михаил Боянов. В предаването „Най-добрите лекари” специалистът от столичната Александровска болница изтъква, че причините младите ендокринолози да напускат страната, са свързани от една страна с парите, а от друга – с уважението към професията.

„Ако погледнете интериора на Клиниката по ендокринология в Александровска болница, той не се е променил за последните две десетилетия. През всичките тези години не е имало голям основен ремонт, направен на сградата, в която работя. Тоест, клиниката от гледна точка на битовите условия, представлява класиката от втората половина на 20-и век, така, както се е разбирало у нас. От друга страна през тези години се обърна изключително внимание на определени области, научни и практически, свързани с диабета, затлъстяването, остеопорозата, щитовидната жлеза, мъжката и женската полова жлеза. Освен това през последните 5 или 6 години почти коренно се обнови съставът на клиниката. За мое най-голямо съжаление останахме няколко души, към които принадлежа и аз, които вече се водим старата гвардия, а точно преди 15 години бяхме изгряващите звезди и младите надежди на Клиниката по ендокринология в Александровска болница,” казва специалистът.

Относно ендокринологичните заболявания, проф. Боянов казва, че става дума за едно и също нещо, което има различни лица. То е свързано с промяната в храненето, в състава и вида на храните и в изключително лесния достъп до тях.

„Храните буквално са на една ръка разстояние от нас, толкова е разстоянието до хладилника и той е пълен с храни, които обикновено могат да ни стигнат няколко дни, а много често ги употребяваме в извънредни количества. Второто е намаляването на физическата активност, нямам предвид само спорта, имам предвид ходенето. Поради това, че ако в миналото разполагахме с повече време и се ползваше основно градски транспорт, хората се движеха и пеша, в днешно време всички се движат с коли, за да пестят време, или поне така се надяват. Тоест, това, което ние виждаме, са различните прояви на метаболитния синдром в неговата най-начална форма, която е чистото затлъстяване, последвана от захарен диабет, подагра, артериална хипертония, промени в мазнините в кръвта – всичко това води до сърдечно-съдови и мозъчно-съдови болести. А, за съжаление, инсултът е това, което много ни притеснява, защото при инфаркта, ако пациентът има щастието да преодолее инфаркта, а съвременното здравеопазване предлага тази възможност, той има добро качество на живот. Докато при инсулта това не винаги е така,” припомня медикът.

Водещ фактор за пациентите, които идват при д-р Михаил Боянов, е начинът на живот.

„Гените ни не са се променили съществено през последните 20 или 30 години, а се е променил изключително много начинът на живот. За съжаление обаче ние не разбираме това. Защото е модерно да сме недоволни и връщайки се назад във времето, като се замислим какви ограничения сме имали по най-различни линии, не само по отношение на храненето, ми се струва, че много малка сметка си даваме за това колко много сме се променили през последните 20 години. Но, това е въпрос на лично възприятие, а все пак новото време ни е дало много повече свобода и един по-удобен живот,” подчертава медикът.

Яжте пълнозърнест хляб.

„Човек е хубаво да пие около литър и половина – два течности на ден. Това са шест или осем шишенца от половин литър. Като пиенето на вода, освен, че способства бъбречната функция, има отношение и към гъстотата на фекалиите, има и много други полезни ефекти, когато, разбира се е в разумни граници. По отношение на хляба, няма точна норма, защото всеки човек, в зависимост от телесното си тегло и нивото на физическата си активност има различна основна обмяна. Тя трябва да бъде изчислена и измерена и едва тогава могат да се дадат указания дали ще се избере богата на въглехидрати или примерно богата на протеини диета. Така че не мога да дам готова формула, но най-простото е, че ако искаме да се храним диетично, хлябът трябва да бъде пълнозърнест, а той се познава по това, че, когато се мачка с пръсти, не може да бъде смачкан. Това е полезният хляб, от него една филия или една и половина на хранене е достатъчно,” съветва проф. Боянов.

Не само медицинските познания на човека определят неговото поведение, но и характерът, твърди ендокринологът. Неговата философия е, че медицинските познания са в известен смисъл надстройка. Тоест, един търпелив, разумен, балансиран и съпричастен човек понякога вдъхва по-голямо доверие от човек, който има своите особености, макар да е малко по-добре подготвен от медицинска гледна точка.

„Има млади надежди в ендокринологията. Имам щастието от няколко години да се занимавам със студенти в кръжок по ендокринология и трябва да кажа, че всяка година се изненадвам колко способни хора има, които решават да отдадат времето си и способностите си на медицината и на пациентите. А по въпроса дали бягат в чужбина, една част – да. По моя преценка 20 % или 30 % от тези най-способни хора напускат България и това е логично, защото в много европейски страни с една лекарска заплата може да се издържа три или четиричленно семейство, което да живее под наем – говорим за специализант. Това не винаги е възможно в България. А от друга страна, в редица от тези европейски общества към медицинската професия, независимо от всички наслоявания, има много сериозно уважение, което не винаги е така в наши условия,” посочи още д-р Боянов.

Медицинското ни образование не е по-лошо от тези в развитите страни, добавя ендокринологът.

„Нашето образование на моменти пропуска най-големите новости, неутвърдените неща. Но ние сме изключително задълбочени в практическата подготовка на студентите. В много европейски страни студентите почти не се срещат с пациенти, а нашите студенти се срещат ежедневно. Тъжното е, че някои от тях не използват тази възможност по същество,” казва медикът.

„Аз останах в България, защото се оказа, че когато съм в чужбина, страдам от силна носталгия. А по въпроса защо останах в УМБАЛ „Александровска” – аз вярвам, че болницата е извор на обучението на медицински специалисти още от началото на 20 век. Смея да твърдя, че голяма част от специалистите тук са на много високо ниво и са пример за обучение на по-младите. Тук в голяма степен се е запазил академизмът, който, например, не е цел и мисия на едно частно здравно заведение, което не е асоциирано към съответен университет. По въпроса дали съм оптимист за здравеопазването ни, ако не съм, означава да се откажа от това, което правя. Убеден съм, че трябва да има обща политическа воля, която касае Министерския съвет, където всъщност се определя националната здравна политика. Когато има такава воля, ще се случат по-добри неща. Така или иначе натрупването на проблеми несъмнено води до една криза или катарзис, пречистване, след което се възприема нов път на развитие и могат да бъдат постигнати нови успехи. Кога обаче ще стане това и как точно ще се случи, ние засега още не знаем,” завършва един от най-добрите ендокринолози в България.

Цялото интервю с проф. Михаил Боянов можете да чуете в звуковия файл.