Реална реформа в образованието може да се случи, само ако тя бъде извършена при отчитането на интереса на учениците - защото в момента те не са в центъра на образованието. Около тази теза се обединиха в ефира на Дарик Явор Ганчев от „Национална мрежа на родителите" и учителят по български език и литература Силвия Димитрова.
„Истински добрият учител е добрият родител", категорична е преподавателката, а призивът на Явор Ганчев е на всички нива в системата да се възстанови отговорността - на родителите, на учителите и на децата. Това коментираха двамата в предаването на Дарик „Реактивно":
Явор Ганчев: Образователната система категорично е най-нереформираната от всички системи. Тя в най-голяма степен е запазила авторитарния дух, който е имала преди повече от 25 години и всички решения се взимат централизирано. Нито едно решение не се взима там, където се носят последствията от тези решения.
Силвия Димитрова: По-рано ние влизахме в час, възпитавахме 5 минути, 40 минути преподавахме. Сега един учител, който държи на това да бъде пълноценен даскал, казвам го в най-добрият смисъл, възрожденският смисъл на думата, възпитава 35 минути, а 5 преподава.
Явор Ганчев: Никой не е виновен, защото цари пълна безотговорност. Точно с една годишна давност е декларацията на нашето „Сдружение за промяна в образованието", която призовава за възстановяване на отговорността. Учениците и родителите да вземат своите решения за образованието, учителите да могат да взимат своите решения. След което можем да очакваме развитие и реформа.
Силвия Димитрова: За мен истински учител, добър учител, е добрият родител, добрият човек.
Явор Ганчев: Докато в образователната система учениците са обекти на обучително въздействие и нищо повече, и не взимат решенията за себе си, естествено асистирани от родителите си и експертите, спрямо нивото си на зрялост , ако не тръгнем оттам, няма как да разрешим всички останали проблеми.
Силвия Димитрова: Той казва, че ако човек в едната си ръка държи цвете, а другата е жестоко порязана, той твърде малко ще се радва на красивото цвете и повече ще мисли за това, което е проблем за него, което му тежи и пречи. Българският учител държи като цвете знаещите, можещи, учещи и любознателни деца, обаче другата ръка е нарязана жестоко. Наистина неграмотността се шири със заплашителни размери. Мен това, че някой не се интересува от литература не ме плаши, че не харесва определено литературно произведение, също не ме плаши. Аз просто искам, когато попитам моите ученици: Защо ти харесва този герой, дори екшън герой, да не ми отговарят: „Мноо ма кефи, щот е мега як". Искам това да са мислещи, енергични хора, а не зомбита, които са се прикрепили, станали са придатък на мобилния си телефон, на таблета. Не воювам срещу новите технологии, но баланса е нарушен, чувствителността на душата, на мозъка на обучаемия е ужасно застрашена.
