Д. Вълчев: Реформи не се правят като махаш Иван и слагаш Драган, а като смениш правилата
Д. Вълчев: Реформи не се правят като махаш Иван и слагаш Драган, а като смениш правилата / снимка: Sofia Photo Agency, архив

За втора задължителна матура по математика се обяви в ефира на Дарик бившият вицепремиер и просветен министър проф. Даниел Вълчев. Той се надява скоро да бъде приет без големи компромиси закона за предучилищното и училищното образование и така на матура да се явяват само младежите, които ще продължават обучението си в университет. Според Вълчев това ще повиши критериите, на базата на които се оценяват учениците.

Румънският модел за борба с корупцията ще завърши много зле, защото извънредните мерки рано или късно водят до обратен ефект, коментира още юристът и един от създателите на „Движение България на гражданите". В интервю за Дарик Вълчев посочи, че работещи промени в съдебната система могат да се направят и без промени в Конституцията.

Чуйте цялото интервю с Даниел Вълчев

Министърът на образованието проф. Танев заяви, че тазгодишните матури са били най-успешните досега. Подценяват ли се твърденията за изтичане на информация или медиите ги надценяват, както се опита да намекне и министърът?

Трудно ми е да преценя, тъй като нямам информация от източника, но ще припомня как въобще се стигна до матурите. За задължителни матури се говори от края на 90-те години по времето на Костов, но този въпрос беше отлаган многократно в близо десетина години.

Когато през 2007 г. бяха проведени първите матури, когато бях министър на образованието и науката, имаше много гласове и в двете посоки - част от хората казваха „много са трудни матурите, съсипаха децата", а другите - „ужасно са лесни, за какво въобще ги провеждат".

Това показва, че както в България има „две Българии", така за съжаление и в образованието у нас има две образования - от една страна са децата в добрите училища, където се влиза с конкурсен изпит и постиженията им са много добри, а през 300 метра е друго училище, където в 12 клас мислят, че Питагоровата теорема е някаква компютърна игра.

Успя ли матурата да даде диагноза на образованието от времето на въвеждането й като задължителна досега?

Да, успя. Първите две години, докато бях министър на образованието, ние сме следели да бъдат нивата, равнищата сравнително невисоки - въпреки всички критики, така че да могат голяма част от децата да прескочат тази бариера.

По мое време не помня да е имало скандал с изтичане на данни за матурите. Ние се заключвахме, колкото и да звучи битово, с още трима-четирима човека и след това трите варианта аз ги заключвах в касата. Дали това сега така се прави или се прехвърля на други хора не зная, но опитът показва грубата шега за българския национален характер, че като има повече от двама души, единият е предател.

Това, което обаче трябваше да бъде направено през следващите години и за съжаление не беше направено след 2009 г., беше първо да се обсъди внимателно въпроса за втори задължителен матуритетен предмет. Моето лично мнение е, че матура в България трябва да има по математика. Човек, какъвто и да стене, трябва да може да си прави сметката.

Другото е, че така и не се прие през тези години законопроект за училищното образование - с моя екип внесохме през 2009 г. такъв законопроект, който не мина, след това ГЕРБ внесоха, слава богу в момента върви приемането му. Защо обаче е важен този законопроект, който предвижда гимназиалният етап да бъде разделен на две. Децата, които в момена напускат системата след 8 клас, биха могли така да бъдат задържани до 10 клас и да излязат с диплома. А матурите да останат за онези, които имат намерение да продължат образованието си във висши училища.

По този начин бихме могли сериозно да вдигнем равнището на матурата и тогава само силно мотивирираните биха се явили на матура, която няма да бъде някакво непреодолимо препятствие, което ако искаш скачаш.

От всички дискусии за промяна на образованието оставаме с усещането, че се говори най-вече за формата, не толкова за съдържанието и смисъла на промяната?

Слушах Тодор Танев онзи ден - той е поредният министър, който казва, че ще промени учебното съдържание. Хайде да видим сега дали ще се случи! Искате ли да сложим един бас, че никой няма да промени учебното съдържание, поне не и наведнъж както всеки се кани.

Според мен трябва да се облекчи съдържанието, но затова ще има много голяма реакция. Освен това винаги се чуват гласове, че българската образователна система в училище е по-скоро насочена към разказване - излиза учителят като в църквата от амвона и говори, това е вярно. Всякакви идеи има да вземем тази или онази система, но проблемът никога не е бил в министерството, а в самите учители, защото средната възраст на учителите е над 50 години. Ако искаме да подмладим професията, това означава, че ние много сериозно трябва да отворим входа към учителската професия. Има много хора, които искат да бъдат учители, но самият аз - въпреки, че съм доктор по право и професор в СУ, нямам право да преподавам в училище. Защо един човек, завършил математика да няма право да работи две-три години като младши учител с учител наставник и ако му хареса, той да се развие професионално?

Докъде обаче виждате хоризонта на настоящата власт в опита й да стигне до някаква промяна в образованието?

Надеждата ми е да бъде приет най-накрая новия закон за училищното образование. Дано не бъдат направени тежки компромиси, но според мен това би бил голям успех. Моята критика към МОН винаги е била за едно основно нещо и то е, че министерството не е достатъчно активно при приемането на този закон.

Ще дам един пример - сериозен е въпросът дали ние ще финансираме като държава частните училища и детски градини. Ключов въпрос, по който има спорове, има аргументи и в двете посоки. Ако министерството иска да бъде активно, най-малко могат да направят един внимателен анализ колко частни училища има все пак в България, какво означава това за бюджета, би ли натежало и по какъв начин ще се отрази върху детските градини. Но няма такова нещо - депутатите да решават! Те ще решат, но когато ръководиш една система трябва да имаш активно отношение към ключовите въпроси в нея.

Каква оценка бихте поставил на екипа на образователното министерство?

Не, аз оценки не поставям.

Идва ли време обаче реформаторите „да се явят на матури", за да се оцени колко от думите и от обещанията са се превърнали в действия?

В интерес на истината в областта на образованието някакви кой знае какви очаквания нямаше от самото начало. Големият дебат в момента върви в парламента, а не в министерството. За съжаление и в други области - аз бих отличил единствено Петър Москов като човек, който внася законопроекти.

Ако човек иска да реформира една система, която се е нагърбил да ръководи, първото, което трябва да направи, е да има стратегия и тактика, и второто нещо - да си дава сметка, че система не се реформира като махаш Иван и слагаш Драган, а като сменяш правилата, по които работи системата. За съжаление в ключови области правителството не успява да направи точно това!

Къде е проблемът реформите да остават все още на думи - в качествата на министерстрите, в трудния пазърлък с ГЕРБ или в липсата на обща визия?

Помним ключовата фраза на Хайтов в „Мъжки времена" - едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто - да го направиш. На приказки всички сме голяма работа - това е трудна и тегава работа, човек много негативи събира, когато управлява тежки системи.

Нека да не си измиваме ръцете с този и онзи - ти като не внесеш законопроект откъде знаеш дали от ГЕРБ биха го подкрепили или обратно. Типичният пример е моето най-голямо разочарование - съдебната реформа. Ние приказваме, приказваме, продънихме ушите на Брюксел, на посланиците, самобичувахме се, за да покажем какви сме лоши и в крайна сметка какво - вие законопроект да сте видели, защото аз не съм.

Но виждам да прескачаме директно към основния закон - с промените в Конституцията.

Четохте ли тези текстове и наистина ли някой мисли, че с това нещо ще се промени. Като намалим мандата на ВСС това какво ще промени?!? Все повече въпросът за съдебната реформа се превръща в религиозен въпрос, човек вече не може да си каже мнението, защото веднага го заклеймяват.

За много дълбока съдебна реформа съм, но не мисля, че трябва да се бърка изобщо в Конституцията. За мен един от най-големите проблеми в съдебната система е, че отговорността не е персонализирана. Например кой е отговорен, че е назначен зам.-председател на СГС, който не ни харесва - петима неизвестни от ВСС, като 17 неизвестни са го приели. Ето една проста промяна - ВСС може да решава, но кадрови предложения да могат да правят само шефа на съответната магистратура и министъра на правосъдиеото. Така ще е ясно кой кого предлага.

Хората се питат обаче искат ли управляващите изобщо съдебна реформа?

Аз се питам също. Ще ви кажа какъв е проблемът с прокуратурата - това е един от най-дискутираните въпроси. Големият въпрос в момента е дали щял да се отчита главният прокурор - е добре като се отчита два пъти в годината какво ще се промени?!?

И дали може да бъде махнат предсрочно.

Това опасявам се, че без тежка конституционна промяна няма да може да стане, така че ние нека да си говорим. Има доста ясно решение на КС от 2003 г. Въпросът е друг - ако някой се вгледа в дейността на прокуратурата ще забележи две доста интересни неща - първо, че един прокурор има над 300 дела годишно, а той може да реши примерно 50. Второ - България е една от държавите с най-голям брой прокурори на глава от населението. Как става това се питат хората. Става така, че ние сме криминализирали какво ли не и се обръщаме към прокуратурата за всякаква глупост. Това е някакъв абсурд, защото огромното количество контролни органи в България въобще не си вършат работата.

Първото нещо, което трябва да се направи е рязко да декриминализираме деянията и прокуратурата да се занимава със сериозните неща. Когато един прокурор има 50-60 дела на година, лесно може да се види кой си върши работата и кой не, кой подбира делата и кой не. В момента, ако имаш 300 дела, можеш да избереш тези 50 дела, които искаш - това е такова поле за некомпетентност и корупционен натиск.

Дяволът е малко в детайлите и тук. Ние всъщност искаме ли да правим реална съдебна реформа или искаме да развяваме байряци пред Брюксел?!? Съдебната реформа е сложен въпрос, а не религиозен и има повече от едно вярно решение. Това обаче, което се предлага в момента и пътя, по който се върви според мен не е вярното решение.

При съдебната реформа според мен ще е най-голямото разочарование, защото твърде се драматизира този въпрос, но всичко ще се сведе само до една смяна на ВСС....Проектът за промени в Конституцията и до ден днешен не можах да разбера кой го е вкарал - министърът ли, Министерският съвет ли, ГЕРБ ли?!? Така ли се обсъжда Конституция?!?

Воля за борба с корупцията виждате ли? Моника Маковей представи румънския опит...

Това в Румъния ще завърши много зле. Винаги, когато има едно острие, което се е отделило значително от обществения контрол, това не завършва добре. При такива правомощия нещата стават безконтролни. Ще дам пример със Съединените щати - според вас там знаели ли са къде се намир Ал Капоне, докато са се опитвали да го вкарат в затвора?!? Знаели са, той не е бил партизанин. Само че там не са правили специален закон, за да го вкарат в затвора - вкарали са го по общия. Извънредните мерки в една държава рано или късно водят до обратен ефект, рано или късно това се връща като бумеранг. Въпросът е, че ние като общество не намираме сили да приложим правилата.