Кристалина Георгиева: Мрънкането не е добра политика
Кристалина Георгиева: Мрънкането не е добра политика / снимка: БГНЕС, архив

Мрънкането не е добра политика, ако искаме да успеем. Добре е да се огледаме около нас, да видим хората, които работят добре за себе си и за семействата си, за страната си, да им даваме повече признание. Това заяви пред БТА зам.-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева:

Какво е чувството да развееш българския трибагреник в центъра на Брюксел?

Прекрасно! Това да сме в сърцето на Европа, да вдигна високо нашето знаме, особено за хората от моето поколение, които са живели от другата страна на Желязната завеса и са гледали Брюксел на пощенска картичка, е изключително преживяване. Мисълта, която ми остана от него, е „България ще пребъде”. Да,
имаме проблеми, но заедно ще ги решим.

Отговорностите в първия Ви мандат бяха по-разбираеми, а в сегашния са очевидно по-големи. Българите при всяко положение очакват, независимо какви са отговорностите Ви, да им помагате. С какво сте в състояние да го сторите от тази длъжност?

Това е малко продължение на въпроса за знамето - като държа високо българското знаме, като си върша добре работата. В предишния мандат (на ЕК - б.а.) българка беше лицето на европейската съпричастност с мъките на хората в беда по света и тук, в Европа. Сега българка държи парите на Европа. Като си върша добре работата, служа на нашата страна и на нашия народ. Разбира се, аз съм човекът в комисията, от когото се очаква най-добре да познава България, да мога да предам на комисията очакванията на нашите хора, проблемите им. И обратно - да транслирам послания към България. Спомням си в самото начало на първия мандат парите за Дунав мост 2 бяха отписани. Тогава помогнах точно като този преводач между България и комисията да ги спасим и сега мостът го има. В сегашния мандат най-важното нещо, което мога да направя и го правя за България, е да помагам в страната да разбират какви възможности предоставя ЕС за нас - в бюджетен план, с плана „Юнкер”, така че да се възползваме от тези възможности. Много се радвам, че вече всички програми за новия период за България са одобрени. Това са 32 млрд. лева. Работим добре, така че усвояването да върви добре, да стига до тези, които най-много имат нужда от тези пари. Ще се възползвам да кажа - аз също отговарям за борбата с корупцията. Тези в България, които виждат нередности в ползването на европейските пари - сигнализирайте.

Ако трябва да сравните предишния и настоящия си мандат, коя работа е за Вас по-вълнуваща?

Чисто в човешки план - да бъда комисар по хуманитарната помощ. Това е работата, която, да Ви кажа, ме направи по-добър човек. Да видите страданието, но и добрината на хората, как си помагат в ужасни условия. И да мога да направя нещичко за тях, не само финансово, но да сме там, да има рамо, на което да се облегнат. Сегашната ми работа е изключително важна, това е третата по значимост позиция в Европейската комисия. Много е важно да можем парите на Европа, хората, работещи в Европа, да ги направим така, че те да служат на европейските граждани по най-добрия начин. Това за мен е изключително голяма отговорност и се надявам да я изпълня добре.

Едно от задълженията Ви е да следите човешките ресурси - 30-те хиляди служители на ЕК. Има мнения, че в комисията не работят достатъчно българи на високи постове. Как отговаряте на това?

Ние сме повече, отколкото е относителният ни дял в населението на Европа - 2,2% от служителите на ЕК са българи, а ние сме около 1,5-1,6 на сто от населението (на ЕС - б.а.). Освен това по усвояване на високите позиции вървим по-добре, отколкото страната, с която заедно влязохме - Румъния. Ние сме 50% от това, което е относителният ни дял в най-високите позиции - имаме зам. генерален директор. Румънците са 25%. Ние сме 57% в позициите на директорско ниво, румънците са около 50 на процента. Не е въпрос на състезание с тях, а на състезание с нас. Много се надявам, че кадърните българи, каквито има много, ще продължават да участват в конкурси, както се надявам да правят и другите националности. Много интересно е това, че нашият проблем днес не са новите страни членки, а старите. Техните хора наближават възраст за пенсиониране, много от тях ще излязат тази година и следващите, и всъщност ще се окаже, че нямаме достатъчно. Ние вече нямаме достатъчно немци, шведи. За да бъде комисията ефективна, трябва да поддържаме баланса тя да представлява наистина Европа.

Ваша задача е също сигурността на ЕК в най-буквалния смисъл. От началото на тази година въпросът със сигурността на моменти достига паника в Европа. Мерките за сигурност не се коментират открито, това е правило, но създава ли Ви главоболия тази тема?

Безопасността на нашите служители е много важна, а освен това сме маркова институция. Тази сграда, в която сме с Вас - Берлемон - е символ на Европа. Затова трябва да сме сигурни, че сме взели мерки да опазим безопасността на хората, да вземем под внимание това, че ситуацията е различна от тази, която беше преди 5-7-10 години. Това, което мога да кажа е, че взимаме мерки. Много е сериозно, тежко и отговорно, правим го.

Фалитът на Гърция се очертава все по-ясно на хоризонта. В България някои виждат в това огромен проблем, други предричат ползи с изместването на инвеститори към нашата страна. От гледната точка на икономист, как разглеждате днешната ситуация при нашите съседи и как влошаването й би се отразило на България и на останалите в ЕС?

Разбираемо е, че ще се въздържа от коментар. В понеделник има много важна среща на лидерите на еврозоната. Много се надявам, че здравият разум ще надделее. Общественото мнение в Гърция е категорично - гърците искат да останат в еврозоната, искат да останат в ЕС. Затова правителството на Гърция трябва да вземе определени мерки. Да се надяваме, че ще стигнем до този момент, в който мнението на гърците ще определи решението на правителството.

Трябва ли България да побърза към еврозоната?

Според мен България трябва да гледа на еврозоната като на естествена дестинация, защото левът е вързан за еврото. Всички решения, които се взимат в Брюксел по отношение на еврозоната, в крайна сметка ни засягат и нас. Но ние нямаме глас във взимането на тези решения. Естествената логика е да се стремим да имаме глас. За да влезем в еврозоната, трябва ние да сме готови, а и еврозоната да е готова да ни приеме. Няма причина да бързаме, не е нещо, което е критично да стане догодина, по-догодина, но трябва да ни е ясно, че това е дестинацията и следователно да работим за нея.

Един от честите въпроси към Вас е дали виждате смисъл за себе си да участвате в българската политика. Виждате ли?

Много обичам България. Само преди седем месеца поех позиция, която според мен е много добро признание за таланта на българите - зам.-председател на Европейската комисия. Моята философия е „Върша работата, която имам сега”. Какво ще се случи по-нататък - ще видим.

Вие, генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, председателят на ПЕС Сергей Станишев, сте визитките на България пред Европа и света. Защо понякога българите успяват повече в чужбина, отколкото у дома?

Нека да кажем - българите са талантлив народ. Нищо лошо няма в това да ни има по света в позитивна светлина. То е и отговорност. Всеки ден си мисля за това, че точно защото съм визитка за България, трябва да се държа така, че да работя за престижа на страната си. В България има също много хора, които се справят отлично с това, което правят. Но имаме този не много добър навик да се фокусираме на отрицателното. Мрънкането не е добра политика, ако искаме да успеем. Добре е да се огледаме около нас, да видим хората, които работят добре за себе си и за семействата си, за страната си, да им даваме повече признание. Такива в България има. Наскоро се запознах с момче в град Елена, спечелило награда в Калифорния. Да говорим повече за тях!

Като човек, който гледа България достатъчно продължително отвън, какво ни трябва, за да направим страната си такава, каквато хората у нас поискаха преди година, а и през 1990 г.?

България много трудно и бавно изпълнява това, което е добре за страната ни - реформите, които могат да ни направят по-конкурентоспособни, по-силни. Сега отново има връщане към темата за реформите. Да се надяваме, че този път ще ги доведем докрай. Хората се измориха да ги чакат да бъдат довършени. Най-важното е да осъзнаем нещо изключително отговорно за правителството на България, за всички нас - че икономиката на Европа излиза от криза. Влязохме в ЕС, той влезе в криза. Това ни навреди, но сега европейската икономика излиза от кризата. Имаме много голяма нужда от инвестиции в страната, за да има работа за хората. Ако се вслушаме в техните гласове, какво ни казват българите - най-голямата им грижа е има ли работа за мен, мога ли да разчитам на доход за моето семейство. Имаме нужда от работа в страната, за да не напускат българите. Питате, защо българите са по-успешни навън - нека да направим така, че да има за какво те да стоят в страната си. Това значи инвестиции, това означава благоприятна среда за инвеститорите, добра реклама на условията в България, повече позитивизъм. Ако ние не вярваме в себе си, ако не сме позитивни за себе си, защо ще бъдат другите позитивни за нас?