Меркел избра да загуби гръцката битка, за да спечели войната за спасяването на Европа
Меркел избра да загуби гръцката битка, за да спечели войната за спасяването на Европа / БГНЕС

На финала на гръцкия мач германският канцлер Ангела Меркел избра да пожертва краткосрочното пред дългосрочното, а именно, да не спаси на всяка цена Гърция, отричайки се от принципите, а да се опита да защити еврото. Това решение е рисковано. Не се знае какви изненади може да поднесе бъдещето. Но решението беше отчасти задължително и вероятно мъдро, защото често пъти развоят на събитията е добър за държавниците, които са готови да изгубят една битка, за да спечелят войната.

Прекратяването на преговорите между кредиторите и Атина е поражение за германската канцлерка, която месеци наред се опитваше да постигне компромис. Меркел не успя да изиграе лидерската роля и да упражни лидерската власт, за която настояваха половин Европа и Вашингтон на Барак Обама, както и политици и авторитетни икономисти от Азия до Южна Америка. И не само това.

Ако гръцката криза не бъде овладяна с вещина от същата тази госпожа Меркел и от еврозоната, може да започне залезът на Европейския съюз. На онзи Европейски съюз, на който станахме свидетели след края на Студената война, който беше модел на мира и на продължителното разширяване и растеж. Ако този залез настъпи, Меркел, възпитаничка на канцлера на германското и европейското обединение Хелмут Кол, може да остане в историята като канцлера на разделението на Стария континент. Така че залогът е голям както за Меркел, така и за целия Европейски съюз.

До тази ситуация се стигна по не една причина. Фрау Меркел настоятелно искаше да се постигне споразумение с Атина. Нейното убеждение, което тя повтаряше като припев, беше, че ако се провали еврото, се проваля цяла Европа. Пред искането на Меркел обаче имаше две немалки препятствия. Във вътрешен план мнозинството от германците бяха против отпускането на нови помощи на Гърция в замяна на нищо. Това мнозинство беше подкрепено и от голям брой германски депутати.

Във външен план една голяма група от партньори на Меркел от еврозоната никога нямаше да приеме новите подаръци за Атина. Защото за да оздравят финансите си, жертви направиха Ирландия, Португалия, Испания и Латвия, а Словакия и Литва запазиха в сравнение с Гърция по-ниски доходи на глава от населението. Към всичко това се добавя и нарастващото недоверие към гръцкото правителство на Алексис Ципрас и Янис Варуфакис, които водеха преговорите по такъв начин, че убедиха малко по малко всички в Европа, че в действителност не искат споразумение, а само пари.

В тази ситуация решението да се дадат пари на Атина, без тя да има програма за реформи, щеше да означава за Меркел не само да настрои срещу себе си всички в Германия и в Европа. Това щеше да означава преди всичко премахване на фундамента на еврозоната на 19-те, тоест заличаването на факта, че единственият начин тези страни да останат заедно в един валутен съюз е като спазват правилата на този съюз.

Ако тази червена линия се прекрачи, всичко може да се случи. В понеделник Меркел каза, че ако Европа се отрече от своите принципи, дори само временно, то в средносрочен и дългосрочен план тя ще понесе щетите от това. Така че между това да се опита да спечели една сбъркана битка и да се опита да спечели една справедлива война, германската канцлерка избра втория път. И така тя промени и парадигмата - спасяването на еврото с цел спасяване на Европа не означава вече и спасяване на Атина.

Проблемът е, че по какъвто и начин да приключи гръцката битка, тя вече остави на бойното поле ранени. Гърция е страна в хаос. А европейското общество вече изпитва огромни съмнения към политическите способности на европейските лидери. Гръцката криза показа и колко крехка е архитектурата на валутния съюз. Твърди се, че обикновено ЕС извлича поука от своите кризи и се учи от тях как да напредне с интеграцията. За никого не е тайна какво ще трябва да направи Европа сега.

На масата на европейските правителства преди няколко дни пристигна един документ - докладът на петимата председатели, който посочва какви мерки трябва да се вземат, за да се засили доброто управление на еврозоната и в колко етапа да се приложат тези мерки. Докладът е изготвен от Жан-Клод Юнкер, Марио Драги, Доналд Туск, Мартин Шулц и Йерун Дейселблум. Той е амбициозен и цели прогресивното структурно ориентиране на икономиките от еврозоната към един икономически, финансов, политически и балансиран съюз, който да е реалност след едно десетилетие.

Засега Фрау Меркел не е използвала този документ, за да се опита да върне доверието в утрешна Европа. Очаква се, че тя ще го направи може би идната седмица. От друга страна, докладът и реформата на ЕС, за която настоява Великобритания, са двата повода за Европа да не се превърне след гръцката криза в кълбо от упреци, взаимни обвинения и затръшнати врати, а да даде нов тласък на европейската перспектива. Този път за Меркел е пълен с доста непредвидими неща, но алтернативата за нея е да остане в историята като политика, разрушил построеното от Хелмут Кол.

Източник: БТА