На кометата Чурюмов-Герасименко може да има живот
На кометата Чурюмов-Герасименко може да има живот / снимка: Guliver/Getty Images

Кометата Чурюмов-Герасименко, на която кацна малкият робот Фила в средата на ноември, дали не е и небесно тяло, където изобилстват микроорганизми, изваяли характерните му особености?

Тази теза застъпиха двама британски астрономи по време на научна конференция във Великобритания, съобщава Франс прес.

Ако тяхната хипотеза бъде потвърдена, тя ще даде нов тласък на теорията, според която кометите са играли ключова роля при появата на живота на земята. Според учените тези небесни тела са донесли не само водата на нашата планета. Те са оплодили океаните със сложни органични молекули. Кометите са малки обекти в слънчевата система, съставени от ледено ядро, от органична материя и от скали. Те са обградени от прах и от газове.

От месец август кометата 67P/Чурюмов-Герасименко е ескортирана от европейската сонда Розета в пътешествието й към Слънцето със скорост от 32,9 километра в секунда. Данните, получени от космическата мисия, разкриха черната й кора, богата на органични материали, покриващи леда. Получените изображения свидетелстваха за големи "морета" и "езера" от кратери, в които би могло да има замръзнала вода, покрита с органични отломки и големи блокове.

Всички тези елементи са съвместими с присъствието на микроскопични живи организми, подчертаха Макс Уилис от университета в Кардиф и Чандра Викрамасинге, директор на Центъра по астробиология в Бъкингам. Те изложиха тезите си на сбирка на Кралското астрономическо дружество в Уелс.

"Сайънс": Кацането на комета е най-голямото научно постижение за 2014-а

"Розета ни подсказа, че кометата не трябва да се счита като много студено и инертно небесно тяло, а като място, където действат геологични процеси. То би могло да бъде по-гостоприемно за микроорганизмите от Арктика и Антарктида", изтъкна Макс Уилис. Откриването от робота "Фила" на изобилие от сложни органични молекули на повърхността на кометата доказва присъствието на форми на живот, изтъкват учените.

Според Чандра Викрамасинге микроорганизмите се развиват под повърхността, което води до образуването на балони от газ под силно налягане, които чупят леда и освобождава органични частици. Тези микроби живеят в пукнатините на леда и на снега.

Те са богати на соли, действащи като антифриз, които им позволяват да се адаптират към студа и да остават активни и при температури под 40 градуса по Целзий.

Източник: БТА