25% от хората у нас нямат достъп до основни културни блага като книгата и четенето и изпадат от основните културни практики. Това практически формира културни гета у нас. Делът на четящите в университетски библиотеки е тревожно нисък, но се покачва делът на хората, които ползват книги от местните библиотеки. Това показва социологическо изследване на читателските практики през 2014 г., проведено от "Алфа Рисърч" под ръководството на проф. Александър Кьосев от СУ, пише „Сега".
Според проучването едва 3% от хората четат книги в училищните и университетските библиотеки. Прави впечатление, че националната библиотека се ползва от по-висок дял читатели, отколкото съвкупно училищните и университетските библиотеки. "Това по всяка вероятност означава, че се формира елитарна група на активно четящите, но учебните заведения не включват и не изискват четенето на книги като задължителна съставна част на своето обучение", констатират авторите на доклада. Оттам са стигнали до извода, че най-често използващи библиотеки е групата на тясно четящите (поне няколко пъти в месеца), високо образованите, завършили висше образование, с деца от 14 до 18 г.
За разлика от 2009 г., когато подобно изследване регистрира доста нисък дял на четящите в местните библиотеки (16%), през 2014 г. се наблюдава обратно връщане на българите към тях. Близо 22% посочват, че посещават читалищна или друга местна библиотека. Най-силният мотив за по-честото посещаване остава снабдяването с нови книги, което е показател за дългосрочен проблем с обновяването на библиотечния фонд в България, коментират изследователите. Сред останалите фактори са по-лесният достъп до книгите, наличието на повече информационни издания и обновяването на читалните. 71% от запитаните са заявили, че не посещават никакви библиотеки.
За 16 години у нас са закрити над 4000 библиотеки и информационни центъра, констатира още изследването. През 1989 г. са съществували близо 9800 подобни институции. "Все още тече частична, финансирана главно отвън, библиотечна реформа, засягаща не всички библиотеки, на която държавата и нейните културни политики остават по-скоро пасивен зрител", заключават изследователите. И посочват проблемите пред библиотечното дело у нас - драстична изостаналост на провинциалните библиотеки, остарял и неподдържан книжен фонд, липса на средства за нови книги.
Авторите открояват две групи - едната е малка прослойка културен елит, която е около 10-15%, а другата са културните илоти - близо 25% от хората, изпадащи от основни културни практики, без шанс за достъп до основни културни блага като книгата и четенето. Шансовете на маргинализираните групи, без значение по какъв признак - етнически, образователен, възрастов, да придобият необходимите културни компетентности, са намаляващи с времето и остаряването, като трудно може да се очаква промяна в читателските им практики, отбелязват изследователите.
