31 август: Джак Изкормвача убива първата си жертва
31 август: Джак Изкормвача убива първата си жертва / снимка: Guliver/Getty Images

1422 г. едва деветмесечен Хенри VI става крал на Англия, като единствен наследник на трона след смъртта на баща си Хенри V.

Обявен е за крал на Англия и Франция. През неговото непълнолетие управляват чичовците му - съответно Бедфордският херцог като регент на Франция и Глостърския херцог като регент на Англия. Образован е от Ричард Бюшомп.

Цялото царуване на Хенри е свързано с войни за задържането на двете корони - на Англия и Франция. Накрая той губи и двете.

1888 г. в Лондон е намерено тялото на първата жертва на серийния убиец с неустановена самоличност Джак Изкормвача. Във Викторианска Англия Източната част на Лондон е място забравено от обществото, икономически и социално. В пренаселените коптори живеели около 900 000 души. Повечето от жителите на Ийст Енд били от бедната работническа класа, плюс безработните и престъпниците.

В Уайтчапъл имало над 200 приюта, подслоняващи около 9000 души. Спалните представлявали дълги стаи с редици от легла, които гъмжали от паразити и насекоми. Проституцията била единственият сигурен способ, чрез който една самотна жена или вдовица би могла да се изхранва. Според полицията, през 1888 г. в Уайтчапъл имало около 1200 проститутки, като в тази бройка не били включени онези, работещи само от време на време.

Когато Чарлс Крос минава по улица „Бъкс Роу” в Уайтчапъл малко преди 4.00 ч. сутринта в петъчното утро на 31 август, пътят изглеждал тъмен и безлюден. Времето е мразовито и влажно, малко преди входа към една конюшня той забелязва на земята нещо, което изглеждало като брезент.

Когато се приближил, Крос установил, че това е някаква жена легнала по гръб, с пола вдигната почти до кръста. Той видял един друг мъж, който минавал наблизо. „Елате да видите” - подвикнал той на мъжа, предполагайки, че жената е или пияна, или е станала жертва на нападение. Докато двамата се опитвали да й помогнат в тъмната уличка, те не забелязали страшните рани, които почти били отделили главата от тялото й. Те оправили полата й в името на благоприличието и тръгнали да търсят полицай.

След няколко минути полицейският служител Джон Нийл случайно се натъква на тялото по време на рутинната си обиколка. На светлината на фенера си той видял кръвта, стичаща се от гърлото й, прерязано от ухо до ухо. Широко отворените й очи се взирали безжизнено в тъмнината. Нийл усетил последни остатъци от телесна топлина в ръцете й. Той потърсил свой колега, който извикал лекар и линейка.

Нийл събудил някои от жителите на квартала и ги разпитал дали са чули нещо подозрително, но без успех. Скоро д-р Рийс Луелин пристигнал на местопрестъплението и прегледал жената. Той заявил, че раните по гърлото й са били фатални. Тъй като тялото й било още топло, докторът сметнал, че тя е мъртва от около половин час.

Гърлото й било прерязано два пъти, прекъсвайки дихателната тръба и хранопровода. Тя била убита на същото място, но на земята имало много малко кръв. По-голямата част от нея била пропита в дрехите й. Тялото било откарано в моргата на улица „Олд Монтагю“.
д-р Рийс Луелин

Докато събличали трупа, инспектор Спратлинг видял, че по стомаха й също има нанесени рани. Той извикал д-р Луелин отново, за да прегледа по-подробно тялото. Лекарят установил, че жената е била ударена от лявата страна на долната челюст. На корема й имало дълга, дълбока рана от нож и няколко по-леки, нанесени със същото оръжие. Според лекаря, убиецът бил левичар, а оръжието нож с дълго острие. По-късно, обаче докторът вече не бил толкова сигурен, че извършителят е използвал лявата си ръка.

Разпознаването нямало да бъде лесно. В жертвата намерили само гребен, счупено огледалце и носна кърпичка. Фустата й носела знака на приюта за бедни „Ламбет”. По останалите й евтини и износени дрехи нямало етикети. На главата си носела черна сламена шапка с кадифен ръб.

Жената била висока приблизително 1,60 м, с кестенява прошарена коса, кафяви очи и няколко липсващи предни зъба. Тя била идентифицирана като Мери Ан Никълс, на 42 години, с прякор „Поли”. На следващия ден баща й и съпругът й разпознали тялото.

Поли била щерка на ковач, омъжена за оператора на печатарска машина Уилям Никълс. Те имали пет деца. Бракът им се разпаднал заради нейното пиене. Тя преживявала от мизерните си доходи на проститутка, като продължавала усилено да пие. От време на време се опитвала да стъпи на крака, но така и не успяла. Тя била отчаяна и пропаднала жена, но хората я харесвали и съжалявали.

Инспекторът натоварен с разследването бил ветеранът от полицията Фредерик Джордж Абърлайн, който от 25 години работел в района на Уайтчапъл. Скоро били открити трима важни свидетели един, от които почти със сигурност бил видял убиеца.

Първият очевидец бил синът на г-жа Ричардсън Джон. Между 4.45 и 4.50 ч. в сутринта на убийството той посетил сградата на 29 „Ханбъри Стрийт”, за да провери ключалките на мазето, в което майка му съхранявала разни инструменти и стоки. Той отворил вратата към двора и седнал на стъпалата, за да отреже парче кожа от ботуша си, което наранявало крака му. Тъй като вече се развиделявало, той могъл да види от мястото си, че ключалките на мазето не са пипани. Той също така можел да види, че в двора нямало и следа от тялото на Ани Чапмън.

Другият свидетел Албърт Кадош, живеещ в съседната сграда, казал, че е чул гласове от задния двор на 29 „Ханбъри Стрийт” малко след 5.20 ч. Единствената дума, която успял да долови била „Не”. Няколко минути по-късно, към 5.30 ч., той чул шум от нещо удрящо се в оградата.

Най-важният свидетел била г-жа Елизабет Лонг, която отивала към пазара, минавайки през „Ханбъри Стрийт”, когато чула часовника на пивоварната „Блек Ийгъл” да отброява 5.30 ч. Тя забелязала мъж и жена да си говорят „близо до жалузите на №29”. Г-жа Лонг разпознала Ани Чапмън в моргата. За съжаление мъжът бил с гръб към нея, но тя направила всичко възможно да го опише на съдебния лекар Уин И. Бакстър.

На Джак Изкормвача, смятан от мнозина за първия сериен убиец в света, приписват убийството на между 5 и 11 жени.

1888 г. шотландецът Джон Бойд Дънлоп получава патент за своето изобретение, наречено „пневматичен обръч” за транспортни средства. Всъщност първата в света гума е създадена от шотландския изобретател Робърт Уилям Томсън. В патент №10990, от 10 юни 1846 г., е написано: „Целта на моето изобретение е използването на еластична опорна повърхност около колелата, с цел да се облекчи движението и да се намали шума”.

Патентът на Томсън е написан на много високо ниво. В него е изложена конструкцията на изобретението, а също така и материалите, нужни за производството. Гумата се поставя на колело с дървени спици, кожен колан и болтове. Самата гума се състояла от две части - камера и обшивка. Камерата се състои от няколко пласта плат, попит с каучук или гутаперча във вид на разтвор. Покритието е от залепени парчета кожа.

Томсън оборудва карета с гумени колела и провежда изпитания, демонстрирайки на публиката в Лондон, предимствата на този вид покритие, комфорта при возене и намалелия шум от колелата. След смъртта на Томсън, през 1873 г., изобретението е забравено.

През 1888 г. идеята за пневматичната гума възниква отново. Новия изобретател отново е шотландец - Джон Бойд Дънлоп, чието име става известно по света, като създател на пневматичната гума. Дънлоп решава през 1887 г., на нахлузи на колелата на велосипеда на своя 10-годишен син, широк маркуч за поливане и да го надуе със сгъстен въздух.

На 23 юли 1888 г. Дънлоп подава молба за патент №10607 за изобретение, наречено „пневматичен обръч”, за транспортни средства. Потвърждава своето изобретение пред патентната комисия още на 31 август. Преимуществото на изобретението е оценена бързо.

Още през юни 1889 г. на стадиона в Белфаст Уилям Хюм се представя на надбягване с велосипеди, като неговото возило било снабдено с гуми от Джон Дънлоп. Въпреки че Хюм бил посредствен колоездач, той печели и трите състезания със смазващо предимство. Производството на гуми за велосипеди веднага започва в малка компания, още в края на 1889 г. в град Дъблин, с името „Велосипедни гуми и агенция Бут за продажба на велосипеди”.

1907 г. в Санкт Петербург е подписано Англо-руско съглашение. Съглашението е подписано от руския министър на външните работи Александър Изволски и британския посланик Артур Никълсън. То слага край на „Голямата игра” (почти стогодишното стратегическо противопоставяне между Великобритания и Русия в Азия).

С него са определени съответните сфери на влияние в Персия, Афганистан и Тибет. Според конвенцията, Русия признава протектората на Великобритания над Афганистан и се съгласява да не влиза в договорни отношения с афганските емири.
Двете страни признават Тибет като част от Китай и се отказват от опитите си за установяване на контрол над областта.

Това съглашение е важна част от изграждане на отношения между Русия, Великобритания и Франция, довели до образуване на Антантата (Тройно съглашение) в Първата световна война.

1913 г. основан е холандският футболен отбор „ПСВ Айндховен”. Това е един от трите холандски отбора, печелили Шампионска лига. Клубът печели Купа на Европа, предшественика на Шампионска лига, през 1988 г. (срещу „Бенфика”) и Купа на УЕФА през 1978 г. (срещу „СК Бастия”).

ПСВ (на нидерландски: Филипс Спорт Веренигинг) започва съществуването си като спонсориран от компанията Филипс като спортен клуб за нейните служители. Основан е в чест на стогодишнината от победа над французите в Наполеоновите войни.

ПСВ се развива като изцяло професионален футболен клуб. Домакинските мачове се играят на „Филипс Стадион” в Айндховен. Съоръжението е изградено по същото време, когато е основан клубът, въпреки че неговият текущ капацитет е постигнат благодарение на предприетите модернизации през годините.

През 1988 г., отборът на ПСВ се подготвя под ръководството на Гюс Хидинк и с футболисти като Роналд Куман, Ерик Геретс, Сьорен Лербю и Вим Кифт печели европейската купа за първи и засега единствен път в история си, побеждавайки Бенфика с дузпи. Любопитен факт е, че ПСВ взима трофея, въпреки че не печели нито един от петте последни мача в състезанието: елиминират ФК „Бордо” и „Реал Мадрид” с гол на чужд терен, а другите четири мача завършват с равен резултат.

1920 г. започва да излъчва първата радиопрограма с новини. Радиостанцията първопроходник в 8MK (днес WWJ) в Детройт.

През октомври радиостанцията 2ADD излъчва поредица от вечерни концерти, която се смята за първото забавно предаване в Съединените щати, а през следващия месец - и първото предаване на спортно събитие.

През 1922 г. изследователският център на Маркони в Ритъл започва редовното излъчване на развлекателни предавания, а първите радиостанции, редовно излъчващи информация в Европа, се появяват след края на Първата световна война.

1939 г. след Глайвицкия инцидент след Адолф Хитлер обявява Херман Гьоринг за свой политически наследник.

На разсъмване на 31 август 1939 г. отряд мъже в полски военни униформи и с полско оръжие завладяват немска радиостанция в Горна Силезия, намираща се в района на граничния немски град Глайвиц. Същевременно в немския държавен радиоефир прозвучават няколко изстрела и е озвучено „обръщение” на полски език: „Граждани на Полша! Дойде време за война между Полша и Германия. Обединявайте се и убивайте всички немци”. Всичко това е инсценирана провокация, активно мероприятие на немските тайни служби под кодовото наименование „Консерви”, послужило като „Casus belli” (формален повод за обявяване на война).

Всъщност „нападателите” са криминални затворници от концлагера „Заксенхаузен”, на които е обещано помилване след „съдействие от тяхна страна”. Онези от затворниците, които успеят да се спасят от огъня на „охраната на радиостанцията” (офицери от Гестапо) са свободни, а труповете на загиналите в полски униформи са показани по немските киносалони като доказателство за полската инвазия в Райха.

Според победителите във войната, провокацията е организирана по указание на самия Адолф Хитлер от шефа на СС Райнхард Хайдрих и неговия подчинен - началник на групите VI-F (диверсии) Алфред Науйокс, щурмбанфюрер от СС. Хитлер едва ли се залъгва, че е измамил световната общественост, но той е убеден в своята крайна победа, а победителите няма кой да ги съди.

На следващия ден след „инцидента” (1 септември 1939 г.) Хитлер се обръща към немския народ, обявявайки, че Полша е извършила нападение на германска територия и че от този момент Германия се намира в състояние на война с Полша. В действителност с оглед спечелване на инициативата предвид момента на изненадата, Вермахтът, цели пет часа преди обръщението на Хитлер към немския народ, започва настъпателната операция срещу Полша. В обръщението си към нацията, Хитлер заявява, че храбрите немски войници са защитили с чест от въоръжено нападение териториалната цялост на Райха.

Реално „изтласкването на полските въоръжени сили”се осъществява от шефа на Гестапо Мюлер, който със своите подчинени „успешно отблъсква нападението” срещу радиостанцията в Глайвиц, за което получава и награда - лента към Железния кръст, получен още по време на Първата световна война.

На 1 септември Германия напада Полша. Тази дата, последвана от обявяването на война от страна на Франция и Великобритания на Германия на 3 септември, се приема за начало на Втората световна война.

1955 г. показан е първият в света автомобил със слънчева батерия. В Чикаго Уилям Коб прави демонстрация на автомобила, наречен Sunmobile. На „слънчевата кола” били монтирани 12 селенови фотоволтаични клетки и малък електромотор.

1980 г. в Полша е основан профсъюзът „Солидарност”, воден от Лех Валенса. Основаването му става възможно като следствие от Гданското споразумение, подписано на този ден и узаконило победата на 17-дневната стачка на работниците от корабостроителниците в града.

След създаването си „Солидарност” се превръща в център на антикомунистическото движение в Полша - от членове на консервативната местна католическа църква до левичари антикомунисти. Съюзът е подкрепян от група интелектуалци дисиденти, т.нар. Комитет за защита на работниците, създаден още през 1976 г.

Идеите на профсъюза се разпространяват бързо из Полша и в края на 1981 г. „Солидарност” има 9 милиона членове. През декември 1981 г. обаче министър-председателят Войчех Ярузелски въвежда военно положение, разпуска профсъюза и изпраща в затвора много от лидерите му. Официално „Солидарност” е забранен през октомври 1982 г. Военното положение е отменено през юли 1983 г., но много от наложените с него ограничения остават в сила.

До края на 80-те години „Солидарност” съществува като нелегална организация, поддържана от църквата и ЦРУ. Съюзът се активизира през 1988 г. и с национална стачка притиска правителството. През април 1989 г. за диалог организацията е легализирана, за да участва в предстоящите избори, на които печели бляскава победа и в края на август става водеща сила в създадената правителствена коалиция. През декември с.г. Лех Валенса е избран за президент на страната.

1997 г. в автомобилна катастрофа в Париж загиват принцеса Даяна, нейният придружител Доди ал-Файед и шофьорът на автомобила Анри Пол. Бодигардът на ал Файед - Тревор Рийс-Джоунс, който седял на предната пътническа седалка, е единственият, който оцелява.

Инцидентът става в тунела Понт де л’Алма. Колата се блъска в тринадесетата колона на тунела. Анри Пол и Доди Ал-Файед загиват на място. Даяна получава сериозни наранявания на сърцето и вътрешен кръвоизлив. Транспортирана е с линейка до болницата, но по пътя получава два сърдечни пристъпа. И въпреки опитите на лекарите умира в 4.00 ч. сутринта местно време.

18-месечното френско съдебно разследване приключва през 1999 г. с изявлението, че автомобилната катастрофа, при която умира принцесата, е причинена от Анри Пол, който загубил контрол над колата при висока скорост и под влияние на алкохол. Кръвният анализ показал, че съдържанието на алкохол в кръвта му било три пъти повече от допустимите норми.

Любопитен факт е, че бащата на Доди - Мохамед Ал-Файед, собственик на „Хародс” и на хотел „Риц”, твърди, че катастрофата е резултат от конспирация и е ръководена от MI6 по инструкции от принц Филип, херцог на Единбург. През 2007 г. в Кралския съд започва ново разследване. На 7 април 2008 г. съдебният състав потвърждава решението си - Даяна е загинала поради невнимателното шофиране на Анри Пол и поради преследването от страна на фотографите.

1998 г. Северна Корея изстрелва своя първи изкуствен спътник „Кванмьонсон-1”. Корейската централна информационна агенция обявява на 1 септември, че сателитът е изстрелян от площадката на полуостров Мусудан-ри с ракета „Таеподонг-1” на 31 август. След това е са излъчени снимки на сателита, видеоматериал от изстрелването и анимация, показваща „Канмьонсон-1” в орбита.

Според севернокорейските медии Кванмьонсон-1 завършва стотната си орбита на 13 септември. Сателитът е излъчвал мелодията на „Песен за генерал Ким Ир Сен” и „Песен за генерал Ким Чен Ир”, както и морзовият сигнал „Корея на Чучхе” на честота от 27 мегахерца.

Любопитен факт е, че до днес остава спорът дали наистина е имало успешно изстрелване на севернокорейски сателит или не. От НОРАД не е засечен подобен обект в орбита, нито с оптични сензори, нито с радари и не е засичан негов сигнал. По-късно се установява, че наистина е направен опит за изстрелване на сателит, но най-вероятно при преждевременното отделяне от третата степен се получава пропукване в долната част на спътника, където се намира двигателя.

Така той излита в погрешна орбита, задържа се няколко минути на височина 239,2 км, летейки с приблизителна скорост от 8,98 км/сек. После навлиза в атмосферата и изгаря. Според руските власти обаче спътникът е бил изстрелян успешно, макар западни анализатори да отхвърлят тази теза.

Според американските военни историята за изстрелването на изкуствен спътник в Космоса е скалъпена от севернокорейското правителство, за да се прикрие факта, че това е просто опитен запуск на балистичната ракета „Таеподонг-1”. Противоракетната отбрана на САЩ засича изстрелването на ракетата, както и отделянето на третата степен, която би трябвало да носи спътника. Сателит в орбита обаче не е забелязан.

Честотата, на която севернокорейците твърдят, че са били излъчвани мелодиите на двете патриотични песни, се използва предимно от шофьори на камиони и други возила. Няма данни за засичането и на морзов сигнал на обявената честота.