/ БГНЕС

На 21 юли преди 80 години, в разгара на Втората световна война, състав на Софийски военен съд осъжда на смърт шестима души за подривна дейност. Един от разстреляните е Никола Вапцаров – тогава на 32 години, издал само една книга със стихове - „Моторни песни“ (1940). Присъдата е изпълнена още същия ден малко след 21 часа на Гарнизонното стрелбище в София. 10 години по-късно той получава посмъртно почетна „Международна награда за мир“.


Именно на лобното място на поета днес ще се проведе отбелязването на годишнината - в Мемориала „Гарнизонно стрелбище“. Президентът ще произнесе слово.

Социалната и хуманната тематика са водещи в творчеството на Никола Йонков Вапцаров (1909-1942). Единствената, издадена приживе стихосбирка на Вапцаров, "Моторни песни", излиза през 1940 г. Превеждан е на десетки езици.

На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди за мир, които да се дават на изтъкнати радетели за мир. Вапцаров е удостоен посмъртно с тази престижна международна награда - между десетки предложения от различни страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майка му Елена Вапцарова.




Никола Йонков Вапцаров е роден на 24 ноември 1909 г. в Банско. Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна.От 1932 г. е машинен техник в АД "Българска горска индустрия" в Кочериново. През 1936 г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората световна война 1939–1945 г. се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция (ноември 1940 г.). Арестуван през май 1941 г., Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. След като се завръща в София, става пръв помощник на Цвятко Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП.

Никола Вапцаров до последно остава идеалист, вярващ в утопичната мечта за по-добър живот на цялото човечество.