Иновативните дигитални компании трасират пътя към икономически просперитет на страната
Иновативните дигитални компании трасират пътя към икономически просперитет на страната / ThinkStock/Getty Images

За индивидуалните успехи и развиваните от българските стартиращи дигитални компании технологии се пише и говори със симпатия. Създателите им се възприемат като извънсистемни играчи, които правят неща за бъдещето, живеят хипстърски и нямат страх да експериментират с нови идеи. Липсва обаче истинско обществено осъзнаване за огромния потенциал за развитието на икономиката и обществото ни, които имат бизнесите, създавани от тези млади хора. Не изглежда те да са специален фокус на държавната политика днес въпреки наличието на инструменти за подпомагането им, ехо от различни Европейски програми. А и университетите по-скоро не осигуряват среда за авангардно технологично и предприемаческо знание.

Светът обаче живее с ритъма и потвърждава изборите на тези момчета и момичета. Днес онлайн в рамките на една минута се разменят 150 милиона имейли, 21 милиона съобщения във WhatsApp и 347 222 Tweet поста, има 2,4 милиона търсения в Google, 51 000 сваляния на iOS апликации, 2,78 милиона гледания в YouTube и 1389 пътувания с Uber. Всеки ден се удвоява колективното знание в мрежата.

Този нов свързан свят изисква нови технологични решения за обмен, анализ на данни и системи за сигурност. Използват се все по-активно продукти за изкуствен интелект, добавена реалност и 3D принтиране. Утвърждават се нови модели за бизнес и живот в среда на споделена и on-demand икономика. Те използват отворени платформи, виртуални пари и системи за лоялност. Развиват се институционални системи с отворени данни. Финансира се с краудфъндинг кампании.

Тъкмо такъв тип продукти развиват българските стартъпи. И осигуряването на подкрепяща среда за това те да работят пълноценно трябва да бъде първостепенна задача на правителството и обществото ни. Успехът на бизнесите им е магистралата за икономически просперитет и авторитет на България.

С тази мотивация създадохме отворената мрежа за дигитално развитие EDIT.bg (Economic Development via Innovation and Technologies). Тя обединява организациите, хъбовете и компании, които развиват дигитално знание и бизнес в България. Първата инициатива на EDIT.bg е проведеното национално проучване сред дигиталните малки и средни предприятия Innovation Ship Bulgaria Digital, резултатите от което представихме на форум на 3-ти ноември.

Tо потвърди потенциала на иновативните дигитални бизнеси да бъдат основен фактор за растеж на българската икономика. 91% от компаниите целят реализация на международни пазари, като за 21% от тях износът формира 67% от оборота им. Съпоставено с данните за експортния потенциал на икономиката ни днес, възлизащ на едва 21% *, капиталът, който тези бизнеси носят при успешната си реализация, е мощен импулс за развитие и качествен приход в държавата ни.

Изследването показа, че 26% от стартиращите дигитални компании имат вече регистрирани патенти или търговски марки. На друг език това означава собствени завършени продукти с доказана иновативност, сред които вероятно е българският Skype. Тези продукти се конкурират на динамичния световен пазар и си струва колективното ни усилие създателите им да бъдат подкрепени с програмен, финансов и институционален ресурс за успеха им.

В 57% от анкетираните компании повече от половината от служителите са под 30 години и 74% планират да наемат служители през следващите 12 месеца. Това е един, може би най-важният, от отговорите за това как да задържим и върнем младите хора в България. Разширяването на относителния дял на модерната икономика в страната ни е основен фактор за избор на живот в България за най-виталната част от обществото ни - хората с квалификации, особено инженерни, които са желани днес на всички пазари. Само в Европа има нужда от 900 000 специалисти с инженерни и софтуерни умения.

Знак за виталността на стартиращите дигитални бизнеси у нас е и фактът, че 32% от компаниите на възраст под три години имат устойчив положителен паричен поток. Макар че 40% от тях вече имат опит в набирането на капитал, основно благодарение на професионалната работа на фондовете Launchub, Eleven и Neveq, достъпът до финансиране за растеж е сочен като едно от най-големите препятствия пред развитието им. В рамките на Европейска стратегия 2020 за България има договорен значим финансов ресурс за създаване на нови посредници и специализирани инструменти за подкрепа на икономическо развитие включително рисково финансиране. Забавените процедури на Фонда на фондовете и липсата на ясна и лесно достъпна информация за други налични европейски финансови инструменти, заедно с ограничената култура за частно финансиране в стартиращи компании в България, са забавящ фактор в развитието на младите компании и поставят пред риск оцеляването им. Има нужда от създаване на устойчиви ангелски мрежи, както и повече специализирани програми за рисково финансиране, подобни на тази на UniCredit Bulbank.

Изследването показа още съществената роля на коуъркингите и мрежите за достъпа до знание и персонал. 72% от участвалите в допитването набират служителите си от лични контакти, а конкурсите (pitching) и менторството са сочени от 63% като ключови фактори за развитието им. Това е още един аргумент за създаване на устойчиви връзки между хъбовете за дигитално знание и развитие на мрежата в национален мащаб - мисията, с която EDIT.bg се основа.

Не е изненада картината на демографията на стартиращия дигитален бизнес в България. Те в голяма степен преповтарят икономическата карта на страната ни. 94% от компаниите оперират в София и региона, а най-малко - в Северозападния район. Развитието на култура на споделена икономика на по-широка база в обществото ни е възможност за преодоляване на различията в регионите и стимулиране на националния пазар с директни ползи за увеличаване на БВП.

Голямата червена лампа в изследването е фактът, че едва 9% от иновативните дигитални компании виждат българските университетите като фактор за развитието им. Естеството на този бизнес има за своя естествена среда именно академичните центрове в развитите държави по света. Моделът, Силициевата долина, има за свой дом и основен катализатор Stanford University. Това е картината и в Англия, Германия, скандинавските държави, където средата за стартиращи бизнеси е най-зряла в Европа. България трудно ще успее да развие пълния потенциал за иновативна икономика, ако един от най-важните играчи в системата, университетите, не се превърнат в инкубатори за знанието на бъдещето, в лаборатория за експерименти и двигател на иновациите. Ограничено е отливът на студенти да се обяснява само с отварянето на европейските образователни пазари. Има нужда от спешна модернизация на курикулума за техническото и бизнес образование и мотивационни мерки за непрекъсната квалификация на преподавателите по най-високите образователни стандарти.

Трябва да се осигури нормативна възможност за обмен и гост-преподавали за работа със студентите. Българи преподават в най-елитните университети на света. Със сигурност много от тях биха направили семестър или лятна програма, ако бъдат поканени. Частни инициативи като академиите на Teleric и SoftUni безспорно развиват модерното знание. Такива начинания не могат да заместят обаче ролята на университетите. Допълнителна задача е подготовката на учениците в предходните образователни нива според нуждите от знание на новото време.
Националното изследване Innovation Ship Digital показа също интересни резултати за развиваните технологии, бизнес модели и индустриите, в които работят българските дигитални компании.

Проучването е добра база за българските стартъпи да се съпоставят с другите в средата и да надградят потенциално по-слаби аспекти на бизнеса си. То дава системна картина за това къде се намира България днес в развитието на най-жизнеспособната част от икономиката ни и е добра база за утвърждаване на политики и системи за подкрепата й.

EDIT.bg ще продължи да работи за обединение и развитие на дигиталната екосистема в България, както и за преодоляване на основните предизвикателства пред стартиращите компании - недостиг на средства за растеж, липса на подходящи партньорства и знание за пазари, липса на целенасочена държавна политика за подкрепа.

Това е пътят на новото време - път, трасиран от създаващите новото знание. Път към икономически просперитет и авторитет за България.

 

Автор на статията е Саша Безуханова - основател на MOVE.BG и инициатор на EDIT.bg

Изследванeто Innovation Ship Bulgaria Digital е инициатива на EDIT.bg. Анализът е подготвен от MOVE.BG и Brain Workshop Institute.

*Според изследване на MOVE.BG и Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност от юли 2016