Вълчев: Усилията в областта на образованието си заслужават
Вълчев: Усилията в областта на образованието си заслужават / снимка: Sofia Photo Agency

Министърът на образованието и науката Даниел Вълчев в предаването „Седмицата на Дарик радио.

Хайде да излезем от злободневието. Планът "Вълчев" за образованието. Какво всъщност си представяте до края на мандата, така че да спрат да казват, че нямате визия, да ви искат оставката? Какъв е планът ви?

Не, аз нямам претенциите някакъв план да бъде кръщаван на мое име. Имам донякъде според мен основателното разбиране, че през последните години в обществото има известен консенсус, съжалявам за чуждицата, или известна степен на съгласие по това какво трябва да се случи с българското образование. Доскоро нямаше яснота дори по един основен въпрос. Много често, от една страна, се твърдеше, че българското образование е едно от най-добрите в света. Вярно, през последните години малко нещо е поизостанало, но като цяло традиции и т. н. го правят едно от най-добрите образователни системи в света. Други пък твърдяха, че това е едно абсурдно образование, трябва да се разруши цялата образователна система и да се изгради нещо по чужд модел. Хубавото според мен е, че поне през последните години стана ясно, според мен на повечето мислещи хора, че българската образователна система като всяка образователна система има своите предимства, има своите недостатъци. Но това, което ясно трябва да кажем, че през последните години резултатите на децата намаляват и това не е нещо.... 

Kажете предимствата, това, което трябва да бъде запазено от съществуващата, старата система.

Ами според мен първото нещо, което трябва да бъде запазено, това е все още неизчезналият, слава богу, у мнозина учители дух, как да кажа, даскалски, в хубавия смисъл дух. Тоест това е човек, който има определено отношение към децата, опитва се да им даде не само знание, но и опитва се да помогне те да станат нормални хора. Опитва се да гледа при всичките проблеми, които през последните 20-ина години никой не успя да избяга от тях, пък и по-рано, разбира се, той се опитва да гледа на училището като на някаква добра институция, с бъдеще и т. н. Ето това е главно положителното. Големият недостатък обаче е, че всъщност ние живеем с илюзията, че този патриархален дух в българското училище, на който, да речем, нашите родители са били свидетели, донякъде и ние по инерция, може да бъде запазен. И всъщност учителят сам по себе си поради факта, че заема това място, вече му се дължи едно голямо уважение, че това е един човек с голям авторитет, без да си дават сметка част от колегите, за съжаление, то така е между другото и в университета, че в съвременните общества авторитета трябва да го доказваш всеки ден. Слава богу, едни хора се справят. Разбира се, като във всяка професия има различни хора, но това е голямото. Ако питате мен какво трябва да се случи до края на мандата, аз ще кажа, че най-важното е да се отиде, да приключим с онези, или, хайде, не да приключим, може би е малко амбициозно, но да се опитаме да видим онези големи задачи как биха изглеждали след две години. Първата от тях, относно качеството на образованието, аз ще отворя една скоба, за да кажа, че не бива никога да забравяме, че има много деца, които наистина печелят олимпиади, имат чудесни изяви в чужбина, в страната. Всичко това е чудесно. Но средното равнище, да речем, по математика и природни науки, което лесно се вижда от изследванията ТИМС, само за няколко години от 8-мо място ние сме отишли на 25-то, от 40 държави.

Kакво е това изследване?

ТИМС.

Да.

Това е едно изследване на деца, което се прави в 40 близо държави периодично, през няколко години.

Как се прави, изпитват ли се?

Да, да и то на случаен принцип. Същото е положението с ПИЗА. Това пък е въпрос, това е изследване на четивните възможности, просто да го кажа, грамотността в широк смисъл на думата. Тоест ние не трябва да се крием от тези неща. Разбира се, тук не бива да се остава с впечатлението, че за това са виновни учителите. Просто преходът, така, изоставането на патриархалния модел стана у нас, за съжаление, в състояние на един тежък икономически приход, разбира се, и преход на ценностите. И това, което в момента предствавлява училището като дисциплина, като организация, ако щете, до голяма степен се дължи на единичните усилия на директори и на учители, а не на една обща система. Това, което искаме да направим, е всъщност да възобновим системността в системата, ако така мога да се изразя, дано не е много сложно и претенциозно.

Въпросът беше сведен до пари обаче.

Всъщност въпросът не е точно сведен до пари. Това е големият проблем в тази стачка, че като че ли вижда се само горната част на айсберга. Действително исканията са за пари. Но по същество, както и правителството счита, мисля, че така считат и самите учители, големият въпрос е за качеството на образованието в България. Ние ще намерим ли такава формула, която да стимулира качеството? И, разбира се, всички сме наясно, че без да има мотивирани професионалисти в една система, не може да има качеството на продукта. Ето това е цялата работа. Сега оттук нататък, разбира се, големият въпрос е какви са очакванията и кое е реалистичното. Аз много добре разбирам и мисля, че всички разбираме, че хората от бюджетния сектор като цяло, нямам предвид само учителите, се поизмориха от очаквания. Значи ние първо казахме, абе чакайте тука сега това правителство, пък онова правителство, този ще ви оправи, онзи ще ви оправи, ето сега ЕС ще ви оправи. И в един момент хората си казват, добре де, но той половината ми живот мина, докато чакам този и онзи да ме оправи, в хубавия смисъл между другото. И в крайна сметка тези очаквания и този гняв, която се е събрал, е разбираем. Оттук нататък обаче в крайна сметка процедурно, когато се водят разговори и то за такива числа, които са от порядък значим дори за брутния вътрешен продукт на една държава като България, винаги трябва да се подхожда според мен веднъж добронамерено и втори път диалогично. Няма как да се постигне съгласие според мен, когато от една страна се казва ние не отстъпваме. Ето сега аз от името на правителството веднага мога да кажа. Да, беше направено изявление от страна на министър-председателя с едни ясни параметри, които според нас са добрите и възможните. Те са за около 30 и няколко процента в рамките на 2008 г. Извън това сме готови да говорим също така и за възможност за допълнителни плащания до края на годината. Всичко това е възможно. Възможно е да преговаряме и върху това, което сме казали. Очакваме просто синдикатите да кажат същото. Да, ние искаме 100 процента увеличение. Разбираме, че може би това няма да бъде възможно. Давайте да видим кое е възможно. И тогава да сядаме...

Т.е. вие влизате в преговорите с 30 процента, те влизат със 100. Но те казват, че няма да отстъпят от стоте, а вие казвате, че и тридесетте не са даденост.

Ама ние... разбирате ли, той, въпросът, не е математически да правим някакви средни аритметични. Тук е въпросът, и аз затова бих малко разширил темата, да кажа следното: остава се с впечатление, и това според мен съвсем умишлено се прави, че в Министерство на образованието има някакви фондове, които някой, в случая това е министърът на образованието, в случая аз, не иска да даде. Тук въпросът е съвсем различен. Мисля, че за всички стана ясно и неслучайно синдикатите допълниха своето първоначално искане за 100 процента с искане и за 5 процента от брутния вътрешен продукт. Правилно, защото иначе едното е непостижимо без другото.

В момента процентът е четири и?

В момента е 4.18, като според мен поради инфлацията при касовото изпълнение на бюджета може би малко ще падне в края на годината, ама това сега са фискални въпроси.

А говори ли се вече в правителството за съотношенията? Това е всъщност...

Г-н Вълчев, тук отново нещата се изместват според мен неправилно. Няма защо в правителството само да се говори. Да, ние говорим, разбира се, но това е един общ въпрос. Ние или като общество ще се научим да... значи общественото богатство е една даденост. Ние като общество трябва да се научим по всякакъв начин, с всякакви механизми да участваме в едно справедливо разпределение на тези обществени блага, а не да кажем: абе вижте там, вие в правителството ги разделете тези неща, след което, да кажем, видя ли какво загубено правителство, не ги разпределиха както трябва.

Добре де, но това означава, че трябва да се вземат тежки решения. Вашият колега Гайдарски вчера казва - аз никога няма да се съглася сестрите да не вземат също такива заплати, каквито ще им се увеличат на учителите. Но очевидно трябва да се вземе тежко решение от цялото общество...

Ама аз затова казвам, че това е въпрос на целия бюджетен сектор. И тук според мен ние по-скоро трябва да търсим наистина сътрудничеството на синдикатите, казвайки така: добре, образованието и науката е приоритет. Аз самият лобирам за това от доста време и винаги, ще потвърдят моите колеги от Министерския съвет, и миналата година, и тази година като има дебат казвам следното: добре, всички казвате, че е приоритет, ама това в бюджета не личи.

Ама 4.16, колкото на другите, поравно.

И 18, да. Та мисълта ми е, че... но тук трябва да има все пак едно отново обществено съгласие и малко повече обществена солидарност. Да кажем така: да, учителите или научните работници и т.н., образованието и науката са приоритет, включително от гледна точка на заплати, добре, но тогава пък социалните партньори поемат ясен ангажимент, че в другите области няма да има, така, ескалиране на напрежението. Защото очевидно, че бюджетът не може едновременно на всички да даде 100 процента. Мисля, че това е разбираемо, защото ако едновременно на всички дадем по 100 процента, то цените ще заличат тази работа много бързо.

Т.е. сега да ви разбирам, че вие сте съгласен, че образованието трябва да получи 5 процента, колкото казват синдикатите.

То не е въпрос дали аз съм съгласен, това е моята мечта.

Т.е. спор по това няма, спорът е по-скоро да се приеме наистина като приоритет от всички. Това да се съгласува...

Спорът съществува и аз сега ще ползвам вашето студио, за да предложа следното. Понеже остава се с едно впечатление, че някак си някакви зли хора не искат да преговарят, нека да направим така.

То да ви кажа, даже в злия човек ви превърнаха вас.

Да, добре, благодаря, че ме поканихте тогава да затвърдя или опровергая това в зависимост от...

... да опровергаете.

Искам да кажа така. Аз очаквах, тъй като нашите преговори миналия петък завършиха горе-долу така, аз попитах синдикалистите - добре, оттук нататък ние другата седмица продължаваме ли. Те казват да, но ние сме в стачка, продължаваме тогава, когато правителството промени позицията си. Правителството няма защо да променя позицията си, ние влизаме в преговорите с тази позиция, разбира се, с уговорката, че тя е гъвкава. Бихме могли в рамките на преговорите да достигнем и до някакво друго решение, но никой не е против това нещо. Останах също така с впечатление, тъй като те споменаха: да, ние сега ще отидем при президента, ще отидем при председателя на Народното събрание. Добре, казах, поканете и мен, аз нямам нищо против. Тази позиция, която ние имаме, мисля, че тя е разумна. Нека да я чуят и другите институции, ако оставате с впечатление, че ние не умеем някак си да водим разговори. И затова, да ви кажа, ето сега правя едно формално предложение. Нека другата седмица наистина да се видим и в Народното събрание, и с комисията по образование и наука, и с бюджетната комисия, да видим дали тези неща са разумни. Защото за мен, повярвайте ми, г-н Вълчев, е най-лесно, нали, когато под балкона крещят, аз да изляза и да кажа: аз съм с вас, искам не 5, а 6 процента, и ще изтръгна ръкопляскания. Но това ли е смисълът, ние докога ще се лъжем? Колко правителства трябва да минат, за да се разбере, че хората в публичния живот, в случая политиците, трябва да казват неща, които са близки до действителността. Така че другата седмица...

Въпросът е кой ще произнесе сферите, които няма да бъдат приоритет?

Аз за мен лесно мога да кажа кои са приоритетните сфери и съм го казвал нееднократно. Въпросът е да видим дали това. . .

Кои са приоритетните?

Това е категорично образованието и науката и не защото аз съм министър на образованието и науката, а защото това може да се види в съвременния свят. В съвременния свят линиите на социални различия минават вече не толкова в отношението към собствеността, както това може би е ставало през 19 и донякъде, поне първата половина на 20 век, даже малко по-нататък, те минават от гледна точка на отношението към образоваността и там много лесно може да се види.

Добре де, ама липсва смелост някой да каже, това очевидно няма да сте вие, защото сте министър на образованието...

Ами това на мен някак си не ми отива.

...но кой ще каже, кой трябва да каже тогава в държавата това няма да е такъв приоритет, остава на заден план. Понеже четох интервюта на учители, които се гневят, че се намират пари да се купува примерно скъпа военна техника, а за тях не се намира. Значи кой трябва да каже отказваме се...

Ето сега, ако разрешите... ако разрешите сега да кажа нещо, понеже видях, че д-р Тренчев ще бъде ваш гост, да кажа според мен кое... защо според мен не стартираха добре разговорите със синдикатите. Моята първоначална позиция беше, а и тя досега е по смисъл такава, че ние неправилно водим разговор за това дали да има 10 процента, 20 процента, 80 процента увеличение на заплатите. Според мен правилният разговор е да кажем така: къде се намира учителската заплата в общите... в средната заплата, примерно в бюджетния сектор или средната за страната, няма значение. Ето тук се намира. Това как е в другите държави? Ами не е така, не е така и много лесно може да се види. Ние предложихме един критерий и това е брутният вътрешен продукт да глава от населението. В ЕС един учител взима между 90 и 120 процента от брутния вътрешен продукт на глава от населението. Ето това е един добър съизмерим...

А в момента колко...

В България преди 1 юли взимаше 74 процента, т.е. много под...

Т.е. ако ние кажем, че е приоритет, трябва да вземе 120 процента, колкото са първите. Т.е. наистина да вземе...

Например, или 100, или поне 100. Но това вече е един много сериозен разговор, защото всъщност, ако... Ние не можем да предвидим нито каква ще бъде инфлацията, нито каква ще бъде политиката по доходите в следващите няколко години. И рискът да се надпреварват различните сектори, сега добре, учителите осъществяват голям натиск, правителството отстъпва, дава. След това идват тези, онези и така... Тъй като тук няма никакъв ангажимент от никого, както вие казвате, да има известна приоритетност. Но тази приоритетност не просто трябва от правителството да се каже...

Да де, ама е прекалено да очаквате от, примерно синдикатите, ще питам и д-р Тренчев, обаче той не може да гарантира, че някакъв сектор няма да се вдигне, нали, дали го подкрепя или не, той не взима той решенията.

Разбира се, че не може да се ангажира, но все пак мисля, че много по-силна би била моралната подкрепа на синдикалните лидери и това би все пак създало много по-добри условия за консенсус. Ако всички кажем да, догодина това е годината на образованието и науката, примерно. Аз съжалявам, че аз го казвам, защото излиза, че някак си за своя си отрасъл лобирам, но примерно нека да не е така, примерно на здравеопазването, нали, давам пример просто. В крайна сметка ресурсите на една страна не са безгранични и ако направим един нормален разговор и кажем да, учителят в България, средното, разбира се, средната брутна заплата е равна на средната в бюджетния сектор или изпреварващо, или към брутния вътрешен продукт, това вече е един много сериозен разговор и тук могат да се правят различни сметки, за да... сметки в хубави смисъл на думата, различни изчисления, за да достигнем до едно разумно решение.

Добре, аз разглеждам една таблица на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която има различните проценти, които отделят държавите от брутния си вътрешен продукт за образование и например прехвалената Ирландия от държавните си средства отделя 4.14, което е българският процент. Германия отделя 4.28, Чехия - 4.21. Наистина има държави Швеция - 6.25 например.

Ама, сега, това са много условни данни, искам да ви кажа. Например...

Защо тогава при един и същи процент се получава различен резултат?

Това е... Всъщност това не са коректни данни, не, аз не ги оспорвам като числа. Искам да кажа, че ситуацията във всяка държава е различна. Да речем в Германия, както знаете може би, средното образование, началното и средното образование не са федерален проблем, те се решават от провинциите. Така че е много трудно да се каже кое минава през държавния бюджет, дали бюджетите на ландовете са част от държавния бюджет и т.н. Това са сложни изчисления, в англо-саксонския модел пък нещата са съвсем различни. Искам да кажа следното – действително това, което е вярно, е, че има държави, които... повечето държави харчат повече за образование. Това е самата истина. Обикновено обаче в разходите за образование влизат и разходите за висше образование. В много от част от държавите има едни сериозни такси. Имат много сериозни собствени приходи висшите училища и т.н., нещо което в България също е така, но с изкривена структура на тези доходи и въобще това е един по-сложен въпрос. Искам да кажа следното - с простото увеличение на процента от БВП само по себе си качеството няма да се подобри. Това мисля, че на всеки е ясно. То би се подобрило, ако се следват няколко основни принципа. Първо, ние не бива да се отказваме от диференцираното заплащане. Не знам защо това създаде раздразнение тук-таме. Повече от 90 и колко процента от училищата възприеха диференцираното заплащане, направиха си протоколите и сега с октомврийските заплати ще си получат съответните увеличения. Вторият стълб, междуучилищното разграничение, как да кажа, ами, според мен е правилно една гимназия, която дава... много добре подготвя децата, има уплътнени паралелки, хората понякога, ако щете, примерно, в една езикова гимназия преподават предмет на чужд език и т.н., няма нищо лошо те да взимат малко повече пари. Ами това ми се вижда естествено. По отношение на третото. В крайна сметка т.нар. професионални квалификационни степени или ПКС-та, това е нещо изключително, като замисъл може би не лошо, но в крайна сметка какво значи един човек да учи 20 години, да... допълнително имам предвид, да полага изпити, да прави квалификации, да си плаща по-голямата част от тия квалификации, за да може да има 20 лв. по-голяма заплата от колегата си. Това е доста смешно. Следователно и тук наистина са необходими някакви според мене доста сериозни промени. И другото нещо, което е много важно. Трябва да стане ясно, че не може в България училища да се държат повече без делегирани бюджети. Това означава, че всяко училище трябва, общината трябва да му даде собствен бюджет и то огромната част от парите, които, да речем 90 процента от субсидията, да му я даде да може да си упражнява директорът собствения бюджет, да знае колко плаща за парно, колко...

Тоест вие искате, това, което общините искат от държавата, вие искате да дадат пък те на общините? Децентрализация.

Ама тя, децентрализацията, не свършва до кмета. И по-добрите общини искам да кажа, че разсъждават така и са го направили. Аз ще дам един пример, да речем, то сега не е подходящо, защото сме в предизборна кампания, но има общини, хайде няма да спомена общини, в които не само има делегирани бюджети, но общината допълнителни възможности организира и за допълнение към учителските възнаграждения. Аз не искам да кажа, че държавата трябва да бяга от това, но големи общини въобще нямат... колко години трябва да минат, за да минат на неделегирани бюджети? Според мен със закона просто трябва да задължим. Тя, София, кога ще мине делегирани бюджети? Не може един директор да не знае колко пари плаща за парно, за вода...

Добре, значи, формулирахме единия проблем.

Ама като стана въпрос за София пак скочихме на някаква друга тема.

Не, не, довършете.

Шегувам се.

Изобщо не... Какво искате в София ...

Будалкам се.

Да ви видя усмихнат. Не сте се усмихвал две седмици.

Така е. Не ми е до усмивки, честно.

Значи, единият проблем е с това, че никой не иска да каже кое не е приоритет. Вторият проблем...

Проблем е това наистина, да.

... поне според мене е, че учениците са намалели, а пропорциите на намаляване на учителите, което е естествено във всяка сфера, не е същото, 160 хил. Вярна ли е цифрата?

Ами, вярна е.

От 2002 до 2005 г. намаляват 160 хил.

Точно така. За около пет години.

Намаляват ли с такава пропорция учителите?

Нищо подобно. За този период...

Е, добре, обаче от кой зависи да намалее?

...педагогическият персонал малко се е увеличил.

Добре, от кой обаче зависи да намалеят? Никой няма смелостта от предшествениците ви... И сега вас ви вкараха в схемата със стачките и няма да смеете сигурно на кардинални решения да тръгнете...

Не е така, г-н Вълчев. Тук не е въпрос някой да съкращава хора в буквалния смисъл на думата. Тук просто трябва да се създаде система и аз мисля, че от 01.01. ние я създадохме. Това, между другото, поражда част от напрежението в системата, при която издръжката на едно училище е на брой на децата. Значи, колкото е по-голям броят на децата, толкова е по-голяма издръжката и всъщност в момента, в който се дерегулира и работната заплата, в горната й част, на учителите, ще стане така – училища, които имат плътни паралелки, да речем в центъра на София училищата имат много плътни паралелки. Те често имат над 26 деца, какъвто е нормативът за горните класове, и тогава в крайна сметка колкото е по-натоварен, да се изразя така, колективът, толкова повече пари би могъл да получава. Но това може да стане само при делегирани бюджети, когато директорът упражнява бюджета и той самият може да прецени и казва така - да, ние, ето ги средствата, ето го колектива, решаваме да работим с толкова хора. Парите са за нас. Но това нещо, за съжаление, много трудно се пробива и надявам се тук наистина да получим...

Тоест вие искате парите да се дадат на училищата, те да видят, че не стигат за толкова много учители, или тези от училищата, които нямат и да намалят учителите?

Обратното. Всъщност аз мисля, че ние ще вървим към увеличаване на заплатите така или иначе, така че не че парите няма да стигат, но това ще бъде един натиск по отношение на онези училища, които имат неплътни паралелки и са с много малко деца, и ще ви дам много примери. Ние продължаваме да поддържаме дори професионални гимназии, бившите техникуми, които са с 60-70 деца. Ами, това са по десет деца във випуск. Що за професионална гимназия е това? Издръжката на едно такова дете струва три пъти повече отколкото в една софийска гимназия.

Мисленето ви е много демократично, но не надценявате ли възможностите на системата да се промени сама, давайки шансовете да взима сама решения, което вие всъщност предлагате? Очакването е по-скоро за административни решения отгоре, които да спуснат реформата.

Вижте, то в конкретния случай това вероятно ще бъде така, както вие казвате в началото, но имайте предвид, че българската образователна система е свръхцентрализирана. Всъщност министърът на образованието и науката, за моя голяма изненада, се оказва един от най-пълновластните министри в системата си. Дори ако трябва в една малка община, да речем, празникът на града или на селото да се обяви за неучебен ден, да речем кметът не може да го направи. Като че ли кой знае какво ще стане като му се даде право три дни в годината по свое усмотрение да обявява за неучебни. Да се прави една дебела папка чрез регионалния инспекторат, та до министъра, минава през всичките дирекции и най-накрая аз казвам - да, нали, нека в Севлиево, да речем, тя не е много малка община, но, примерно, нали, разрешавам неучебен ден. Това е един пълен абсурд и всичко е така централизирано. За да се премести един ученик от едно училище в друго, в еди коя си община, иска се разрешението на министъра, разбирате ли? Това е един… Това е една свръхцентрализирана система. Ако... И не виждам защо считаме, че местните общности, да речем, нямат волята да си изградят училища. Ами аз ще напомня, че училища в България е имало далеч преди да има държава. Какъв може да бъде проблемът? Защо ние подозираме, че местната общност от родители, община и т.н. не може да си управлява училището. Ами като не можеш, има лошо училище.

Тоест, излиза, че планът "Вълчев", въпреки че не искате на ваше име да бъде кръстен, е децентрализиране, прехвърляне на властта, по-малко власт за министъра на образованието?

Ама, то това е естествено. Нищо лошо няма в това.

А с университетите, те ще стачкуват ли? Какво значи...

Сега с университетите е по-сложен въпросът.

Вие, самият, сега, да кажем, идвате от университет.

Дали аз ще стачкувам?

Да, идвате от университета.

Аз продължавам да имам и лекции, така, че вървим... дали ще стачкувам и аз?

Какво ще правите сега от понеделник нататък?

Сега, искам този въпрос малко да го отделим от другия, ако имаме още малко време. Финансирането на висшите училища, държавните висши училища, на БАН, е принципно различно от финансирането на училищата. По принцип... в какво е различието? В това, че държавата дава на държавния университет, респективно на БАН, на Националния център за аграрни науки, дава една субсидия, която се изчислява в случая по различен начин, при университетите главно на брой студенти, с някакви корекции, разбира се, и те вътрешно взимат решение как да разпределят средствата. И сега добре е да се знае, че много е различна ситуацията по отношение на възнагражденията във висшите училища, изключително различна, не само в частни и държавни, но бих казал и в самите държавни. Минимум едно към две са заплатите в различните висши училища, тоест има училища където са два пъти по-високи отколкото в други държавни висши училища. Сега, защо това е така, аз не бих искал да се...

Ама, има ли връзка между качеството на университета и заплатите?

Не знам, ето вземете пример, Софийският университет и УНСС. Кажете ми сега къде е по-качествено.

Става дума като заплати.

Аз, разбира се, като преподавател в Софийския университет си обичам моя университет и може би съм пристрастен.

Правният факултет на софийския взима ли повече, отколкото правният на УНСС, който да приемем, че не е по-добър, защото все пак УНСС е университет за стопанство, нали, не за...

Доколкото аз съм информиран, г-н Вълчев, това ще кажат, разбира се, ректорските ръководства, но всъщност е тъкмо обратното и мисля, че съотношението е горе-долу 1:2.

Добре, от къде идва тази очевидна несправедливост, нали? Нормално е икономическите специалности в този университет да бъдат по-развитите от предимно хуманитарно насочения Софийски университет.

Аз затова казах, че за мен въпросът за... въобще финансирането на държавните висши училища е един много голям въпрос. Ние започнахме, ако помните, с ректорите през пролетта един голям разговор, не само, разбира се, за това и за управлението на университетите, и за начина на приемането на студенти. Тази година хубавото, което според мен стана, аз ще имам скоро среща със съвета на ректорите, до десетина дни, да направим един, не бих казал анализ, може би няма да бъдем готови, но поне един разговор за това какво се случи след промяната на системата. Защото тази година за първи път, и това ще бъде хубаво за идващите матури, за първи път Министерски съвет даде около 10 000 места за студенти повече, отколкото миналата година, и всъщност около половината от тях по наши изчисления няма да бъдат заети, тъй като няма толкова деца. Следователно, за първи път университетите ще се състезават наистина кой да привлече децата...

Както е горе-долу със западните?

Както е, точно както е не със западните, а мисля, че в цял свят. И финансирането този път ще бъде на реализирани, т.е. на приети студенти, а не на заявени бройки. И тогава ще се види в крайна сметка, самото общество ще каже да, този университет е по-добър, защото ето тук има повече кандидати и, разбира се, държавата ще налее повече пари.

Каква ви е прагматичната информация в момента, ще има ли университетска стачка? Какво знаете?

Не мога да кажа. Не мога да кажа. В крайна сметка аз започнах с това, много хора са набрали вече, как да кажа, неудовлетворение, гняв дори, от това, че твърде дълго чакат да се случи нещо, включително и като членове на ЕС. Сега, разбира се, всички разбираме, че за половин година чудеса не могат да се случат, но тъй или иначе напрежението е налице. Във всеки случай според мен трябва много голямо разграничение да се направи все пак между учителските възнаграждения и възнагражденията в науката и във висшето образование. Не казвам, че няма връзка между двете, но това е една много голяма друга тема. И когато говорим все пак за тези, вторите, не е лошо малко да поговорим и за мениджмънта. Да поговорим за мениджмънта и да си кажем защо в крайна сметка в едно частно висше училище непедагогическият персонал - секретарки, шофьори и т.н., е няколко пъти по-малък, при същия брой студенти, отколкото в едно държавно? Това кое го налага точно? Може би аз греша, готов съм да участвам в такъв дебат. Може би аз греша някъде, много драматично греша.

Добре.

Но във всеки случай не съм склонен да приемем тезата, абе всичко си е наред във висшето образование, вие просто дайте пари, пък ние знаем как. Значи, това според мен не е добра теза. Не казвам, че някой няма право, разбира се, всеки има право да има тези и да аргументира, но това не е добра теза, това не е правилна тези. Българските висши училища са в откровена, как да кажа, всекидневна конкуренция вече с европейските висши училища. Ако някой си мисли, че ние продължаваме да сме на един изолиран остров и българските деца, понеже няма къде другаде да ходят, ще ходят в местния университет, това според мен е една много неправилна и недалновидна политика. Ние трябва силно да подпомогнем българското висше училище, но същевременно срещу качество.

Смятате ли да продължите или ще се повтори традицията на две години нов министър?

Ами да ви кажа.

Изглеждате уморен.

Уморен съм наистина...

И не толкова ентусиазиран, както през първите години, предишните години на мандата, когато имахте желание да успявате във всяко начинание в образованието.

Уморен съм, г-н Вълчев, по една проста причина. В тези дни на доста остър социален сблъсък, хайде сблъсък може би е малко силно, но все пак социално напрежение, опитвам се да обикалям колкото се може повече училища. Синдикалистите малко ми се бяха разсърдили защо така, нали, едва ли не, че се заобикалят, но в крайна сметка мисля, че работата на един министър в тези дни е да бъде сред хората, които изразяват недоволство. Дори в конкретната ситуация да може или да не може да реши някакъв проблем, работата му е, дето се казва, най-малкото да ги изслуша, ако трябва на някого да се скарат или да изразят гнева си, да е върху него. Мисля, че това е правилното. А що се отнася до оптимизма, аз по природа съм човек оптимист, единственото, което малко през последните седмици да призная ми е тъжно, оказа се вярно това, че никоя институция не може силно да надскочи състоянието на обществото, в което тя съществува. Така изглежда и с училището. Но това, за което си заслужава да се борим според мен - много е важно дали училището ще бъде от институции, то не може да бъде два пъти или три пъти по-хубаво и справедливо от обществото, в което живее, или по-развито, но много е важно дали училището ще бъде сред онези институции, които ще дърпат обществото напред, или ще бъде сред онези институции, които обществото дърпа, да не вземат съвсем да паднат в блатото.

А подкрепят ли ви? Вие... в НДСВ ви е сложна ситуацията, от една страна. Правителството.

Оставете НДСВ, аз...

... със сложна коалиция. Имате ли гръб или ви оставят сам и...

Е, не...

... класическият начин ще бъде пада министърът, за да свърши стачката?

Мисля, че... Не, аз не мисля, че това е интересният въпрос. Аз ще кажа по-скоро друго, че всеки човек в един момент от живота си, пък аз съм такава възраст, в която вече съм склонен да правя известни ретроспекции и анализи, си казва дали нещо си заслужава или не си заслужава. Според мен усилията в областта на образованието си заслужават. Но искам съвсем ясно да кажа, че те си заслужават и те биха имали възможност за успех, само ако хората от тази система дадат подкрепа на министъра си. В противен случай те не си заслужават. И, разбира се, след като приключат нещата, аз ще си взема своите решения.

Това ми звучи като готовност да си тръгнете?

Това ми звучи като надежда, на мен поне...

Че ще ви подкрепят?

Мисля, че да. Надявам се да е така.